Вкратце моето мнение за инатливия и тъп седенкаджия Орешарски

Аз лично по-глупав и по-нагъл премиер-министър от тоя Орешарски не познавам. Не е имало чак толкова тъпа и нагла марионетка даже у нас, в Българско. За тия 47 дена на протести не се сети, чукундурът му с чукундур, че с тия хора, които протестират и искат нещо, може да влезе в диалог, да ги покани на разговор, да се опита да обсъди ситуацията и съвместно да вземат разумно решение. Капчица диалогичност у този инатлив тъп седенкаджия няма.

Което и показва, че у него няма капка управленски талант. Управлението на хора, упражняването на власт е умение да влияеш на хората посредством воденето на преговори. Тоя галош не може да води никакви преговори, ерго, не става за никакъв управленец. Което показва, че трябва да си ходи час по-скоро. За три часа преговори можеше да се разбере с протестиращите и да вземе решение. Не го пожела. Е, сам си подготви с това съдбата.

Можеше да се спаси, сега ще загине. Сам себе си осъди на гибел с тоя инат. Инат драги ми кратунко можеш да правиш на жена си в леглото, когато тя иска да си изпълниш съпружеските задължения, но да правиш инат на български граждани, които имаш претенцията, че управляваш, е много, е прекалено много тъпо. Майната ти! Иди си, некадърнико!

Инатлията-седенкаджия Орешарски сам си подписа смъртната присъда като политик. Да, с ината си направи това. Сам си е виновен. Вече нищо не може да го спаси. Скоро господарите му, понеже и на тях с тоя свой инат стана безполезен, ще му бият шута.

Ало, Орешарски, за нищо не ставаш, драги ми боклук! Иди си с мир, това все още е възможно!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo