Вчера написах текст от своята нова книга за любовта, на който дадох заглавието Мъжете и жените и за това съществуват: цял живот да се мъчат да разгадават тайната, въплътена в другия пол. Днес е ранна съботна утрин, време само за писане, ето, пак сядам да попиша от книгата си, която е на път да ме вдъхнови, нищо че я подхванах тия дни сякаш на шега. А се знае, че без вдъхновение нищо значимо не може да бъде постигнато. Вярно е, че писането на философски и психологически книги трябва да заложи не само на сериозното осмисляне на проблемите, но и на пристрастяването, на вчувстването, на вживяването ни в тях: та да бъде постигнат оня всеобемен и пребогат смисъл, който ни е така потребен. Като пише или мисли човек по философски, сиреч, по същностно човешки и дълбоки теми, му се налага да активира потенциала на цялата си душа - едва тогава философстването му ще бъде пълноценно. И истинско. Философстването, заниманията с философия въпреки всичко, което си мислят хората, е едно велико тайнство, към което трябва да открием и приобщим цялата си душа. Потенциалът на цялата си душа. Този е пътят. Този е и начинът. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Говорете за себе си, драги. Не давайте акъл на по-разумните от вас люде.
И е глупаво да се произнасяте по теми, с които не сте твърде запознат.
Тая завистлива и постоянно мърмореща некадърна сврака не спира обаче да кряка... :-)
Публикуване на коментар