Как да сътворя прекрасната неповторима мелодия на собствения си живот?

Продължавам да пиша своето въведение в проблематиката, свързана с отношението към собствената сексуалност. Това е първото, с което всеки трябва да започне; всеки искащ да си проясни жизнената ситуация, в която се намира, именно ситуация по повод на пола, секса и любовта. Трябва да се ориентираш и да стигнеш до съответните си убеждения по повод на тия кардинално важни жизнени проблеми. Не е преувеличение да се каже, че най-главната жизнена задача, пред която е изправен човекът, особено пък младият човек, е тази: да постави под контрол, да озапти, да култивира, да очовечи своя сексуален нагон - нагонът на самия живот, на възпроизвеждането на живота и на неговото съхраняване и тържество. Длъжен си да направиш така, че тия самият да започнеш да властваш над своя нагон, а не нагонът цял живот да властва над теб, да те тормози и да те тероризира.

Този именно е главният жизнен проблем на човека. Всичко друго идва впоследствие - и много зависи от решаването на този, на истински главния проблем на живота - такъв, какъвто той се изправя пред нас, човеците. Много хора не си дават сметка за това, не щат да го признаят, поради което и си страдат - и си носят, тъй да се рече, хомота на собствената непълноценност. Сексуалната непълноценност е в корена на всяка друга непълноценност.

За да реши този свой главен жизнен въпрос младият човек трябва много да знае, сиреч, ясно да съзнава ситуацията, в която се намира. Трябва да е наясно с това какво именно е сексуалността, за какво тя съществува, за какво му е дадена, за какво тя, така да се рече, "служи", какво е нейното жизнено оправдание. Необходими са много знания, които, да признаем, младите хора получават от доста съмнителни източници - поради което и огромната част от младежта живее с крайно непълноценни, неподходящи, бедни, мизерни и неадекватни "познания", живее със съвсем негодни представи. Не можем, нямаме право да си позволим този лукс: тъкмо по това, от което зависи кажи-речи всичко, да допуснем да живеем с толкова неверни и негодни представи. Глупави, да го кажем направо, представи. "Митични" представи. Лъжливи представи. Неверни, негодни за нищо представи. Потребни са ни, и то съдбовно, едни изцяло модерни, съвременни, отговарящи на самото естество на сексуалността представи, т.е. потребно ни е да развием и да издигнем своето съзнание до нивото на знанието. Съ-знание, както се вижда, произхожда от със-знание; няма съзнание без знание; няма знание без по-знание. Знанието можем да го добием от своя непосредствен жизнен опит, с налучкване - и това е един тежък, труден, неблагодарен път; другият вариант е да го постигнем в неговата чистота - от книгите, от добрите учебници по философия, психология, сексология и прочие. Доколкото има такива де, щото повечето от тия книги и учебници, общо взето, са в отвратителен вид, сякаш затова са и създадени: да отвращават, да отблъскват младите от занимания с подобна проблематика. Рядкост са смислените и наистина полезните книги и помагала в това отношение. Ето, ние сега заедно се опитваме да сътворим едно такова добро помагало.

Съ-знанието е безспорно важно, то може да прогони мрака от душата, то е светлина, всичко озаряваща; то е нещо добро, нужно, полезно. То ще прогони глупавите, кой знае откъде взели се страхове по повод на "звяра-сексуалност", ще озапти природната дивотия и плахост, ще помогне на младия човек да се овладее от така потребното му самочувствие и самоувереност. Но чистото теоретично знание е нещо важно, ала твърде недостатъчно; "Суха е, братко мой, теорията, а дървото на живота зеленее", това май го беше казал великият немец Гьоте. Има един огромен пласт от "духовен и екзистенциален опит", нека да го свържем с разбирането - разбиране и знаене са две коренно различни и допълващи се форми на човешкия дух - който е непостижим ако вървим само по пътя на чистото теоретизиране. Потребно ни е нещо много по-различно, което ще докосне други струни в душата ни - аз предпочитам да ги наричам "душевни сили" или "способности на душата". Съзнанието, както показва и самата дума, е свързано само с една душевна сила, вярно, много значима, велика, ала само една: умът, разсъдъкът, акълът, интелектът (тя си има много имена); но душата ни е твърде много богата и в нея се крият още много други, коренно различни душевни сили, които съвсем не бива да пренебрегваме. Ще спомена тук някои от тях: интуиция, усет, чувстване, вяра, воля, въображение, самосъзнание. Нито една от тях нямаме право да игнорираме. Всяка от тях може да ни даде нещо, което другите не могат. Нито една от тях, повтарям, нямаме право да пренебрегваме. Защото тя е в състояние жестоко да ни отмъсти. В резултат ще си останем с едно изкривено, изопачено, деформирано, коварно непълноценно разбиране. Ще си останем с неразбиране.

Длъжни сме да се доберем до цялото богатство от смисъл, което сме в състояние да постигнем, за да живеем пълноценно; нищичко нямаме право да игнорираме. Ето защо задачата ни неимоверно се усложнява. За някои хора с по-лениви души в този си вид задачата сякаш става неизпълнима. Техните души са явно изначално изкривени, станали са едноизмерни, те са се деформирали вече дотам, че устойчиво пренебрегват някои душевни сили, толерирайки и превъзнасяйки други - които пък са успели да превърнат в свой тиранин, господар. Често става точно така, примерно, самонадеяният ум е станал абсолютен тиранин и господар на този човек; на други пък най-голям тиранин е станала... самата сексуалност, по-просто казано, техният собствен полов орган им е станал техен тиранин и господар! Не сте ли забелязали, че е пълно с такива хора, които са допуснали това: сами да станат нещо като придатък на собствения си полов орган?! Много, твърде много са тези хора, ала те това не го знаят - и едва ли някога ще го признаят. Ако го осъзнаят, ако разберат какво им се е случило, ще са направили първата, понякога решаваща крачка към решаването на коварния проблем, в който са се оплели. Са допуснали да се заплетат.

Примерно (да дам все пак един пример от моята богата практика и като психологически консултант) един млад човек веднъж сподели с мен, че бил съзнавал себе си като роб на своя... пенис; той казваше така: "Аз се възприемам като пенис, като "двукрак", "крачещ" пенис; нищо друго не съм освен един пенис; всичко друго е подчинено на пениса ми; моят пенис е мой господар, аз съм негов роб; служа на пениса си, не той на мен да ми служи..." и т.н. Тия неща ми сподели този млад човек, а той достигна до тези заключения след доста беседи с мен, в които се опитвахме да локализираме проблема му; от момента, в който осъзна това, което ви казах, той бързо направи решаващите крачки към справянето с проблема си; все пак доста жалка е участта на един човек, който е допуснал да стигне дотам: да стане слуга и роб на своя пенис; да обслужва като слуга господаря не друго, а... пениса си! Има жени, и това сякаш е дори по-честия случай, които са станали робини на своята вагина. Такава една жена не е нищо друго освен... вагина, всичко останало е просто аксесоар. Някои злословци дори на това основание правят неоправданото обобщение: жената по принцип не била нищо друго освен една... вагина! Както и да е, това в случая не ни интересува толкова, за нас беше важно да покажем, че човек не бива да допуска да стига до такова жалко, окаяно и неблаговидно положение.

Та ми се ще да ви въведа в същинските проблеми. За това ми се налага малко да "потеоретизирам". Теорията, знанието, казахме, е нещо, без което не можем да минем. Но то е в случая само отправна точка. Прочее, който иска по-задълбочено да се запознае с най-важните, същински, съдбовни проблеми, от които зависи всичко, нека да посегне към две мои книги, в които аз съм казал по достатъчно убедителен начин всичко онова, което ви е потребно. Първата такава книга, която ще ви разкрие тайните на човешката душа в нейното отношение с тялото на човека, е моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ. Тя има четири издания вече, но това съвсем не значи, че може лесно да се намери екземпляр от някое нейно хартиено издание; за сметка на това аз съм я направил достъпна онлайн, един вид съм я подарил на човечеството. Аз тук, разбира се, не мога да си позволя да повторя и разкажа това, което съм написал там, такова нещо е и излишно, затова ви отпращам там; то затова, прочее, се и пишат книги: та на човека, който знае нещо важно, да не му се налага до безкрайност да го повтаря на различните любознателни хора; книгата в един момент почва да говори вместо теб и ония, които искат да побеседват с твоята мисъл, нека да четат книгите ти. Другата книга, която вече на едно значително по-високо, същностно и дълбоко философско ниво разглежда всички тия проблеми, е моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (нейното подзаглавие е "Вечното в класическата и модерната философия"); тази книга излезе преди няколко години и си стои все още арестувана по борсите и в складовете на някои книжарници: тя не била "пазарна", така мислят търговците, ерго, не била печеливша; разбира се, много ще спечели оня, който привикне да се докосва до такива книги, но това сега не ми е работа да го разправям на глупави и доста вредни книжари: щото пречат на контакта на читателя с книгите, които са му истински потребни. Не си вършат работата, а предимно пречат. Опитвайки се да решават вместо този, на когото трябва да служат: читателя. Но у нас, знайно е, всичко е наопаки, та затова ми се наложи да кажа нещичко и по този въпрос.

Тук ще кажа само нещичко вкратце, колкото да няма празнина в текста ми. Пък и държа всичко да се разкрива в нужната последователност. Ето, налага ми се да кажа нещо най-важно, от което си заслужава да тръгнем.

Човекът, индивидът се състои от две "половинки": душа и тяло. В друг един смисъл човекът се разполовява и другояче: мъжът и жената са двете "половинки" на човека, думата "пол", както се вижда, произлиза от пол-овина; мъжът е "пол-овината" човек, другата "пол-овина" е жената. Мъжът и жената затова са си съдбовно необходими. На тази почва възниква и любовта: всеки индивид трябва да намери своята собствена "половина", точната жена, точният мъж, та да си паснат половинките до получаването на така потребната и на двамата цялост, пълнота, хармония. Нека обаче това го оставим засега настрана, а да се съсредоточим към изследването на другата "разполовеност" на човека, тази, която минава през всеки един индивид.

Става дума за душата и за тялото на човека. Човекът е нещо цяло и единно, но ето, за нуждите на анализа, ни се налага да говорим за тяло и душа, т.е. да ги изследваме поотделно. А иначе те са си едно неделимо и пълнокръвно съществуващо цяло. Някои индивиди, прочее, се съмняват в това дали имат душа, те не разбират какво е душата и прочие; за такива това, че имаме мозък, им било стигало, а пък душата, представяте ли си, не могли даже да си я представят - и затова дръзват да я отричат! Да се "съмняват" в съществуването й. Да, ако за тялото никой не се съмнява що за реалност е то, в реалността, в съществуването на душата мнозина си позволяват да се съмняват. Щото, представяте ли си, тя била невидима. А само онова, което можело да се види и да се пипне, само то, представяте ли си, съществувало! Всякакви глупости и глупотевини човек може да чуе от устата на съвременните, на модерните и също така толкова учени, образовани, така да се рече, хора. Аз само отбелязвам сега-засега този проблем, но няма да го разнищвам; казах ви къде съм го разнищил подобаващо. Търсете там. Не чакайте всичко наготово. Мислете със собствените си умове най-вече! Простете за съветите, но когато се налага, няма да си ги спестявам. За ваше добро го правя.

Имало е епохи, в които хората са поставяли душата по-високо от тялото, но нашето време, за жалост, не е сред тези така възвишени романтични епохи. Днешният човек, както е известно, поставя на пиедестал не друго, а собственото си тяло. Днес върлува една жестока материалистическа "религия", поставяща на пиедестал тъкмо тялото: човекът бил само и предимно тяло, всичко друго било излишно, вредно, ненужно! Ти си тяло, ти съвпадаш с инстинктите на тялото си, освободи стихиите, които са локализирани в твоето тяло! Този призив може навсякъде да се чуе, даже и да не си дават сметка какво всъщност казват проповедниците на тази нова абсурдна религия. Нашето тяло сме го издигнали в култ, то е наш кумир, на който поднасяме всички дарове. Нему се кланяме, благославяме го, обожаваме го. Да, нашето тяло е станало наш "бог". Нашата собствена суетност е станала наш "бог". Това е същината на епохата, в която живеем. Епоха, прославяща тялото, прекланяща се на тялото, издигнала в кумир тялото. А какво, впрочем, е тялото?

Обикновено обожествяват онова, което не познават. Обожествяваме онова, което не разбираме. Превъзнасяме онова, което е същинска тайна за нас. Тия, дето така се възхищават - до степен на обожествяване! - от собственото си тяло, които са превърнали своето тяло в кумир, с това само показват, че съвсем не разбират същината на своето собствено тяло. Тялото е велика сила на човека, нека не отричаме това, но обожествяване то не заслужава. То трябва да бъде уважавано и почитано, но не и обожествявано. На всяко нещо трябва да отдаваме длъжното.

Нашето тяло е нещо като съд, нещо като котел, преизпълнен с жизнена сила, с жизненост, с живот. То именно е преизпълнено, блика от живот - и, казах, е една много крехка съдинка, носеща и съхраняваща живота. В този смисъл тялото ни е и "кълбо от инстинкти". Тялото ни не може да мисли, да чувства и пр., то има една-единствена задача и мисия: да иска. То е преизпълнено с какви ли не желания, кое от кое по-силни и властни. Всеки орган на тялото си има своите специфични желания, които поставя категорично на постоянно заседаващия "симпозиум" на... душата. (Гръцката дума "симпозиум" не означава точно това, което си мислите, а нещо съвсем друго: означава "пир", "пиршество"; древните философи си правели симпозиуми, на които, пийвайки си разредено с вода вино си философствали, си водели сладки беседи по най-важните човешки въпроси.) Защо на симпозиума на душата ли поставя исканията си тялото ли? Ами просто е: защото тялото само иска, то е устроено така, че да иска, да желае, да копнее, да изпитва какви ли не влечения. Нищо друго то не може. Всичко друго прави... душата ни. Тя е много зависима от желанията на тялото и трябва да намери начин да ги регулира. Това пък е нейната задача и мисия. Просто е. Не се иска някаква особена "научна" изтънченост, та всичко да бъде объркано и усложнено до невъзможност - както обикновено и става (в някои други книги и учебници).

Тялото ни също така си има принцип, на който всеотдайно служи: този принцип е свързан с обекта на неговите желания и копнежи. Наистина, какво толкова иска тялото, какво искат неговите органи? Искат удовлетворение, искат "засищане", искат да задоволят лакомията си. Искат удоволствия. Те искат удоволствията, насладите най-страстно и властно - и не мирясват докато не получат своето. Стомахът, примерно, какво иска? Иска засищане, иска храна, иска да е пълен. И тогава, временно, мирясва. Успокоява се. И изпада в своето блаженство. На човека, като е с пълен стомах, му се придрямва даже. Придрямва от неописуемото удоволствие. Наслаждава се на сладостта от задоволяването на инстинкта към хранене. И засищане. Всеки орган на тялото си иска нещо и не мирясва докато не го получи. Колкото повече му даваш, толкова повече то иска. Няма засищане. Лакомията на телесните сили е колосална. Някои хора, примерно, така стават слуги и роби на собствения си стомах. Срещали сте такива хора, нали? Пълно е с такива хора. Познават се по добре оформените си шкембета. По месищата, които си отглеждат. Те друго, прочее, правят ли, освен това да произвеждат... сланина? Други пък, казахме, са слуги и роби на своя полов орган, няма особено значение какъв, пенис или вагина. Всякакви "птици" има сред човешкия род. Всякакви маниаци. Различни и какви ли не.

Тук трябва да кажем нещо за тия двама мъдри мислители, на които дължим познанията си за същината на тялото. Единият се казва Артур Шопенхауер, а другият - Зигмунд Фройд. И единият, и другият ни казаха всичко потребно за да умеем да разбираме същината на телата си. Шопенхауер нарече тази същина "воля за живот" и обяви, че целият свят, състоящ се от какви ли не тела, е нейна проекция - и израз. Волята за живот е лакома, жадна, ненаситна, тя постоянно иска, колкото повече й даваме, тя толкова повече иска. Няма спасение човекът, по чиято глава плющи безжалостно бичът на волята за живот. Няма край човешката трагедия, трагедията на човеците, които са допуснали човешката сексуалност да стане техен кумир, властелин, тиранин и господар. Те покой и спасение на тази земя няма да намерят. Фройд пък обяви, че тялото ни има за свой представител в психиката на човека прочутото безсъзнателно. Да се разбере що е безсъзнателно е голяма и твърде трудна тема. Без неговото разбиране обаче нищо друго не може да се разбере.

На ниво психика тялото присъства чрез безсъзнателното, то е негов представител. Това е най-могъщата и влиятелна душевна сила, която поставя своите желания по най-твърд, безкомпромисен и категоричен начин. Много властна е тази сила. Тя именно е способна да тероризира човека така, че никога да не намери мир и покой. Или, за да се спаси все пак някак, да деградира психически, сиреч, да рухне психически. Болестта на душата е все пак някакъв изход от екзистенциалната драма и трагедия, в която мнозинството от човечеството пребивава. Болестта е нещо като спасение от нетърпимите колизии на душата, на душата, в която няма мир и хармония, а има само раздор, конфликти, безпощадна война. Има не живот, а разруха и смърт. Фройд даде много за разнищването на загадките на човешката психика, на човешката душа. Противно на неговите зложелатели, които, ето, не мирясват вече трети век. Фройд бил такъв, бил онакъв, бил, представете си, "сексуален маниак", бил "перверзен тип" - така некадърниците и завистниците предпочитат да възприемат великият революционер на човешките представи за душата. Нека да му отдадем все пак длъжното. Той е един от най-заслужилите психолози на западния свят - и на човечеството като цяло.

Аз в онази своя книга, тази за живота на душата, си позволих да опиша последователно всички душевни сили, всяка в нейната несравнима специфика и самобитност. Тук същото няма смисъл да правя отново. Може нещичко да кажа, но който иска да се запознае основателно, нека да иде да чете там. Трябва да се чете, не може да се чака всичко наготово. Който иска да разбере, чете, а пък също така и мисли над прочетеното. Това никой друг не може да го направи вместо вас. Който не чете и не мисли нищо няма да постигне.

Спирам засега дотук. Скоро, живот и здраве да е, ще продължа. Има още много да се каже. Тия проблеми са неизчерпаеми. Много трябва да се мисли по тях. Много трябва да се търси, изследва, разговаря. Аз само ви подтиквам към това. Ще ми се някак да се запалите, а пък след това всичко ще постигнете сами. Това е истинското. Всичко друго е... менте, фалшификат, непълноценен заместител.

Искате да станете "велики любовници", нали познах? Сиреч, искате да станете пълноценно живеещи хора. Правилно постъпвате, така и трябва да бъде. Е, пълноценен живот без любов няма - да си позволя да кажа една такава изтъркана баналност. Простено ми е, отчасти. Всичко зависи от това, да повторя, понеже е важно: как се отнасяш към своята сексуалност, към тялото си, към неговите потребности - и доколко си успял да ги овладееш, да постигнеш власт над самия себе си. Власт над силите, от които си изтъкан - и пропит.

Да, длъжен си да ги хармонизираш така, както диригентът хармонизира тоновете, излъчвани от всеки отделен музикант в оркестъра. Не трябва да допускаш твоят живот да бъде непоносима какофония. Трябва да сътвориш прекрасната мелодия на твоя собствен живот. При това не трябва да плагиатстваш, а всичко трябва да си е твое. Трябва да го сътвориш и откриеш сам. Ето, за това вече си заслужава да се живее, нали така? Затова си заслужава да живее човекът, нали?

ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е откъс от нова моя книга, която пиша сега под условното (примерно) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Търсете останалите части на тази книга в блога.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo