Писмата, които си обменихме с г-н Иво Инджев по повод петиция на граждани до bTV с искане за възстановяване на неговото предаване

Предлагайки съвършено самостоятелно идеята да се напише нещо като петиция от граждани до ръководството на bTV с искане за връщане на предаването "В десетката с Иво Инджев", аз много добре съзнавах, че поставям самия г-н Инджев в твърде сложна ситуация; понеже съм импулсивен човек, скоро написах самия текст на въпросното обръщение, предложих го за обсъждане в блога на г-н Инджев, а пък като видях, че работата по този начин ще се протака прекалено и ще загуби ефекта си, без да губя и минутка публикувах текста на обръщението до ръководството на bTV под формата на петиция на съответното място. Скоро след като почнаха да се подписват хората под петицията, без да изчакам да се съберат повече подписи, аз изпратих по имейла текста на петицията до главния мениджър на bTV, а също така и направих видео, в което прочетох текста - тъй като му хрумна, че нищо не пречи да изпратя това видео в рубриката "Аз, репортерът", с оглед да се получи известна гласност (Току-що разбрах обаче, че моето видео, тъй да се рече, е било цензурирано, т.е. е било хвърлено в коша, явно са го възприели като "безинтересен боклук".)

Чувствах се обаче през цялото време доста неудобно пред г-н Инджев тъй като предприех всичките тия неща, които несъмнено го касаят, един вид на своя глава, без дори поне да го попитам дали не възразява да намесвам името му в такава една история; но аз се водех от някакви си свои идеални, ценностни подбуди и предположих, че г-н Инджев ще ме разбере и ще ми прости "самоуправството"; ала неудобството, некомфортността си оставаше. Днес обаче получих имейл от г-н Инджев, в който той ми представя своето отношение към твърде особената ситуация, в която аз, на своя глава, го вкарах с въпросната петиция, която за мен е нещо като "акция", да я наречем така, на граждани, на представители на гражданското общество. Ето какво ми пише г-н Инджев, текста на писмото му е много интересен - тъй като показва ония черти на характера и морала на големия наш журналист, които го отличават от други и то доста шумни "герои на нашето време", които напоследък дори заявиха гръмогласно някакви политически претенции, бидейки вдъхновени от "славния пример" на недоразумението Волен Сидеров; след писмото на г-н Инджев можете да прочете и моя отговор до него: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo