Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 16 октомври 2012 г.

Хроника на едно бюрократично-политическо безумие

Позволявам си да публикувам пълния текст на моя жалба до институциите по повод на политически мотивираната кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и уволнение, водена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Правя това в качеството си на български гражданин, който е възмутен от административния произвол на един самозабравил се деец на толкова вредната за българското образование всевластна бюрокрация; това, че произволът, тормозът и терорът е насочен срещу мен е несъществен частен случай; интересен е обаче принципът и "механизмът" на подобни кампании, който като гражданин и блогър се чувствам длъжен да представя на обществото и медиите; ето и самия текст:

До г-н Огнян Ст. Янакиев, Председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание на Република България
До проф.Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката
До г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

7 коментара:

Анонимен каза...

Ангеле,понеже няма как да ти изнапиша всичко,за да ти обясня защо трябва да ме послушаш и да постъпиш така както ще ти "кажа".
Ангеле това което се случва с теб не е заради "учителските" ти ,това е много по чудовищно което се "твори" сега България.
Аз изчаках да видя какво ще се случи,ще се предприемат ли някакви действия за по "въпроса" с баща ми от едно място до което писах последно.Нищо,никаква реакция>
Към 10 часа баща ми се обажда и думите който ми каза звучеха страшно "никой нищо не ми казва,дотегна ми вече ,да се свършва най после".Ангеле напусни ,послушай ме.Нещата в България отиват на много страшно,много страшно.Тоя народ ще му се случват страшни неща,и такива като теб и мен и "някой" други са на мушката за пълно унищожение,никой няма да се помръдне ,ни за теб ,ни за мен,нито за другите останали малко независими мислещи.Напусни,няма да реагират от никъде,където пишеш,всички са в "кюпа"."Незнаеш на кой свят си,ние за какви неща не се самосезираме,та за това" - думи на прокурор по повот разказа ми за смърта на майка ми (просто ги ползвам да ти въведа някаква минимална яснота за българските реалности настоящи,та да ме послушаш).
Ти да не си мислиш,че тези дето "сезираш" неса запознати с твоят "частен случай",незнаеш кой чете блога ти,незнаеш,АЗЪ знам.Уверявам те и мойте и твойте са извесни на всички и на "свободнословни" медийни (да не уточнявам,те ще усетят като им дойде (то им идва,но не йм се хваща вяра на фактите дето им се случват,доста пре страховити факти).Напусни,немога да си позволя в този "формат" да бъда по ясен.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Ангеле пак ще ти кажа послушай ме напусни,това е единственото възможно и правилно което трябва да направиш сега.За да мога да бъда полезен и да ти дам повече съвети какво да направиш за себе си за да се съхраниш (защото след...малкото който ще остана,ще имат нужда от знанията ти) ще трябва да дойдеш при мен тук,аз имам много знания и за здравето мога да пи помогна.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Това което се върши с мен е същото което се върши с теб и и чудовищно.Това което става с баща ми е умишлено срещу мен (същества който са загубили напълно разсъдак и немогат да спрът и да се замислят какво вършат,немогат,а и всички дето не реагират по никакъв начин на не си дават сметка че им съучастват и си навличат същото на главите,като тези тук,каквото си навлякоха с смъртта на Майче ми).Всеки се свива в чорупчицата си,мислейки,че така ще му стане по добре "що пък аз,някой друг",но всеки така,а това не води към добро за никого,но когато си си привикнат с такова изкривено мислене потъваш неспасяемо и сам.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

АЗЪ знам,винаги знам много преди да дойде каквото идва и винаги предупреждавам на време и никога,никой не ме чува на време,никога никой.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

И ангеле,АЗЪ несъм никак безобиден,но и това което се знае за мен ,че съм способен е много малко от това което мога,но никой незнае,никой освен Бог,но пък и е това за (Бог) дето "казвам",кара всички да приемат за вярно твърдението на заинтересованите да го твърдят и да се прибиват да догазват твърдението си,че съм "псириатричен тежък пациент"(познат за по възрастните "стил").Проблема става още по заплетен,защото АЗЪ съм (както постоянно казвам) пил от другата страна на живота (познавам смъртта от първо лице очи в очи) и съм неразбираем за незапознатите с тази страна на живота,страната от която виждаш всички грешки и грешни безсмислени на страната от към която са всички нестигнали до края и незнаещи "бъдещето си".И за да е още по,АЗЪ никога на никого не е навредил с нищо,ама абсолютно с нищо и не отвърнал на никого който му навредил по начина който всички познават и отвръщат.АЗЪ наказвам тези дето ми причиняват зло с омраза към мен,като не им отвръщам по начина който очакват.Само този който покаже ,че си осъзнава вината и покаже,че има желание да се поправи спрямо мен,му давам възможност да си каже приказката в очите ми (да ме обвини,но с желание да чуе ИСТИНАТА къде згрешил).Който не прояви такива признаци за покаяние,го оставям да се самойзяжда от омразата си към мен ,докато го разяде напълно и се самоунищожи.
Един такъв случай е анонимният коментар преди дни тук в твоят блог по мой адрес "каквото повикало това се обадило,нали знаеш",АЗЪ знае "автора му",както и на другите многобройни анонимни,ноо (няма признаци за покаяние),та ще си останат неназовани от мен иии..Бог си знае работата,който не вярва ще повярва,но се опасявам че никак меко казано няма да е приятно повярването като се получи.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Извинявай за дето с малка буква съм написал името ти Ангеле,доста ми трудно и с клавиатурата,но не от неграмотност.
Румен Бърцов

Ангел Грънчаров каза...

Да напусна, казваш, Румене... чуваш ли се какво казваш бе, даваш ли си сместка какво пишеш бе, човече?! Откъде-накъде да напусна, туй училище да не е бащиния на последователката на твоя кумир Бойко Борисов?! Леле, не очаквах да ми дадеш толкова малодушен съвет, аз пък те мислех за борец, а ти си бил обикновено родно плямпало...