Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 10 декември 2013 г.

Животът при нас е изключително интересен и динамичен - това е прекрасно, нали?!



Да напиша и тази сутрин нещичко в своето дневниче - има за какво. Вчера пак се случиха някои интересни неща от невероятната по своя размах административно-психологическа драма, която се разразява в последните месеци и години в ПГЕЕ-Пловдив. И в която, няма как, съм най-активен участник - падам си по подобни казуси, драми и прочие. Страстен техен изследовател съм - това е нещото, което ме вдъхновява. Също така смея да се самоопределя като поборник за същностна реформа в българското образование. Ето, този и идеалният, ценностен мотив, който ме подбужда да работя така активно в една и съща посока: промяна на гибелното, на презряното статукво. Което други хора се считат длъжни да охраняват. Е, няма как, налага ми се да се сблъсквам с такива хора. Поради което постоянно изфърчат разни искри, кога по-големи, кога по-малки. Та в тази връзка какво се случи вчера. Ето какво. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

8 коментара:

Анонимен каза...

Не бързайте с квалификации от рода на „Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа, та ще се държим човечно и културно като европейците - или като американците?! Ний да не живеем в Америка, ний да не живеем в Европа - та ще се правим на човеци?!», защото в Германия например училищният директор може по всяко време да прави визитации в клас без предварително предупреждение. „Америка и „Европа” не са това, което някой наивно си представят в зависимост от своята конкретна житейска ситуация. Специално в Америка може да преживеете неща, от които като европеец може да ви се изправи косата.

Анонимен каза...

И в Англия директорите влизат без предупреждение.

Bacho Кольо каза...

„Америка и „Европа” не са това, което някой наивно си представят в зависимост от своята конкретна житейска ситуация."!!!

Грънчаров си ги представя еднакво наивно във всяка своя или чужда, конкретна или неконкретна, житейска или виртуална ситуация.

Ангел Грънчаров каза...

Щом е тъй, значи вече и ний сме като Англия и като Германия! Това е така радващо!? Само че ще ме простите, но елементарната коректност, да не говорим пък за колегиалността, изисква когато един директор рече да посети даден клас, поне пет минути преди това да извести за намерението си преподавателя. И в някои западни страни, убеден съм, училищните директори спазват тази елементарна коректност и възпитаност. Тъй че не стана много ясно защо толкова упорито възразявате, че и у нас било като в Англия или като Германия.

Прочее, много ми е интересно да разбера на какво се дължи тази Ваша убеденост, че това е така, Вие имате конкретни наблюдения върху поведението на всички до един (?!) училищни директори на Обединеното Кралство и на Германия ли? А? Много, много интересно ми е това. И обвинявате набързо в наивност? Май проява на наивност щеше да бъде да Ви бях повярвал, че наистина е така, ама карай...

Анонимен каза...

Работил съм в три училища в Лондон. И в трите беше нещо обичайно директорът да ти влезе в часа, когато му е угодно, без предупреждение. От колеги знам, че и по другите места е така.
Ви от колко английски училище имате личен опит, Грънчаров?

Ангел Грънчаров каза...

Значи допускате, че НАВСЯКЪДЕ е така, както е било в тези три училища. :-) Да Ви имам логиката. Вие навремето да сте учил, че индуктивните умозаключения са несигурни?

Bacho Кольо каза...

"Вие навремето да сте учил, че индуктивните умозаключения са несигурни?"

А бе Грънчаров, вместо дедукции и индукции , един път поне признай че си сбъркал!

Ама ти верно си много заблуден тип.

Ангел Грънчаров каза...

От гледната точка на комуноида всичко изглежда изкривено и наопаки, таваришч Колю... понял меня?! :-)