От желанието тръгва всичко: нашите желания са свети...

И така, постарах се да изясня някои основни понятия, които са ни необходими - с оглед основателното разбиране. Него трябва да се стремим да постигнем. Да разбираш основанията на нещата. Защо нещо е така, а не иначе - както би ти се искало. Това е истински важното. Не бива да живеем с непълноценни представи за нещата. Не бива да се задоволяваме с тях. Неразбирането е крайно глупава и недостойна работа. С него трябва да се борим. До последния си дъх. Който го надмогне, който е успял да победи своето неразбиране, много е спечелил. Той превъзхожда останалия, затъналия в предразсъдъци и в непълноценни представи свят.

Казахме, че на ниво психика тялото на човека е представено от безсъзнателното. Тяло и безсъзнателно са едно и също нещо. Тъждествени са. Същината им е все една. Безсъзнателното пък има за свой център и средоточие сексуалността. Тя, така да се рече, придава неговия привкус. Принципът на тялото и на безсъзнателното е удоволствието. Има в човека една друга сила, която е обречена да воюва постоянно с поривите на тялото и на безсъзнателното - и това е... съзнанието, разбира се. "Разумът", тъй да се рече. Принципът, олицетворяван от съзнанието (разума), е принципът на реалността. Но не съвсем разума е враг на инстинктите. Моралът е този враг. Разбира се, има всякакви видове морал, ала не трябва да забравяме, че има истини на морала, които са вечни. Много са ни потребни тия истини. Тях трябва да търсим с настървение. От тях не бива да се отказваме. Голяма глупост, при това крайно вредна, е тази: "моралът е нещо относително". Не е така. Нашите представи за морала са относителни. Истината за него обаче е една. Абсолютна при това.

Тия неща са ни необходими - ако искаме да намерим мир на тази земя. Ако искаме по някакъв начин да намалим терора на безсъзнателното, на инстинктите върху душата си - и върху нас самите. Разбира се, със сексуалността си трябва да се разбираме. Аз предпочитам да казвам същото иначе: трябва да станем със сексуалността си приятели. Не "любовници", а именно приятели. Приятелството е нещо духовно. Чисто, първозданно, одухотворено, одухотворяващо. Да се сприятелим ссъс сексуалността си означава да я одухотворим. Да внесем дух в нея. Това е ней-доброто, което ни е истински и дълбоко потребно. Силата, енергията, концентрирана в сексуалността, трябва да успеем да я направим продуктивна, творческа сила на живота. Да не допускаме тя да стане разрушителна, смъртоносна сила. Разваляща всичко сила. Всичко опорочаваща сила. Извор на нашата слабост. Там, именно там, именно в сърцето са изворите на живота - според древното библейско предание. Сърцето разбира всичко. То всичко знае. Него трябва да питаме за всичко. То никога няма да ни излъже.

Малцина постигат това. Вярно, животът учи. Много трябва да живеем, много трябва да страдаме - за да стигнем до някои прозрения. Страданието е път към прозрението. Преживяването е този път. Непреживяното не може да бъде разбрано. Потребен ни е много "жизнен опит", за да живеем "правилно". Или, по-добре казано, пълноценно. Към това най-вече трябва да се стремим. На това трябва да ни учи и "учението за живота". Философията е майката на това най-първо и най-потребно на всеки човек учение. Учението на живота ни е най-дълбоко потребно. На самия живот. Ние не сме нещо различно от живота си. Живеещото и животът са едно неделимо цяло. Тази е предпоставката на всяко едно разбиране. Мъдрост се зове пълноценното разбиране, даващо ни ония истини, без които не можем.

Съзнанието - Аз-ът - ни е постоянно атакувано от поривите, копнежите, желанията на тялото, най-силно сред които е сексуалното желание. Либидото не ни оставя на мира. То знае едно: искам. Иска удоволствие. Засища се за кратко, мирясва за секунди - и пак иска. Голяма трагедия може да произлезе от това. И пълна разруха на човешката личност. Пълно е с дегенерати на сексуална основа. То други дегенерати всъщност има ли?

Ако привикнеш да обслужваш сексуалността си, ако себе си превърнеш в неин роб - си свършен. Няма да намериш минута спокойствие. Накрая сам себе си ще презреш. Развратът не е избавление. Развратът е гибел. Пълна дегенерация. Пълна загуба на човечността. Нормалното е да успееш да си осигуриш свобода от своите сексуални желания. Тази и ключовата дума за разбиране на всичко, свързано с човека - думата свобода. Без свобода сме загубени. Свободата ще ни даде обаче всичко. Важното е да я постигнем. Тя е разковничето, разгадаването на всички загадки.

Първата екзистенциална битка на свободата с робството е битката, свързана с освобождаването на нашата собствена сексуалност. Стане ли сексуалността ни свободна - и станем ли ние свободни по отношение на нея - сме постигнали най-главното. Аз самият съвпадам в някакъв смисъл със своята сексуалност. Тя е силата на живота в мен самия, в недрата на моето преизпълнено с желание за живот тяло. Аз съм и тялото си. Не само душата съм аз. Искам да бъда пълноценно живееща личност. Ето затова казах, че ако освободим сексуалността в себе си, себе си сме освободили. И сме постигнали голяма победа, основата на всички други победи.

Аз вече представих какъв е "механизмът" на взаимоотношението между отделните душевни сили. Спомнете си това за "регулировчика" на кръстопътя. То е една метафора, много говореща. Тя ни казва главното.

Всеки импулс, идещ от дълбините на тялото ни, идещ от "сферата на безсъзнателното", трябва да бъде регулиран. В основни линии това са преди всичко сексуални импулси, импулсите на самия живот. И тази регулация именно трябва да е свободна. Какво означава това? Как то се постига? Ето как.

Тялото си иска своето. Трябва обаче да привикнеш да водиш диалог с импулсите, идещи от недрата на тялото ти - и атакуващи безспир душата ти. Много и всякакви са тези импулси. Ти трябва всичко да обсъждаш с тях. Нищо и никой не трябва да подценяваш и да обиждаш. Някои импулси са по-власти, други - по-плахи. На всеки трябва да отдаваш длъжното. Ти трябва да станеш техен господар, но не какъв да е господар - а мъдър и справедлив господар. Помни: ти си господарят, твоя трябва да бъде цялата власт. Такъв, именно справедлив господар трябва да си. И какво прави той? Ето какво.

Вслушва се в импулсите на своето тяло, приучава се да разбира тялото си. Тялото постоянно дава някакви сигнали на човека. То иска нещо да ни каже. Ако привикнем да разговаряме с неговите импулси, ние постепенно ще започнем да опознаваме тялото си. И на тази основа вече ще можем да вземаме разумни решения. А кои решения са разумни ли? Ето кои.

Тялото нещо иска. То умее да го иска настойчиво. То е нещо като дете. Да, нашето тяло е едно вечно дете, дето се крие у нас. То никога няма да порасте. Ала детето трябва да бъде възпитано. Детето иска, ако каквото поиска мълниеносно му го даваш, ти ще развратиш това дете. Поспри се малко и разговаряй с него. Децата обичат да разговарят, вярвам, сте разбрали поне това. Те са крайно любознателни. Е, точно такива, като децата, са импулсите на нашето тяло. Такова като цяло е тялото ни. То е едно немирно и постоянно искащо нещо дете. Не трябва да го развращаваш, а трябва да разговаряш с него. Приучавайки го да ти помага заедно да вземате най-разумните решения. Ето, то иска нещо, казахме, поспри се, поговори с онова, което иска, постарай се да го убедиш, че така не стават работите както му се иска, те ще станат, ама... "когато му дойде времето". Ти когато кажеш ще станат, а ти ще прецениш най-добре кога е дошъл този момент. Трябва да стане така, че импулсите на твоето тяло да почнат да се вслушват в твоите решения - и да ги уважават. Да почнат да ти се доверяват - ето това е главното. Раздорът трябва да бъде надмогнат. Иска се умиротворяване. Това е ключовата дума, която трябва да ни иде на ум, когато казваме, че трябва да се стараем да постъпваме мъдро. Не войнствено, а мъдро. Не тъпо, а умно. В лицето на импулсите на своето собствено тяло трябва да се постараеш да възпиташ не врагове, а, казахме, приятели. Тогава именно много си постигнал. Постигнал си най-главното. Никога не се отнасяй деспотски и тирански спрямо импулсите на твоето тяло. Бъди "демократичен" с тях. Бъди толерантен. Постарай се всички до една душевни сили да те слушат, но най-напред, казахме, подложи на строга дисциплина своето тяло, неговите импулси. Постарай се, казахме, да постигнеш власт в тази най-важна екзистенциална, жизнена сфера. Най-съдбовно важна сфера на самия живот. Тук роди ли се свободата, след това тя ще обхване цялото ти съществуване. Ще станеш един ден, вървейки по този труден път, истински, пълноценно живеещ човек. Свободен човек. Голям е залогът, нали така? Не трябва да го пропиляваме в никакъв случай.

Първо трябва да уредиш отношенията си с импулсите на собственото ти тяло. Да въведеш ред в тях, това означава прословутото "уреждане". Да у-ред-я нещо значи да въведа ред в него. Езикът е най-очарователният философ, който винаги ни е под ръка. Него винаги трябва да питаме за всичко. Той е нашият най-добър съветник. Щом уредя отношенията си с импулсите на своето тяло мога да пристъпя към останалото. Това обаче е първото. В крайна сметка, казахме, тялото трябва да те слуша, но и ти трябва да го слушаш. Взаимно, тъй да се рече, трябва да се слушате. Да не става така, че тялото иска нещо да ти каже, а ти си си запушил ушите и не щеш да го чуеш. Или да се правиш на важен: кой си ти че ще ме занимаваш с твоите вечни импулси?! Не се прави на важен, щото ще ти излезе солено. Бъди човечен - тук е разковничето. За всичко, да, разковничето е тук. Взаимното слушане - оттук тръгва всичко. Диалогът - да повторя и това. Който умее да води диалог, това показва, че е човек, отдаден на свободата. Недиалогичните все са роби на нещо. Най-страшното робуване е да робуваш на своята собствена слабост. Да си роб, един вид, на себе си. Това "себе си" включва и твоето тяло. Тялото ти - с цялата му свита. С всички негови импулси, пориви, желания, страсти, трепети, копнежи, влечения, искания. Твоята сила иде от това, че умееш да се обогатяваш от силите, вкоренени в собствените ти недра. Насърчавай само силата у себе си, не и слабостта си. Слаб ставаш когато подценяваш и пропиляваш собствената си сила. А тялото ни е резервоар на огромна сила. Аз го сравних с ядрен реактор и не съм преувеличил изобщо. Точно такова нещо е нашето тяло. Такова нещо е и нашата сексуалност най-вече. Тя е нещо като атомна бомба. Бъдете внимателни с нея, щото иначе - горко ви!

Ето, да дам пример, белким повече хора ме разберат. Въпреки че се старая да бъде пределно ясен, вероятно има такива, които не разбират. Или път нямат търпение внимателно да изчетат тия "нелепици". Търпението, търпеливостта също е ценно качество на човека, искащ да живее пълноценно. И искащ да разбира. Без разбиране няма пълноценно живеене. Без търпение няма пълноценно живеене. И също така без умереност няма пълноценно живеене. Умереността е на всичко да успееш да отмериш точната мяра. Разумните хора са хората, притежаващи това качество: умереност. Умеят да мерят и отмерват точно. На всяко нещо - неговото. На никой нищо да не се дава прекалено. Никого да не ощетяваме, никого да не си позволяваме да надценяваме. Нищо да не толерираме за сметка на нещо друго. Никого да не обиждаме. Нито една своя душевна сила да не обиждаме. Нито един импулс на своето тяло да не пренебрегваме. В момента, в който някой наш импулс - импулс на нашето тяло - бъде превърнат в доминиращ за сметка на останалите, ние самите сме станали негови слуги и роби, сиреч, загубили сме свободата си. Той е станал наш хегемон и господар. Ние самите сме пък станали негови роби. Ние самите - с всичко, което ни принадлежи. Обрекли сме себе си, своите сили, на робуване на този капризен и надменен господар. Край, със свободата ни вече е свършено. Ето от това най-вече трябва да се пазим.

Та да си дам все пак примера. Ще дам банален пример. Та да изпъкнат нещата. Да речем, някакво момиче изведнъж силно ви впечатлява. Откривате, че тя е станала много съблазнителна. Затаявате дъх като се вглеждате в нея. Ясно е какво почва да прави фантазията ви в един такъв момент. Много неща ви се иска да направите с това момиче. Леле, колко щастливи можете да бъдете заедно, в уединение, нали така?! Да, но как да го постигна това. Тя не ме забелязва изобщо. Е, може и да ми е хвърлила някакъв поглед, пълен със загадки, ала какво от това? Как да си поискам това, което цялото ми същество иска?

Разбира се, не мога да се нахвърля като звяр върху нея и да си взема онова, което искам. Така не стават тия работи. Не бива до доведа нещата дотам че така да стават за мен тия работи. Много е дълъг и труден пътят до реализацията на всичките ти желания ли? Вероятно е така. Тя е човек, при това - жена. Много трудно е един мъж да разбере една жена. Голяма загадка за мъжете е женската душа. Любопитна загадка. Трудна загадка. Една от най-трудните загадки на живота. И една от най-вълнуващите загадки. Е, иска се търпение, нали така? Иска се и време. Всичко може човек да постигне стига да знае как да си го поиска. Да знае как да си го осигури. Някои ще постигнат всичко, което са пожелали. Вероятно е защото са успели търпеливо да вървят към осъществяване на всичките си желания. И телесни, и душевни, и духовни желания. Тия, третите, са особено важни. Но и първите, нека да бъдем честни, са безкрайно важни. Някои казват - най-важните били. Спорно е, но нека свободно да говорят каквото мислят.

Наистина е много трудно човек да овладее поривите, желанията, копнежите на своето собствено тяло. Но оттук тръгват всички пътища. Много грижи иска нашето тяло. Много безпокойства то поражда. Много страхове, трепети, вълнения, страсти, какво ли не още. С тялото си обаче трябва да бъдем приятели, а не врагове. С него е безпредметно да воюваме. С раздор вътре в себе си не може да се живее. Не бива да си позволяваме лукса да допускаме някои грешки. Е, ние не сме съвършени, много ще грешим, много ще съжаляваме, много ще плачем. Да, и мъжете трябва да умеят да плачат. Дори без сълзи - и мъжката душа умее да плаче. Да плачеш едва ли е винаги проява на безсилие. Най-впечатляващо умеят да плачат най-силните, така предполагам.

Е, и без морал не се живее. Понятията за позволено и непозволено, за дължимо, добро, справедливо, порядъчно и прочие трябва да са на длъжната висота. Казахме - това е т.н. Свръх-Аз. Тия неща се постигат чрез възпитание. Родителите имат огромната отговорност да ги възпитат у нас. Немарливостта на толкова много родители в тази област е причината толкова много млади хора да живеят с изкривени, в корена си погрешни представи за нещата. Немарливостта - и неумението на родителите да разговарят с децата си по тия проблеми. Да, по моралните проблеми е рядкост да се намерят родители, които умеят да водят смислени разговори с децата си. Обикновено повечето говорят надменно - и с пренебрежение. Това обаче е непростимо. И много опасно. Възпитателите също трябва да бъдат възпитани. А кой ли тях ги е пък възпитавал? Младите все по-рядко се вслушват в съветите на старите. На "големите". На родителите си. Да не говорим за съветите на дядовците и на бабите си. А много мъдрост има в техните думи - ако умеем да отхвърлим "шлаката". Има зрънца истини, които са безценни. Е, има и много празнословие. Има много дървено "философстване". Не същинско философстване, а именно дървено. Анти-философстване. Тъпо умуване. Бездушно умуване. Няма ли душа, умуването на такива хора става много противно. Как се влага душа в разговорите ни с младите е една хубава тема, към която ще се върна някой ден. Дано не я забравя. Някой може да ми припомни тази тема ако аз наистина я забравя. Както и предполагам, че ще стане.

Другият път ще ми се наложи да поговоря с теб, драги читателю, за "частите на душата". И за душевния живот като цяло. За това какво прави Аз-ът - нормално, пълноценно функциониращия Аз, Аз-ът, който изпълнява задачата си. И за ненормално функциониращият Аз ще ни се наложи да поговорим. А ония, които искат повече да научат по темата за сексуалността и безсъзнателното в техния най-принципен и богат на смисъл план - нека да прочетат съответните глави в книгата ми ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ. Там всичко съм казал доста по-обстойно.

Ето че тия уводни, встъпителни бележки малко по малко отиват към своя завършек. Даже и да не пиша повече по тях, казаното е вече добра основа. Нищо чудно точно и така да стане. Да спра дотук. И да започнем да си вършим същинската работа. Тя е значително по-занимателна. Стига теории, нали така? Всъщност, още много пъти ще ни се наложи да "теоретизираме". Думата теория съдържа като свой корен думата бог - "теос" на гръцки, нали така? Не е погрешно да се теоретизира, стига да се прави с мярка и да теоретизираме човечно. Тогава теоретизирането бива поносимо. Иначе е доста отвратително. Ще ви предпазя от него, бъдете спокойни. Доколкото ми стигат силите де.

А сега хубав ден на всички! Желая ви да успеете да постигнете всичко това, за което днес говорихме. Със свои сили да го постигнете. Да работите вдъхновено в тази посока. Това ви желая. Постижимо е. Важното е желанието да е налице. От него, както казахме, тръгва всичко. Нашите желания са свети...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo