Тази сутрин, преди работа, успях да попиша в дневничето си, публикувах написаното под заглавието Истината ражда ненавист, а угодничеството - приятели; защо съм турил такова заглавие е отделна работа, не е случайно, това да кажа поне. Сега съм на работа, ала имам два свободни часа, ний, учителите, наричаме такова време "прозорец", ето, сега в тоя мой "прозорец" ми се ще да попиша още малко, щото държа написаното да е под най-пресните, под най-свежите ми впечатления. Разбира се, има такъв един момент: може да бъда повикан от някое началство, по някакъв въпрос, мен често ме викат, така че напълно възможно изобщо да не довърша започнатото; но ще видим, това ще се разбере. Между нас казано, в училището има проверяващи от инспектората, доста е напрегнато, нищо че идат светли празници, нищо че обстановката също така е и предпразнична. Аз пък, като "виновник", предполагам, за тия проверки, все пак се чувствам доста чоглаво; но това са лични, субективни преживявания, то не касае други хора и затова нека да замълча по тоя пункт. Ще опитам да се съсредоточа по истински важното, по "обществено-значимото". (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Добър вечер господин Грънчаров, прочетох за вашите така да ги нарека "приключения" с 11Д клас и искам да ви изразя своето мнение по въпроса , да спомена аз също съм Ваш ученик от 11 клас но ще запазя своята анонимност поради някои лични причини.
Първо искам да ви кажа , че не трябва да се напрягате толкова заради този клас и премеждията ви с директорката ни знам , че имате проблеми със здравето в частност сърцето , от малкия си житейски опит до сега разбрах , че по-важно от това да си здрав няма знам , че съм малък и изобщо не съм на Вашата интелигентност но все пак приемете този съвет от мен , пазете си здравето не го хабете за безсмислени опити да вкарате малко мозък в празните глави на някои хора , разбира се , че няма да искат да учат философия това е наука изучаваща душата на човек а как да бъде тя разбрана от хора без души ? Не мисля , че е възможно просто българите станахме такива хора без ценности хора без морал, хора без душа , роби ако мога така да се израз, хора без идеи мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това - ние вече сме безнадеждни.
Това е което исках да споделя с Вас, благодаря ви за отделеното време :)
Не съм съгласен със следното изречение на " ....българите станахме такива хора без ценности хора без морал, хора без душа , роби ако мога така да се израз, хора без идеи мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това - ние вече сме безнадеждни."
Не всички българи сме такива, даже си мисля, че повечето сме от другата категория, но нали знаете приказката за кацата с меда и капката катран. Вие вероятно сте млад човек и затова ще Ви помоля да не обобщавате така свободно. Общия знаменател е валиден само в математиката. Но сте прав/а/ за това, че има ограничени хора с които не си заслужава човек да си губи времето да ги ограмотява.
Томи Томев.
Здравейте, млади човече,
Много Ви благодаря за това писмо, наистина в този момент Вашите думи и Вашата подкрепа за мен са изключително ценни! Дори са безценни, щото реакцията Ви показва, че има хора, които разбират смисъла на това, което се опитвам да правя, а за мен това е свидетелство, че вървя по верния път. Е, не претендирам, че съм безгрешен, но всичко правя по идеални, по духовни, сиреч, по дълбоки вътрешни подбуди. Разбира се, повечето хора едва ли могат да осъзнаят това, а пък да го признаеш се иска известен личностен и душевен потенциал.
Благодаря Ви и за съвета да се щадя, да пазя здравето си, напълно сте прав, споделям. Но искам да Ви кажа, че аз съм така устроен, че ако не реагирам, ако си премълча, то напрежението в мен се засилва, а когато излея "мъката" си когато изразходвам емоцията си, тогава пък ми олеква, тогава пък съвестта ми е чиста - и се чувствам по-добре. А ако премълча пред някаква неправда, ако си затрая, тогава има опасност да се пръсна от напрежение. Това е въпрос на вид психика, тъй че аз се чувствам по-добре когато не си мълча, а тъкмо когато кажа открито каквото мисля. И, да се надяваме, здравето ми се подобрява когато съм ангажиран с проблемите, когато към активен, когато не изневерявам на себе си.
А иначе как да Ви кажа, аз смятам, че това, което пишете, а именно "... просто българите станахме такива хора без ценности, хора без морал, хора без душа, роби ако мога така да се изразя, хора без идеи мечти и цели в този живот и колкото и да се опитвате няма да промените това, ние вече сме безнадеждни", ще ми се да вярвам, че то не е все пак точно така, че надежда има, че ако повече хора бъдат на ниво, ако повече хора успеят да победят малодушието си, ако повече хора у нас почнат да се съзнават като свободни и достойни, то работите у нас няма как да не почнат да се променят към по-добро. Аз в това вярвам и за това се боря - доколкото ми стигат силите. Последните събития у нас, именно историческите всекидневни протести на свободолюбивите хора у нас, на ранобудните студенти също, са нещото, което ме вдъхновява, че мечтаната промяна към по-добро все пак може да се случи, че България я чака по-добра съдба от тази, която в моменти на отчаяние ни се струва най-вероятна. Ето, аз примерно на 26 ще ида на планирания протест в София, дано и повече други хора като мен отидат, та да се помръднат нещата от мъртвата точка, да се задвижат във вярната посока. Иска се да работим за това, иначе нищо добро не ни чака.
Това исках да Ви кажа. Благодаря Ви още веднъж за подкрепата! Желая Ви хубави празници!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Публикуване на коментар