
Трудно ми е в тия напрегнати в политическо отношение дни, които преживяваме, да се откъсна от всичко и да се затворя в "чистите пространства" на духа и на философията, ала ми се налага: иска ми се да завърша тази своя книга за любовта, имам твърдото намерение да го направя, пък каквото ще да става. Аз съм такъв: когато ми е най-трудно (а в момента ми е най-трудно, върху мен има всякакъв натиск, ето, и съдебни процеси организираха администраторите върху мен, подсъдим съм за "обидни и неправилни мисли", които те откриха в една моя философска книга, имам безброй ангажименти, издавам списание, вестник, пиша блог, давам консултации, какво ли друго не правя) успявам някак да се мобилизирам и най-много работа да свърша; размеквам се когато ми е по-лесно, но кога ли ми се е случвало това, не помня вече такова нещо да ми е било някога лесно или леко?! Та тази сутрин, след като се поразходих по разните му там сайтове, за да се информирам какво става, след като успях да изразя някои свои реакции по повод на случващото се в блога си, ето, в крайна сметка сядам и почвам да пиша по книгата си. (ОЩЕ >>>)
3 коментара:
Можем обаче да се запитам защо въобще има полове, защо не се размножаваме чрез пъпкуване или партеногенеза като някои други организми? И защо има точно два, а не повече полове, например три?
прав сте в едно - куче, което много лае, не хапе. Лошото е, че в тоя блог главно лаете.
Какво беше пък това?
Публикуване на коментар