За "звяра", подлежащ на опитомяване, когото наричаме "човешка сексуалност"

Тази пуста политика, този пусти Фейсбук - за малко да ми провали намерението да пиша по книгата си за любовта; ето, три часа откак съм станал, а един ред още не съм написал, все се ровя из интернет та да разбера как върви политиката, какво мислят хората, накъде отиваме и прочие; и работата, истински важната ми работа, комай отиде по дяволите; да, обаче аз съм инат, ето, макар и късничко (рано сутрин най-добре се пише по трудни и важни теми!) почвам да пиша по сериозната си тема, пък да видим докъде ще я докараме.

Аз все още се лутам по книгата си за любовта, още не съм, така да се каже, "загрял", не съм запрашил на пълни обороти в нея, затуй така се получава, губя си времето с пустата политика; а иначе, добре знам това, запаля ли се веднъж, след това никой и нищо не може да ме спре, още със ставането сутрин ще се нахвърлям да пиша - и нищо няма да е в състояние да ме отклони. Но сега-засега още налучквам и напипвам, затова е така. Ето, сега не зная с какво да започна, откъде да тръгна. Безкрайно много въпроси чакат своето обсъждане, кой от тях да избера, на кой да дам приоритет?

При това има нещо, което е много странно: аз си имам, така да се каже, "разгърнат конспект", съдържащ всички най-важни моменти от темата за любовта - и от мен, в първоначалното ми намерение за тази книга, се искаше просто да почна да се движа по него, да почна стъпка по стъпка да напредвам; имам предвид своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"), която е своеобразна: в нея между другото най-главното е поредица от теми, проблеми и въпроси, да, от много въпроси, които съм подготвил за групово обсъждане или пък за самостоятелно осмисляне; тази книга е правена преди доста години, по много модерна методика, идеята ми беше читателят (младият човек) сам да стигне до така потребните му изводи, сиреч, нищо да не му бъде натрапвано, а всичко да бъде негово собствено постижение. Да, обаче в нашенските родни условия не обичат много-много въпросите, то това нещо, въпросите, са трудна и коварна работа, а у нас обичат отговорите, дадени наготово; много пъти са ме питали ето как: "Добре де, въпросите си ги подготвил, ала ти какво мислиш по тия въпроси, ето това нас ни интересува, защо не кажеш, защо не го напишеш, ами само нас мъчиш сами всичко да решаваме?!"; чувал съм безброй пъти тия оплаквания в моите занятия, винаги съм се стараел да не предрешавам нищо с моите изказвания, мълчал съм, чакал съм търпеливо участващите сами, със свои сили, да постигнат нещо - защото добре съм знаел, че именно то е ценно и работещо за тях. А теориите, дълбокомислените обяснения на психолога са нещо съвсем различно, то понякога, особено в тази сфера, много пречи, вместо да помага; понеже хората така са устроени, искат да знаят, и узнаят ли нещо, целият им плам да търсят истината пропада, угасва; пък в тия по-деликатни сфери на живота е ценно и потребно не знанието, да, не голото знание, а разбирането, постигането на смисъла, което става в поредици от спонтанни и живи актове, не някак иначе, не, опази Боже, наготово, като всичко ти дават "с лъжичка" направо в устата. Та затова толкова години съм се инатил да пиша книга по тия въпроси, в която да разкажа за своите разбирания, а търпеливо съм чакал обучаващите се сами да търсят и да намират своите си истини - така потребни им за живота. За техния си живот. Но ето, в един момент реших да пиша все пак своята книга за любовта - какво да правя сега, като сам попаднах в толкова превъзходен капан?

Впрочем, за да бъде напълно честен, ще трябва да призная, че още в най-първата си книга (излязла от печат в далечната вече 1997 година), именно в книгата си ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА (с подзаглавие ПСИХОЛОГИЯ), на която беше съдено да излезе от печат не в първоначалния си пълен вариант (тя в него още не е излязла, нямам възможност толкова години да я издам и си чака издаването), а да излезе от печат като учебно помагало, наполовина почти съкратена, та значи в тази моя първа книга аз отделих подобаващо внимание както на проблемите на човешката сексуалност, така и на ония, които са свързани с любовта. Тази моя книга е резултат на моите младежки увлечения по Фройд и фройдизма, в нея затова, оказа се, главното внимание е тъкмо към тия, към сексуалните проблеми, към безсъзнателното у човека, към импулсите на тялото и прочие; книгата ми, признавам, е доста странна за психология, да не говорим пък колко е странна тя в качеството й на учебно помагало по психология, но е факт, че тази книга остави дълбока диря в изследването на тия проблеми, доколкото такова нещо изобщо съществува в България. При това моята книга е нещо като "философска психология", каквото чудо е съвсем непознато в България, пък и не само в България. Там, в тази своя книга, се постарах да задълбая по тия проблеми, всичко да сведа, така да се рече, в "система", книгата ми е достатъчно академична, но същевременно е писана така, че да може да се чете от всеки, да е популярна, разбираема, човечна. От момента на излизането на тази книга под формата на "учебно помагало" тя предизвика доста шум, първите й две издания (1997 и 1999 г.) се разграбиха като топъл хляб, тя има вече общо 4 издания и се ползва с доста добро име в средите около университетите (чувал съм, че я ползват не само студенти, за да си вземат лесно изпита, но и... преподаватели, които искат да блеснат пред студентите си със своето... свободомислие и модерност!). Както и да е, факт е обаче, че независимо от това, че книгата беше обвинена в нескриван уклон към фройдизъм, тя за първи път в категорична форма постави, и то на едно по-високо, бих казал непрофанско ниво изследването на проблемите, свързани със сексуалния живот на човека. Разбира се, след това се появиха подражатели и днес във всеки учебник по психология има по една-две теми за секса, написани, разбира се, твърде некадърно, щото с подражаване нищо особено не може да бъде постигнато. Но да оставим това, друго ме интересува в момента.

Та още в ония години аз подготвих своята наистина съвременна методология по изследването на тия въпроси, която мен специално, като преподавател и като практически психолог, направо ме спаси; плод на този подход е и визираната моя книга по практическа психология на пола, секса и любовта, която ето вече колко години единствена подхожда по един подобаващ начин към проблематиката, към която други, да ги наречем "изследователи", подхождат с една съвсем неподходяща методология. Ще ми се да кажа нещичко тук по този въпрос, понеже си заслужава.

Аз лично презирам т.н. медицинско говорене и писане за секса, онова, което може да се чуе (или прочете) в т.н. "беседи по сексуално образование", изнасяни от някакви пътуващи проповедници-апологети на толкова чудатото "правилно" или дори "морално" правене на секс; такива идиоти, разбира се, ухилени, разказват на младите как трябва правилно да си слагат презерватива и прочие простотии, а пък младежите, ухилени до уши, слушат тия и подобни майтапи и се заливат от смях; един вид това медицинско-физиологично говорене за секса съвсем не може да установи подходящ контакт със съзнанията на младите хора, които, несъмнено, много се вълнуват от тия проблеми и имат крещяща, да, наистина крещяща потребност да разговарят по тях. Но това трябва да бъде правено по един смислен и подходящ начин, а не хамалски, не тъпо, както, за жалост, обикновено се прави. Вие чували ли сте как учителки се опитват да говорят за секс с учениците си?! Смешна работа, нали?! Глупава, не само смешна е тази работа. Крещящо неумение да се прави нещо толкова просто, получава се затъване в непроходими тресавища, стига се до неописуем идиотизъм, казвам пределно категорично това, което мисля. Ето тази е причината от години само да се говори, че трябва да се въведе някакъв учебен предмет по сексуално образование в училищата, но само се говори за това, а никой не дръзва нещичко да направи по този въпрос, защо на всички им щръкват косите от ужас като се сетят, примерно, за това какъв ще бъде учебникът по този толкова скандален предмет, какво ще им се наложи да правят учителите в час, за да не бъдат изцяло опозорени, дали пък родителите няма да се намесят, щото ще осъзнаят в един момент, че чак пък такива идиотизми пред децата им едва ли трябва да бъдат допускани, което може да доведе до решителни родителски протести против "развращаването" на младежта, и то от институция, която трябва да бди за морала и прочие. Разбира се, най-простият вариант, а именно, моето помагало по практическа психология на пола, секса и любовта, което си съществува от толкова години, да бъде въведено като основа за едно смислено сексуално образование, се оказа невъзможен по простата причина: съществуващата у нас командно-административна и тоталитарна система в образованието не допуска такъв един произвол, именно, "отдолу", без санкцията на висшестоящата институция, нещо да бъде направено, в нея всичко трябва да се прави "отгоре" и по нареждане, което именно е и причината нещата изобщо да не вървят; но системата не отстъпва, в името на своето всевластие бюрокрацията е способна да опропасти изцяло образованието на младите, само и само монополът й да не бъде с нещичко помръднат. Та такъв един прецедент, моето помагало да бъде санкционирано от системата, който е в състояние да подрови цялата система, разбира се, не беше и не можеше да бъде допуснат. В резултат нищо по въпроса и не беше направено. Скоро и няма да се направи. Обясних защо. Улицата, дето се казва, е изцяло задънена - и непроходима.

Има, разбира се, подходи, които отдавна са открити и измислени по света и се прилагат, ала у нас те са един вид "забранени", първо защото са невъзможни заради нашата собствена невежественост (ний нали се мислим за първооткриватели на всичко, как така ще допуснем някакви си там западни психолози да ни кажат как следва да работим в сферата на сексуалното, примерно, образование?!), а, на второ място, казахме, системата не допуска такива модернизми, щото те са в състояние да изиграят ролята на пръчки динамит, взривени в самите основания на вездесъщата система. Затова у нас, на едно официално ниво, на ниво образователна институция, системата предпочита да се придържа към онзи така добре познат ни принцип, изразен в ето тия паметни думи, произнесени навремето от една съветска другарка "у телевизията": "А у нас секса нет!", да, такова нещо като секс моралистичната система отрича, не допуска, камо ли пък да допусне за секса да почне да се говори открито, свободно, без глупави скрупули; у нас е в сила принципа, че за секса трябва и може да се говори само просташки, цинично, вулгарно, на което основание и, в крайна сметка, системата предпочита за секса изцяло да мълчи, а пък младите хора в училищата, за да си отмъстят за всичко, за секс в училище, разбира се, говорят най-вече просташки; а иначе си отмъщават по най-простия начин, именно, като бойкотират самата система, обявяват я за ненужна; в крайна сметка се стига дотам и самото образование да бъде обявено за ненужно, за "излишен лукс", за нещо "изчанчено"; защо да учим като можем чисто и просто само да... преписваме?!

Аз май се отклоних, но реших да очертая проблема по-пълно. То, всъщност, проблемите тук са много и са адски преплетени. Трудно е да бъдат разнищени. Но ако се върви упорито и стъпка по стъпка в тази посока - все нещичко може да бъде постигнато. Дотук успях да кажа поне това: за секса трябва да се говори смело, открито, и при това не просташки - и това може да бъде постигнато ако се изработи подобаващата нагласа. Има си техники и прийоми, благодарение на които това може да бъде постигнато. Постигал съм го в своите занятия по сексуално образование, по практическа психология на пола, секса и любовта, и то до степен, че веднъж учениците като бъдат "развратени", веднъж като опитат "сладките плодове" на едно такова наистина съвременно и фино третиране на тия проблеми, те вече дотам и така се пристрастяват, че след това връщането им към обичайната нагласа за изучаване на теоретичните психологически проблеми (има и такива), комай става съвсем невъзможно. Имам предвид това, че учениците са така жадни за такива нови подходи, че щом като веднъж се увлекат в тях, след това всеки път, още като ме видят, почват да ме молят: "Хайде, господине, пак да обсъждаме ония проблеми, хайде пак да дискутираме, хайде пак да изследваме, молим Ви се, оставете тия теории, искаме дискусиите!" и пр. В чудо се виждам как да си доведа след това докрай програмата по психология, щото все пак в държавните (пък и в частните, доколкото го има!) училища така нареченият "задължителен стандарт", разработен от скучаещите министерски чиновници, все пак трябва да се изпълнява; е, аз си карам по мои си програми, коренно различни от блудкавите "държавни предписания", които за нищо не служат; сиреч, стигнало се е дотам, че същностният стандарт е в моите програми, а не в държавните, които са крайно бедни откъм смисъл и съдържание. Но и това е тема, която в момента за мен не е главна.

Младите наистина имат една жестока потребност да разговарят по проблемите за секса и любовта - това е изходното. Не само имат също така жестока нужда да правят секс, която бива провокирана от самата култура, в която сме поставени, сиреч, причината тук не е само инстинктът, нагонът, а една до голяма степен непълноценна култура, която фетишизира секса, която е издигнала в култ тялото, а пък за душата явно съвсем е забравила. Младите са преситени от порнография, която ги провокира да си втълпяват, че сексът е нещо като панацея за постигането на "пълна жизнена пълнота"; затова и, явно, младите така бързат да се избавят от клеймото на своята девственост; разбира се, прекомерно ранното започване на сексуален живот е преизпълнено с рискове и коварства; тия млади хора сякаш сами себе си осъждат никога да не изживеят цялата онази духовна пълнота, която е способна да им предостави само любовта; а юношеската любов е само квази, тя не е онази любов, за пораждането на която се иска съответната не само личностна, но и душевна зрялост. Сексуалният нагон трябва да бъде очовечен, да намери подходящата си човешка, пък също така и личностно изявена, индивидуална форма - това е една от фатално важните за живота ни задачи. Природният инстинкт трябва да се рафинира, да се изяви по един изтънчен, одухотворен, чисто човешки начин, а не по животински, груб, див, извратен начин; да, става така, че оня, който почне да се мисли за "сексуално животно" и на това основание почне да изпитва някаква перверзна гордост, всъщност е крайно извратен, щото природният инстинкт е нещо съвсем друго, а пък човекът няма правото да дегенерира до нивото на животно; прочее, думата "животно" тук е съвсем неподходяща, тя трябва да се разбира небуквално, говорим за едно "вторично животно", а не за ония, истинските, природните, изцяло некултивираните животни.

Вживотненият човек е именно развратникът, е човекът, който не е в състояние да дисциплинира и рафинира ("очовечи") изявите на своя сексуален нагон. Животните не правят обаче така, при тях, впрочем, такова нещо като "секс" няма, там има само размножаване, има само реализацията на една чисто природна функция. При човека обаче, благодарение на нашето съзнание, всичко, свързано с природната функция, придобива самостоятелно и вторично значение, появява се именно сексът - този тиранин, във властта на който се намират толкова много нещастни, жалки, комплексирани хорица, стараещи се с нищичко да не изостанат от "модните веяния" в областта на "разюзданата сексуална култура" на съвременното човечество. Общо взето се е стигнало до една сексуална маниащина, от която страдат всички, защото не са успели да обуздаят нагона си - и са станали роби на своята сексуалност. Станали са безправни и бездушни роби на една тиранизираща ги сексуалност, на която не са успели да сложат така потребните за озаптяването й юзди. Нашата сексуалност, както писах навремето в първата си книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, е нещо като див кон, подлежащ на опитомяване, на обяздване; на него трябва именно да сложат юзди, да пречупят дивия му характер, да го култивират чрез подобаващите навици за културно и при това природосъобразно изпълнение на сексуалната функция и пр.; е, някои хора така и не успяват да обяздят своя "кон"; представете си в такъв случай на какво ще заприлича животът им - след като техният "кон" продължава своеволията си, продължава да ги тормози и унижава по един неописуемо жесток начин. Тия, които смятат, че "тия, сексуалните проблеми" не са толкова важни, ето, дори и само от този пункт водейки се, стига да го осъзнаят, трябва нещичко да направят, за да преоценят позицията си. Ако искат де, то не е задължително.

Всеки човек е изправен пред тази задача: да сложи "хомот" на собствената си сексуалност - и при това да не направи така, че тя да страда, да бъде подцена или унизена, да не бъде пренебрегната, защото, в противен случай, тя има възможността и силата да му отмъсти - ох, каква сила и мощ има нашата сексуалност, как великолепно тя може да ни отмъсти ако я пренебрегнем по някакъв начин, то това не е и за разправяне даже! И в двете посоки, както превъзнасянето (хипостазирането, хегемонията), така и потискането (обиждането) на собствената сексуалност, пораждат неописуеми мъки и страдания, а в някои случаи, дори като правило, могат до доведат личността до пълна разруха. А в масовия случай се пораждат несметни количества хора, които водят едно жалко в общи линии съществуване, дължащо се било на неголям по принцип ресурс на сексуалната енергия, с която разполагат (това сякаш е все пак най-щастливият случай, тиранинът да няма силата толкова да ги тормози!), било на различни форми на социално компенсиране, при които сексуалната енергия бива насочвана в други, по-социално приемливи посоки (примерно, комунизмът и произлизащата от него комуноидност е такова едно приложение на иначе подлежащата на сексуално изразходване енергия!), било, в по-редки случаи, на някаква творческа сублимация и т.н. Е, в наше време всички се преструват на "пичове", на "сексуални атлети", полагат съответните усилия да изглеждат такива, но това, явно, е най-вече с оглед да заблудят поне самите себе си, не толкова околните, макар че и второто влиза в целите им. Днес е крайно нежелано да изглеждаш "прокажен", примерно, да твърдиш, че "сексът не е така важен", или пък да признаеш, че имаш по природа значително по-малки сексуални потребности, че си способен да се въздържаш или да дори да бъдеш, опази Боже, аскет! Да кажеш пък, че сексуалността по начало е звяр, подлежащ на опитомяване, както моя милост стори в онази своя сякаш историческа вече книга, е наглост, която трудно може да бъде простена.

Прочее, заради тази моя книга подир мен още продължава да се носи славата, че съм бил някакъв "страшен развратник", един твърде "лош, пропаднал човек", който не само има наглостта да казва и пише някои неща, но, положително, също така и да ги прави, при това, о, ужас, се смята дори за свободомислещ, което, както и да го погледнем, си е равностойно на пряко обвинение в... "гейщина". При това този там е възпитан, като капак на всичко е чистоплътен, явно няма начин да не е... гей! Както и да е де, живеем в България, това винаги трябва да се има "навпредвид"...

Ще спра тази сутрин дотук. Изморих се да пиша, пък и късно започнах, та затова съвсем капнах. Тия дни ще продължа. Има време, не трябва да се бърза. Всяко нещо с времето си. Нещата не трябва да се насилват. Спокойно ще се роди всичко, на което е съдено да се роди. Спокойно то ще дочака времето си. Аз съм все още в самото начало и всички пътища са пред мен. Е, ще се старая да не се "разливам", а да се концентрирам в ясна посока. А тя винаги е в съзнанието ми. Целта ми е да провокирам ситуации в съзнанието на младите хора най-вече, но не само в тяхното, които са подходящи в тях да се роди тяхната истина за всичко, което именно на тях е потребно. Нищо никому не ща да давам или да натрапвам. Ще правя всичко, което е необходимо за да постигна целта си. Съвети от мен за това или онова не чакайте. Нищо никому не давам наготово. Всичко трябва да си го вземете сами. А преди това трябва да го сътворите в свой собствен творчески и съзидателен акт.

За мен е вълнуваща единствено истината. В рамките на която ще трябва да разположите своите "лични истини". Но първо трябва да се понапънете да си ги родите сами. Това си е ваш проблем. Аз ще бъда нещо като ваш водач. Из много полета ще избродим, полета, в които вие самите можете да посадите, ако искате, каквито щете семена, та един ден да наберете своите си изобилни плодове. В това се свежда задачата ви. Приемете я както искате. Но от нея да се отървете няма как. Това, както се казва, е животът...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo