Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 28 юли 2013 г.

Бойко стърчал като грамаден исполин над главите ни, кат титан, кат същи Крали Марко!

Тодор Чонов, поет от село Рогош, Пловдивско, събуждайки се тази сутрин, рано-рано е написал ето тия вълнуващи думи, заради които за малко щях да се разплача от умиление:

Феноменът Бойко Борисов! Наричан "Бате Бойко", "Бойко", "Боко", "Пожарникаря", "Каратиста", "Тиквата", "Бодигарда на Живков", "Мъжът на банкерката Цветелина Бориславова" и какво ли още не. Всеки, който е чел за Мечо Пух, се смята за по-умен от него, всеки дипломиран неудачник се смята за по-учен от него.

Политическите надзиратели го мразят, политическите хаймани му завиждат, всички празноглавци и пустословци вярват, че на неговото място биха били е - ехееей!

На 21 февруари 2013 г. Борисов падна от власт. И - странно! - дори и паднал, той се оказа по-високо от всички ни! За да го видим, трябва да вдигнем глави!

Та значи това написал таз сутрин поетът Чонов в прилив на сутрешно любовно вдъхновение; на което моя милост, Ангел Грънчаров, не пропусна да се провикне ето как:

Стихче напиши за вожда, поете, стихче чакаме, няма да се отървеш с общи неримувани думички! Стихове за Боко чакаме! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: