И басни не бях писал, но ето, налага ми се да опитам. Защо пък не?! В тия неща има свобода. Даже се чудих дали да не нарека писанието си "притча", но ми се видя много възвишено туй определение, е, нека да бъде тогава басня. То всъщност няма значение какво е, а е важна същината. Ето я. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
5 коментара:
Грнчаров бягай спасявай се човече!
Mnogo hubava basnia, viarna za sajalenie...
Liliq Nikolova
Поуката от баснята
Образованието и възпитанието у нас са в отчайващо състояние.
Пораженията от бившия режим са огромни и дълготрайни.
Българите не са готови да живеят като свободни еропейци.
В частност за вас- като философ, писател и учител: няма да бъдете одобряван и разбиран, докато нещата не започнат да се променят- от долу нагоре и отгоре надолу. Имате тежката мисия да пръскате светлина, преследван и тормозен.
Но имате утехата да притежавате изпреварващо мислене и да оставите подробно описание на един трагичен период от българската итория.
Всички, завършили в бившия съюз, които познавам имате общи черти- богата ерудиция, изключителна работоспособност, нравст,вени ценности и любознателност.
Бъдете здрав да изпълнявате мисията си и дано дочакаме някакви плодове.
С уважение: мария василева
Уважаема г-жо Василева, само едно необходимо уточнение-допълнение.
Ако добре съм разбрал, Вашето "и дано дочакаме някакви плодове." от мисията на Ангел Грънчаров, вероятно адресирате
преди всичко към директорката на ПГЕЕ-Пловдив, към нейната заместничка и председателка на профсъюза Подкрепа в у-щето, към г-жа
Пакова и към министъра на образованието, на второ място и към учителската колегия в същото училище и в страната, а едва ли,
или поне в същата степен неотложно и остро-наложително към всичкото останало живо, здраво, интелигентно и имащо някакъв разум в
българската си главица, щото то, ако е действително разумно - си комка от плодовете му, нали.
Що се отнася до моята главица, смея да Ви уверя, че и тя черпи с очетата си от истинските, от честните, от почтените, от искрените,
от верните, от светлите, сладките, уместно шеговитите, от сериозните, но и от саркастичните му и от тъжните му, а и стипчиво-нагарчащите
му понякога плодове-редове.
За които, колкото и дълбоко да съм му благодарен, че съществува и, че ги сътворява, никога не ще мога да му се отплатя.
2013.12.09г. Владимир Петков-Трашов
Благодаря за добрите думи, уважаема г-жо Василева - и уважаеми г-н Петков-Трашов! Благодаря и за подкрепата! Споделям мисълта, че в българското образование са наложителни дълбоки промени, които по моя преценка трябва да започнат най-напред отдолу - от самите учители, ученици, родители. И то от най-активната, напредничава, свободолюбива тяхна част.
Но преди да се разгърне този процес, е необходимо да се породи едно ново съзнание - което именно е предпоставката, и то решаващата, на толкова потребните ни промени. Ето защо в някакъв смисъл, за пораждането и култивирането в душите на това ново съзнание, особена отговорност имат тъкмо философите - и най-напредничавите дейци на образованието, неговият духовен авангард. Оттук започва всичко.
В това аз виждам смисъла на своята работа. Тази идея за потребност на всичко, което правя, ме вдъхновява. Дай Боже да имам сила да устоя на изпитанията, пък останалото вече е нещо, за което не може да ме е грижа. Вярвам, че ще дойде момента, в който ще се разбере, че усилията ми не са били напразни.
Публикуване на коментар