Две мои сентенции, родени в ранната утрин

И за де не ги забравя, ги пиша тук, та да се помнят:

ПЪРВАТА: Една лъжа, повторена дори не само сто пъти, а хиляда или дори милион пъти, пак си остава лъжа...

Истината пък дори никой да не я обича или да я повтаря, нещо повече, всички да я премълчават, гонят, преследват, отричат, мразят и да не я щат, пак си остава истина... и с нищо не губи от достойнството - и от превъзходството си...

ЗАБЕЛЕЖКА: Тази мисъл я написах по повод на въпрос, поставен във Фейсбук от пловдивския поет Тодор Чонов, а именно този въпрос: "Ако една лъжа, повторена сто пъти, става истина, какво става с истината, повторена сто пъти?", макар че според по-смисленото според мен поставяне на въпроси би следвало да е следното: "Ако една лъжа, повторена сто пъти, става истина, то какво става тогава с истината, забранена или премълчана сто пъти?"

И ВТОРАТА: Мислещ се става чрез мислене, чрез опитване да мислиш, чрез упражняване в мисленето.

По същия начин както плуващ се става чрез плуване, сиреч, чрез скачане във водата и чрез размахването на ръце с оглед да се задържиш на повърхността...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo