Душеспасителният проблем: как да стигнем до така жизнено необходимия ни поврат в съзнанията, в душите?

Иска ми се да завърша някак започнатото, именно да приведа в някаква цялост своите разсъждения за нравствената ситуация, в която пребивава съвременният българин, и то именно на основата на примери, взети от реалния, ала доста странен живот, течащ в едно образователно, възпитателно и културно учреждение, в едно училище. Правя това понеже мен лично не ме задоволяват общите приказки, теоретизирането и прочие, истински значимото според мен е онова, което се изявява конкретно, в постъпките, в делата; за него си заслужава да се замислим повече, щото именно то ни показва какви наистина сме. А не за какви се мислим. Или как сами се представяме. Истината, повтарям, е важното и същественото. Заради нея, заради постигането й, се налага да понесем известни неудобства. Примерно - да пострада нечия суетност. Вчера написах текст под заглавие Пиша каквото мисля, не умея да си кривя душата: нима това е толкова непростим недъг?!, сега ми се ще да продължа разсъждението си. Темата, разбира се, е безкрайна, към нея си заслужава да се връщаме много пъти, но ето, аз с тия свои писания всъщност отправям покана за разговор, да видим дали някой ще откликне, това също ми е много интересно. И неоткликването все нещо показва, нещо говори. Тъй че - да продължавам напред.(ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo