Потребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи

Получих едно писмо, написано от студентка по философия от СУ "Свети Климент Охридски", което засяга важни по моя преценка въпроси, свързани с обучението на младите хора по философия, за ефективния начин на общуване на преподавателя с обучаваните и пр. - една отколешна моя любима тема. Това писмо е отклик на моя по-раншна публикация по същите тия проблеми, в която съм отправил покана за дискусия, ето, тя сега реагира и се включва в разговора. По-долу, след нейното писмо можете да прочете и моя отговор до нея. Публикувам ги с надеждата и други, повече хора да се включат в разговора, в започналото обсъждане по тия въпроси, които не бива да бъдат подценявани: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo