Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 14 октомври 2013 г.

За мъжкото и женското призвание в живота, за мъжката и женската отговорност пред живота



Трудно ми е в тия напрегнати в политическо отношение дни, които преживяваме, да се откъсна от всичко и да се затворя в "чистите пространства" на духа и на философията, ала ми се налага: иска ми се да завърша тази своя книга за любовта, имам твърдото намерение да го направя, пък каквото ще да става. Аз съм такъв: когато ми е най-трудно (а в момента ми е най-трудно, върху мен има всякакъв натиск, ето, и съдебни процеси организираха администраторите върху мен, подсъдим съм за "обидни и неправилни мисли", които те откриха в една моя философска книга, имам безброй ангажименти, издавам списание, вестник, пиша блог, давам консултации, какво ли друго не правя) успявам някак да се мобилизирам и най-много работа да свърша; размеквам се когато ми е по-лесно, но кога ли ми се е случвало това, не помня вече такова нещо да ми е било някога лесно или леко?! Та тази сутрин, след като се поразходих по разните му там сайтове, за да се информирам какво става, след като успях да изразя някои свои реакции по повод на случващото се в блога си, ето, в крайна сметка сядам и почвам да пиша по книгата си. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Можем обаче да се запитам защо въобще има полове, защо не се размножаваме чрез пъпкуване или партеногенеза като някои други организми? И защо има точно два, а не повече полове, например три?

Анонимен каза...

прав сте в едно - куче, което много лае, не хапе. Лошото е, че в тоя блог главно лаете.

Ангел Грънчаров каза...

Какво беше пък това?