Вчера реших да посетя учреждението или учебното заведение, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив; ей-така, колеги ме уведомиха, че щяло се провежда нещо интересно, именно "обучение на колектива" в разни нови и съвременни практики, а пък аз нали винаги съм за новото и съвременното, се запалих и реших да отида; е, отидох, участвах, много неща научих, някои и сам си ги знаех де, но както и да е, човек винаги трябва да учи, пък дори и да е учител, или особено пък ако е учител. Една чудесна мисъл научих от водещата (за съжаление не можах да й запомня името, днес ще се поинтересувам, ще го науча непременно), а иначе тя била от Нов български университет и също така била нещо като пътуващ организационен психолог, та значи научих следното, ето, преписвам си го както именно и го каза тя и както аз си го записах тогава:
"Не си стъпвал на обучение ти, обучаващият, ти, учителят, нищо ново не си научил, а искаш другите да обучаваш, искаш другите да учиш - как така?! И на какво право?!"
Това според мен е много хубава, направо чудесна мисъл - и много правилна. Щото някои учители продължават да си преподават това, което тях някога са ги учили в блажените им младежки и студентски години - което обаче се е случило комай преди 50 години! Аз съм виждал такива "учители", някои от тях са дори "доценти", които обаче продължават да си четат лекциите от пожълтели листи, на които са си водили записки по времето на своето собствено обучение в Университета преди 40 години! (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
31 коментара:
Това е малко спорен юридически казус и трябва консултация с правист. Подобни случай има не само в България –Абсурдистан според Вас, това е чест проблем и в старите демокрации с развито социално законодателство: мога ли да ходя на работа, въпреки че съм в болнични и какви дейности са ми разрешени и т. н. По принцип няма пречка в болнични да се упражняват известни дейности, но не е ясно точно какви. В случая работодателката има право да Ви отпрати, ако според нея това застрашава процеса на оздравяване. Можете обаче да вземете разрешение от лекаря си, че тази дейност не представлява проблем за Вас и тогава директорката трябва да приеме Вашето присъствие.
Такива казуси лесно се разрешават при познаване на юридическата материя и добра воля от двете страни и няма нужда да се превръщат в драма.
Г-жа директорката няма медицинска квалификация и процесът на моето лечение, оздравяване, възстановяване не е от компетентността й. Също така няма властта да решава медицински и здравни въпроси. Тя, представете си, няма абсолютна власт, нейната власт, юрисдикция и пр. са точно определени и регламентирани. Тя също така не може да отменява решенията и постановленията на упълномощените за това медицински лица.
Е, вярно, някои хора си живеят с авторитарната представа, че властта им е абсолютна и неограничена. Това вече си е изключително техен личен проблем...
Мима Колега, отидете, за да привикват лека-полека с Вас. Тухла в стената!...
Божкова-Иванова
Цъ,цъ,цъ ... Поведението на тази комплексирана женица не ме изумява, защото знам и за други подобни на този пост. Къде си мандатност, къде?
Е, няма ли най-сетне да гласуват Закона за народната просвета и да въведат мандатност, че и ние да си отдъхнем от феодалите.
Татяна Йорданова
Те са се оплели "като пиле в...." и не им е до Закон за образованието.Някога да е било приоритет!?
Енеза Ангелова
Е, това е вече прекалено, но не и непознато на българския учител! Ами Ангеле, ти не знаеш ли, че хората, които са умни, находчиви, отворени към всичко ново и интересно, които се самообразоват постоянно, независимо от възрастта, са черните овце на нашата държава? Как така ще" знаеш повече от Дирекгорката........?" Ама не може така бе човек! Аз също съм директор на учебно заведение и за мен е огромна радост да организирам смислени и подходящи семинари за квалификация на персонала си. За мен един педагог трябва да е винаги в час с новото време, да се квалифицира и така ще успее да се справи със съвременните деца, необходима е връзката между учител- ученик да е много изкусно изтъкана, за да има резултати! Извинявай, че се обръщам към теб на име, но ме заинтригува доста и моя съвет,/ако се нуждаеш от такъв де/ е продължавай в същия дух! Не е важно директора да те хареса, важно е учениците да те обичат и възприемат като техен водач и другар!
Diana Iordanova
Че не е важно да те харесва Директора ти, спор няма, ама ... от това мноооого се страда. И се ходи по болници. А там не те питат дали си любимец на учениците.
Албена Панталеева-Кондева
Изненадана съм от коментара на г-жа Йорданова и възхитена, разбира се! Какво по-хубаво от това, да работиш с такъв работодател! Професията ни налага "предизвикателството" да бъдем "в час" с новите технологии и осъвременяване на методите на преподаване, което, разбира се налага и необходимостта от тези семинари. Но, понякога, това води и своите негативи, за жалост! Аз съм поредното доказателство, тъй като, каквото и да предприема в тази посока, все нещо не е наред!
Vesela Yanchovska
Кое ви изненадва, госпожо Vesela Yanchovska, в коментара, моля уточнете! Може би при вас да е самата демокрация и плурализъм. Директорът се вслушва в мненията на ПС, не решава еднолично ит.н.. Да не изреждам повече.
Татяна Йорданова
Приятно изненадана съм от коментара на г-жа Диана Йорданова, която е осъзнала необходимостта от непрекъснато усъвършенстване и проявява разбиране. Впечатлена съм, защото, при нас е истински ад, ако решиш да повишиш квалификацията си, или предприемеш нещо в посока подобряване работата и успеваемостта...
Vesela Yanchovska
Според мен директорката има основание. Господинът може да отиде на това мероприятие без да му се прекъсне болничния лист само ако той е издаден от психиатричен център - тогава режимът е свободен. Но ако има болничен лист с препоръчан домашен режим не може дас е разхожда така - първо, злепоставя личния си лекар - всички ще си помислят, че личния лекар е издал болничен лист с невярно съдържание. Второ, какво ще кажат другите, които не могат да си вземат болничен лист ей така, просто за да си починат или да мразят директорката. И трето,у разбира се, че директорката е поставена в неловко положение - тя наистина трябва да протестира болничния лист, защото ако не го протестира друг ще напише доклад срещу нея. И защо тя трябва да изживява това и да бъде мила, отзивчива и нежна към г-н Грънчаров? Ако съм на нейно място няма да се поколебая. Ще протестирам болничния лист. И г-н Грънчаров се оказа не този човек, за който го мислех - твърде много Аз има в него. Повече от здравословното.
Elka Yanakieva
И Ангеле, като искаш да присъстваш на такива места и да имаш такива преживявания не си вземай болнични листове за щяло и нещяло! За мен ти не си бил болен след като наистина си отишъл на работа. Не знам как философите наричат подобно поведение, но народът го нарича. . . . .
Elka Yanakieva
Според мен всичко е на двустранна личностна основа.Няма да се разберат никога,и нашето чудо не е по-различно.Обаче не мога да се зарадвам,че и в чуждата градинка нещата не вървят.Само ми става по-тегаво.
Ирена Иванова
Откъдето и да е издаден болничн. лист, не може по време на болнични, болният да участва в мероприятие, което се организира и финансира от работодателя! Това е свързано със законодателството и не мисля, че има нещо общо с лично отношение. В конкр. случай явно проблемите са други и са много...Не е ли по-разумно тия казуси да се решават "вътре" в съответната институция?
Konstantina Karaivanova
Такаааа. Изпълзяха бюрократичните мишки. Визирам г-жа Янакиева и моята любима Констанс. Къде ви е човещината,бе? Защо сте се вкопчили в някакъв документ?Значи ли, че след като Ангел има болничен лист, трябва да предава богу дух, паднал възнак на леглото? Сакън човек да се почувства малко по-добре и да излезе! И бърза ли,бърза въпросната директорка да направи така, щото колегата пак да се почувства зле. Знаете ли какво ми идва да ги направя такива? Отношението е повече от лично!
Мария Николова
Че отношението е лично,това е явно.Но ако законът е категоричен,къде е човещината?
Енеза Ангелова
Тук ми се струва, че има др. интрига и няма да продължа да коментирам, нещо не ми се връзва....А и господинът уточнява, че репликите са перифразирани.
Konstantina Karaivanova
Човещина липсва ,при липса на човеци! А ,важното е да запазим човещината в собственото Аз!
Nina Jelezarova
Няма интрига.Ангел трябва да знае не само правата,но и задълженията си.Нищо не му е струвало да поиска последващия болничен да е на свободен режим и тогава е могъл да посещава мероприятия.При тове знае,че директорът му го преследва и тормози.Могъл е да си спести това.
Енеза Ангелова
Е,следващият път ще знае.
Енеза Ангелова
Благодаря за коментарите! Интересни реакции. Да кажа и аз нещичко.
Първо, да дам някои пояснения. Аз съм в болнични след тежка животоспасяваща операция, т.е. са напълно безпочвени съмненията на директорката, че "щом мърда, значи е... симулант"; при това да си в болнични не значи, да си болен не значи да си... умрял, та съвсем да не можеш да ходиш, да мърдаш и пр. Апропо, естествената човешка реакция когато видиш или срещнеш човек, който е в болнични повече от 3 месеца, и ти знаеш, че е преживял животоспасяваща операция, е да му се зарадваш и да го поздравиш, че е добре, че е могъл да дойде, че се поправя и възстановява. А не да го ругаеш.
Второ, директорът трябва да си знае компетентността и границите на правомощията си. Не е в неговите прерогативи да се изказва за основателността на решенията на една друга власт, в случая - лекарската. Оня властник, който си мисли, че има абсолютна власт и по всички въпроси има право да се произнася, очевидно живее с представите на други епохи, примерно, средновековната.
преди 13 минути · Харесвам
Трето, един болен човек, а в случая болестта ми се свежда до възстановяване след операция, е добре за организма му да се движи, да не лежи само на легло; аз следвам съветите на лекаря ми, който ми е казал да се движа, да съм активен, но да се щадя; преценил съм, че няма да се преуморя да присъствам на туй мероприятие, именно, лекция по психология (с провеждане на игри за обучение на персонала); ако в някой момент усетя, че съм се изморил, нищо не ми пречи да си тръгна във всеки един момент, позовавайки се на здравето си. Човешко е да се мисли така. Да, обаче някои ръководни другарки очевидно не са способни вече на човечно отношение - понеже опиянението от величието на властта ги е превърнало в администратори от казармен тип, сиреч, в нечовеци.
Целият мой конфликт с тази директорка е на принципна личностна основа: нейният подход към персонала е сгрешен в корена си и това изпъква особено релефно в този случай. Неслучайно го представям тука. За да се разбере къде тя бърка. Проблемът й е, че не може да подходи човечно към личностите, които ръководи. Постъпва бюрократично, сиреч, нечовешки. Което именно и придава кафкианската (или булгаковската) атмосфера, съпътстваща нейното царстване. Тази атмосфера вещае скорошното й сгромолясване като ръководител, имащ претенцията да е съвременен. Така не подобава един съвременен ръководител да се отнася към хора, към личности, към човешки същества. Просто е грозно да се отнасяш така. Нищо че си "шеф". Шефът също трябва да е човек. Загубиш ли човешкото у себе си, позволиш ли то да бъде деформирано, си загубил много, да не кажа всичко. Така мисля аз. така аз виждам нещата. Тъй че моите критики на тази директорка са предизвикани най-вече от тия мои принципни несъгласия с нейния стил на ръководство и на отношение към персонала. Критикувам я, отчаяно надявайки се да разбере, да осъзнае какво си позволява да прави - и евентуално да се коригира. До този момент това не ми се удава да й помогна. Щото аз го правя за нейно добро. Не се получава, за жалост. Не ща да я подхлъзна да падне от властта. Нямам никакви аспирации към поста й. Казвам това, защото някой може да си помисли какво ли не. От друга страна съм безпощаден към рецидивите на едно авторитарно, командно-административно, безчовечно отношение, което е същност на антидемократизма на подобен авторитаризъм. Който е изцяло неподходящ за регулиране на отношенията в една такава фина сфера каквато е образователната, сиреч, духовно-възпитателната. Правете си сметка щом някой хора си позволяват така да се отнасят към колега - какво тогава е отношението им към учениците?!
Пепелянки ли са това или усойници, и за насъщния да работиш при такива условия?!
Аз ви подкрепям напълно,подобно на приказката за старило и патило...само,че при нас всеки навира глава в земята,сакън да не останем и без тази работа
Ирена Иванова
И аз подкрепям Ангел. Не бива да се издребнява и да кривим закона според личните си пристрастия. Но за нашата действителност това не е изключение. Законът става средство за саморазправа с неудобните, а не изпълнява изначалното си предназначение - да въвежда ред в човешките отношения.
Албена Панталеева-Кондева
Ако личните взаимоотношения бяха с положителен знак, едва ли директорката би се обърнала към буквата на закона в този случай. Колкото до "загрижеността" й за здравето на колегата, участието в един социалнопсихологически тренинг,въпреки че е изморително и натоварва психиката, зарежда с много позитивна енергия. Завръщането на работното място, макар и за ден-два, общуването с колегите е благоприятно за възстановяването след продължително боледуване. Това подготвя преболедувалия, създава му положителна нагласа за същинското завръщане на работа. От тая гледна точка взетото решение е добро. А, ако и обучителят е бил достатъчно подготвен, човек със сигурност не си губи времето. Така е по принцип. В конкретния случай обаче за съжаление нещата са се развили неблагоприятно и е трудно да се определи дали ползата е взела превес или вредата.
Нелия Йорданова
Освен за физическото здраве на пациента, лекарите се грижат и за психическото му състояние. Щом лекарят е решил, че пациента му трябва да се разхожда, а не да си лежи вкъщи, това е предписание на лекар и трябва да се изпълнява. Каква по-добра терапия от това да се срещаш с хора, подчертавам с хора?!!
Albena Georgieva
Благодаря за подкрепата! Ситуацията е интересна, макар и да звучи невероятно. Доста са оплетени отношенията ни с уважаемата г-жа директорка. Все още имам надежда, че тя един ден ще осъзнае, че не е безгрешна - и ще се опита човечно да погледне на случващото се. Понеже администрирането съдържа в себе си един кошмарен античовешки, пък и противоестествен момент...
Elka Yanakieva Не е лошо и Вие да се осъзнаете г-н Грънчаров. . .
Вчера в 17:56 · Харесвам
Петя Перпериева Пожелавам Ви по-скорошно оздравяване, но тази нездрава работна атмосфера едва ли ще Ви помогне. Трудно е да работиш под стрес, и то от работодателя. Пожелавам Ви здрави нерви!
Вчера в 18:26 · Харесвам · 3
Енеза Ангелова За тази директорка ще кажа:"На зла круша-зъл прът."Грънчаров,престани да я щадиш,тя не заслужава.
Вчера в 20:02 · Харесвам · 1
Elisaveta Ivanova Една мисъл, която открих във Фейсбук страница и която се оказа точно навреме, за да взема решение: "Когато започнеш да правиш компромиси със своите ценности, заради хората около теб, значи е време да смениш хората". И така направих, но добрият шанс беше пред мен! Зная, че не винаги е възможно да се направи тази стъпка, поради ред причини, но когато човек иска да се съхрани, трябва да намери начин ...
Вчера в 20:23 · Харесвам · 8
Ангел Грънчаров Това и правя, г-жо Yanakieva, това е моето всекидневно занимание като философ и психолог: (само)осъзнавам се! Г-жо Иванова, няма да напусна работа, ако така трябва да разбирам коментара Ви, ако наистина ме съветвате, за да се съхраня, да избягам; не, бягството не помага; понякога човек в името на самосъхранението не бива да прави недопустими компромиси, щото тогава ще презре сам себе си, а как може да се живее след това с подобно съзнание за собственото малодушие?! Не знам дали можете да ме разберете, щото все пак аз съм мъж... при това зодия "Овен" съм
преди 21 часа · Харесвам · 3
Петя Перпериева Директорът ни е "овен". Непрекъснато влизаме в пререкания, но след половин час осмисля спора и вика:"Кажи сега..."
преди 11 часа · Харесвам · 3
Elka Yanakieva Г-н Грънчаров, за съжаление не Вие не сте се самоосъзнал. Иначе щяхте да знаете колко много злепоставяте лекаря, който Ви е издал болничен лист. У истинските философи не живее толкова много "Аз". Бъдете жив и здрав! Пък дано се научите да се поставяте на мястото на Другия.
преди 8 часа · Харесвам
Ирена Иванова Петя, с този половин част сте си направо рахат
преди 8 часа · Харесвам · 1
Gulnaz Solakova жената на снимката директорката ви ли е или е лекторката? иначе чистосърдечно си признавам, че аз също недолюбвам хора, които знаят всички точки на закона (когато и както им отърва)
преди 8 часа · Харесвам · 4
Петя Перпериева Случвало се е на 5-тата минута директорът да ми звъни по телефона , да ми се извинява и да ме покани в междучасието да обсъдим пак нещата.
преди 8 часа · Редактирано · Харесвам · 4
Петя Викторова Петрова Петя, това е хубаво, но е рядкост. В повечето случаи директорите се държат като феодали. Единствено въвеждането на мандатност ще ги приземи към хората.
преди 7 часа · Редактирано · Харесвам · 2
Петя Перпериева Винаги съм казвала, че поне на директор и колежки съм случила.
преди 7 часа · Харесвам · 2
Ирена Иванова Аз и колегите се разбираме,ама отсреща е непробиваем дувар
преди 7 часа · Харесвам · 1
Петя Перпериева Тя и Берлинската стена беше непробиваема, ама падна.
преди 7 часа · Харесвам · 2
Албена Панталеева-Кондева Но мнозина не дочакаха да видят ...
преди 7 часа · Харесвам · 2
Ангел Грънчаров Г-жо Yanakieva, много ми е интересно как стана така, че без изобщо да ме познавате набързо ме произведохте в ранг "неистински философ"! Лекарят, който ми е издал болничен лист, не може да бъде "злепоставен", понеже сам ми е предписал режима, който аз стриктно спазвам. Болните, но възстановяващи се хора, не е задължително да лежат на легло и да се подготвят за умиране. Напротив, в някои случаи е много полезен по-подвижният начин на живот с оглед укрепването на организма. Но какво Ви пука на Вас това, Вие вече ме нарекохте "неистински философ"! Това съм го обяснил в текста, но явно не сте го прочела.
Публикуване на коментар