Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 17 януари 2014 г.

Нравствените терзания на един надарен с несметни богатства... "бедняк", откупил с пари свободата си



Да съобщя все пак какво стана на моето съдебно дяло, на съдебното дяло, проведено вчера, на което моя милост беше подсъдим за "обида". То беше заведено от помощник-директорката на училището, в което работя, която също така е и моя синдикална лидерка, е лидерка на синдиката, в който членувам още от 1990 г. Това само по себе си е прецедент в световната история: синдикалният лидер, който по презумпция би следвало да защищава членовете на ръководения от него синдикат, в случая ги подлага на... съдебно преследване! Но както и да е, това е подробност, характерна за нашите родни български реалности и нрави, където комай всичко е съвсем наопаки. Та ето какво стана вчера, ще ми се съвсем вкратце да опиша случилото се вчера - щото имам и много друга работа на главата. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

11 коментара:

Анонимен каза...

Не е трябвало да приемаш!
Аз ще ти помогна с една вноска.

Анонимен каза...

Жалко!
Това е победа за цензурата в Бг.

Анонимен каза...

а интерсено, грънчаров се признава за виновен значи наистина е виновен

Анонимен каза...

Не е така. Грънчаров може и да е самонадеян и да си заравя главата в пясъка при всеки неудобен въпрос или коментар и да ги игнорира, но НЕ Е ВИНОВЕН по това дело. Свободата на словото трябва да е пълна и не бива да се отнема на никого.
Грънчаров не е оклеветил никого, нито е заплашвал с насилие. Така че това дело е повече от скандално и показва, че в Бг все още няма свобода на изразяването. Чалгарска работа...

Тотю

Анонимен каза...

Не е така. Грънчаров може и да е самонадеян и да си заравя главата в пясъка при всеки неудобен въпрос или коментар и да ги игнорира, но НЕ Е ВИНОВЕН по това дело. Свободата на словото трябва да е пълна и не бива да се отнема на никого.
Грънчаров не е оклеветил никого, нито е заплашвал с насилие. Така че това дело е повече от скандално и показва, че в Бг все още няма свобода на изразяването. Чалгарска работа...

Тотю

Анонимен каза...

Анчо, Ангеле, в каква държава сме! Е, немам думи! Ужасен ужас е това. Дано се съвземеш бързо. Жив да си и здрав да си, дано. Но има Видовден. Тази личност ми се чини, че добро няма да види. Всичко се връща, който зло прави, зло получава рано или късно и си плаща. За това ще се погрижи висшата справедливост.

Simeon Ivanov

Анонимен каза...

http://www.ustream.tv/

Анонимен каза...

Ще се намеся анонимно, защото познавайки Грънчаровото поведение ще използва директно името ми за обиди.
Факт и истина е че Грънчаров постоянно обижда опонентите си, използвайки думи като "сволоч" например. Ако Грънчаров знае какво е сволоч, сигурно няма да му е приятно да я използва. Но е истина че Грънчаров обича да обижда.

Bacho Кольо каза...

След като делото приключи с що-годе миролюбив и благоприятен и за двете страни изход, мога да кажа: Това дело Грънчаров сам си го изпроси!
/Да не се бърка това дело, с делата му срещу директорката! Там справедливостта, истината и правосъдието бяха на негова страна./

Анонимен каза...

Съдийката ме озадачи- нямало за в бъдеще да позволи да ви се отнеме правото на свобода на словото в блога, а за миналото позволява. Едни стандарти има за бъдещия период, а други за миналия, така излиза. Изнудвачи! На Грънчаров трябваше да се плати и то голяма сума.
Нека нямате терзания че сте направили нравствен компромис. Бог казва да даваме на тези, които искат, постъпили сте богоугодно.
Друг въпрос е какво правосъдие имаме, от всякъде гледат да измъкнат пари от народеца- в случая за адвоката на по-висшия по служба, директора, а не учителя,300 лева, както и за самата зам. директорка, за която е важно да сплаши Грънчаров- 300 лева. Това че щяла да ги даде на бедните ми звучи наивно-глуповато. Да тормозиш един невинен човек толкова дълго време с цел да дадеш на бедните- да причиняваш зло, за да направиш добро! Е,браво!
Мария Василева

Анонимен каза...

Понякога се налага да жертваме нещо от себе си за да се освободим от непосилния товар, защото ако го оставим той ще ни унищожи.

Томи Томев