Вчера при адвоката на тъжителката К.Стоянова (която заведе съдебно дело срещу мен за "обидни мисли" в моя философска книга, именно в книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") се състоя последен опит за извънсъдебно споразумение на страните. Неуспешен. Пак ми поискаха парично "обезщетение" за неимуществени, един вид за морални вреди и щети (от 915 лева), аз казах, че ще подпиша споразумението само ако ми бъде отговорено задоволително на няколко въпроса. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
7 коментара:
Това не Ви прави лош човек.Запазете доброто у себе си защота ако го загърбите,ще ви тормози и собствената ви съвест.А дали ще ни тормозят хора или обществени ситуации,или геофизични промени-всичко някога отминава.Оставаме сами със собствената си съвест.От нея няма кой да ни спаси.Все още сме на този свят и можем да продължим.Освободете съзнанието си от негативите.Живота може да бъде прекрасен!
Dobrinka Spasova
Това за освобождаването на съзнанието от негативите е, разбира се, глупост.
От сърце ви желая да спечелите делото, защото обвиненията са абсурдни. Свободата на словото е страшно ценна и трябва да я пазим от посегателствата на морални кретени като тези, които ви съдят.
Тотю
Ангеле, знам, че няма да се предадеш и ще се бориш. Сирурен съм, че ще спечелиш делото, но затова е нужно да му се даде гласност. Твои подръжници и приятели от Пловдив да организират кампания сред обществото и най вече в училището, за твоята защита. Трябва да се произведе кокото се може по голяма информираност на пловдивската общественост, ако е възможно да се ангажира и пловдивската телевизия.
Вдигнете колкото се може повече шум, защото делото е политическо, а мотивите за него са "изсмукани" от пръстите.
Идеята ти да пишеш писмо на Радан Кънев, лидера на ДСБ, според мен е много добра. Искам да вярвам, че ДСБ ще те подкрепят по някакъв начин.
Пожелавам ти успех. Правото и истината са на твоя страна, затова не допускай отчаянието да те обземе.
Томи Томев.
Като чета тези "обиди" се пръскам от смях! Но за да имаш чувство за хумор се иска да имаш и още нещо. Ще спра до тука да не ми искат и на мене 1000 лева. Смехурко
Есето от 213 стр. на книгата ти е прекрасно, който и да го прочете, какъвто и да е на цвят, ще се трогне. Показваш съдбата на един обикновен човек, на едно семейство, на брат ти и как една директорка, сякаш си и роб, се гаври с теб, благодарение на това, че е овластена от някой, благодарение на нашите пари. Търсиш помощ, естествено от синдикалния ти лидер, който вместо да те защитава се солидаризира с директорката. В последствие съдът е органа, който те защитава и осъжда директорката да отмени наказанието. Но преди това защитничката ти по синдикална линия, явно отново под натика на директорката и, решават да те ударят по най-слабото ти място: кесията; ако въобще имаш такава.
Всичко това го описваш в блога си за живота в съвременните училища и в последствие издаваш в книжка.
Не спират да те тормозят, разбиват ти сърцето, ставаш инвалид за цял живот, преживяваш мозъчно-черепна операция, и по чудо се спасяваш, но не и от директорката и синдикалистката. Не си в състояние по здравословни причини да се явяваш в съда и да се защитаваш сам. Наемаш някакъв адвокат, който след това те кара да подпишеш споразумение и да платиш исканата сума на ищците. Те (директорката и синдикалистката т.е. зам. директорката) са загубили това дело за неправомерно наказание "Предупреждение за уволнение". Вместо да си посипят главите с пепел и да почнат да вършат някаква работа, за която им плащат, те продължават да се занимават с глупости.
Следейки този случай близо от една година се чудя: в какъв свят живеем и как са възможни в 21 век, в една европейска държава подобни неща?!
Те от първото дело, което загубиха, трябва да проумеят, че съдът не е на мъжа и или на баща й и че с едно обаждане всичко не може да бъде решено както те поискат. Е свършиха тия времена (поне за някои).
Публикуване на коментар