Един въпрос виси над ДСБ обществото - с кого ще се коалира новия водач на партията Радан Кънев? Наистина ли се преговаря с откровени парцаливи кукли като Кунева, както и с по-червените от зелените? И ако този немислим (по презумпция) алианс стане факт, то какви ще са последствията върху самата политическа структура ДСБ? Нека си спомним историята на тази партия, за да предвидим и резултатите от подобен ход на новия и лидер...
През 2004 г. Иван Костов създава самостоятелна партия, която мнозинството избиратели припознават като автентична българска десница. Тази нова партия има постоянен електорат, позволяващ и да влезе в парламента след изборите през 2005 и 2009 години, и там да бъде единствения български отговор на откровено антибългарски партии като БСП, "Атака" и ДПС. Избирателите на ДСБ категорично се определят на традиционно десни по убеждение, като не допускат компромиси и на милиметър по отношение на вътрешната и външната ориентация на страната. В лицето на лидера си Иван Костов тези хора виждат единствения силен, можещ, знаещ и мислещ политик в България, и единствено на него дават доверието си в продължение на близо 2 десетилетия.
През тези години Костов е или на власт, или в опозиция, но е неизменно присъстващ в парламента политически субект. Пак през всички тези години Костов нито веднъж не подвежда своите избиратели, нито веднъж не прави "разумни" компромиси в името на разни "правилни" политически цели, заради което тези избиратели го даряват със своето неповторимо и неуморимо (в сравнение с останалите партии) политическо доверие. На последните избори през пролетта на 2013 г. ДСБ не минава 4%-вата бариера, и така за първи път от началото на 90-те години Костов не влиза в парламента.
На открито заседание на партията, изморен и отвратен от безпрецедентно дори за нашата страна психо-терористично нападение над семейството си (!), станало в самото навечерие на изборите, Костов поема еднолично (!) вината за политическото фиаско и предава щафетата, а с това и лидерството на ДСБ, на младия Радан Кънев, като му завещава да не отстъпва от принципите на тази политическа формация... От този момент насам Костов престава да бъде активна фигура в ДСБ, а с това и в българската политика. От него остават единствено привържениците му, което по същество представлява нещо като футболни фенове без футболен отбор. Представлява група хора, обединени единствено от идея и спомени за нещо минало, които се мъчат да разпознаят в посочения от своя любимец нов водач чертите на стария.
След такава история, показваща такъв лидер и такива привърженици, има ли адекватен човек от коя да е част на спектъра, който да не може да си представи как биха реагирали останалите без своя неоспорим водач привърженици на ДСБ, ако новия и все още далеч неутвърден на поста си Радан Кънев вземе, че наистина започне сондажи за подобни безумни коалиции?
(Написа: Христо Янков)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар