Починах си два-три дни от толкова баналните и прозаични грижи около всекидневието, но ето, от днес пак ми се налага да се потопя в тях. Битката за демократизация на отношенията в нашата училищна общност съвсем не е завършила, напротив, тя едва сега започва. Здравата железобетонна - не просто тухлена, а направо железобетонна - стена на съществуващата в сферата на образованието у нас командно-административна, директивна и тоталитарна система изобщо не е помръднала, камо ли пък да е разклатена; тя си стои непоклатима като непревземаем бастион. Искат се много и то най-настойчиви усилия от много хора, овладени от ново съзнание, та нещичко да се почне да се променя; тук усилията на отделно взети "донкихотовци" (не крия, че на моменти се възприемам точно като такъв!) са предварително обречени, са напълно безперспективни. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Е, най-после! В това училище най-после се постъпи както трябва с младеж, който не знае защо го посещава. Смея да се надявам, че ще се стигне и до предлаганата от Г-н Гръчаров широка дискусия на въпросите в отношенията "учител/ученик", още повече че те са били и ще бъдат винаги актуални. Необходимо е за това да се отдели и достатъчно време. Защо уважаваната Г-жа директор не обяви един ден за не учебен? Тя има такива права. В този ден да се проведе и този дебат, за който да бъдат поканени представители на учениците, родителите и, защо не, бивши учители доказали навремето професионалните си умения. Но, всичко е в ръцете на Г-жа директорката на училището ....
Нелека, но възможна за решаване задача
Ако съзнанието на колектива и директорите беше на нужната висота, тези проблеми нямаше да съществуват, или поне нямаше да са толкова сложни за решаване. Така че задачата трябва да се решава отгоре надолу.
Директорът да поеме занемарените си задължения по спазване Училищния правилник, осигуряване необходимите условия за протичане на учебния процес, следене за реда и дисциплината на ученици и учители, налагане на наказания, своевременно решаване на възникнали конфликти на всички нива- ръководство-учители, учители-ученици и всякакви междуличностни конфликти, включително обслужващ персонал, родители. Ако не е в състояние да си изпълни задълженията или не ги решава ефикасно, може да се създаде с предложения на учителите комисия за решаване междуличностни конфликти, в която да участват задължително училищния психолог или педагог (такъв, надявам се, има) и Г-н Грънчаров, като инициатор, с многобройни писмени обръщения към Директора и колегията, психолог, писател и обществен деятел. Налага се незабавна среща с родителите на провинили се ученици от комисията за работа с трудни ученици / противообществени прояви.
Нещо много важно- едва ли има Директор, който да не застане на страната на учителя при толкова явни нарушения, като описаните от Г-н Грънчаров. Привикването на учениците в Директорския кабинет винаги е играло и ще играе своята положителна роля, там директорът по принцип е на страната на учителя. Друг е въпросът какво ще си кажат Директорът и Учителят насаме, без ученика.
Педагогическият състав да излезе от летаргията си и чиновническото отношение към работата на учител-педагог-възпитател и да влезе в крачка с повелите на деня. Да излезе наяве истинската картина на дисциплината в учебните часове и ако се справя с дисциплината конкретен учител, то нека сподели с останалите как го прави. В представянето на истинската картина решаваща роля трябва да поемат учениците, чрез анонимна анкета, направена от училищния педагог/психолог в часа на класния ръководител. Нека учениците сами изброят нарушенията си и се направи обстоен анализ, класифициране на нарушенията и съответно прилагане наказания задължително, от всички членове на колектива –за едно и също нарушение- еднакво наказание от страна на всеки учител в училището.
Примерно: етюд номер 1- ученикът дъвчи дъвка в час, 2-влиза закъснял със закуска, 3- говори със съученици, 4- не носи нужните пособия, 5- пречи на учителя, 6- подсказва/преписва, 7- държи непристоен тон, 8- влиза в пререкание с учителя- 9- напуска самоволно и т. н. Не е трудно, по дяволите, да се направи списък на всички дяволии и определянето им като тежест степен 1, 2, 3 .......със съответна мярка-наказание според тежестта, определена от Педагогическия съвет.
Педагогическият съвет има право да приема свой собствен Правилник за реда и наказанията на учениците в началото на годината, а нищо не пречи в течение на годината да се правят промени в него. Нещата в случая не зависят от стоящи по- горе началници. Все някой има съпруг или съпруга, работещ в друго училище. Отделете време да видите техните правилници и наказания. Колегите по чужди езици нека проверят как стоят нещата в съответните страни.
Успех! Нужни са ви само малко повече загриженост, организация и единност за да се справите, дори в условията на всеобщия хаос и анархия на днешна България.
Мария Василева
Млади хора, накъде върви това общество и тази държава? Развихрили се комплексари като тази директорка (защото много са такива като вея - всеки се сипят нови и нови примери по ТV)!
Млади хора, ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИТЕ?
Такива комплексирани субекти унищожават всичко стойностно в образованието! В сегашните училища на България се подготвят само обслужващ персонал за настоящите и бъдещите собственици на благата на България!
Ако има малко останали четящи - прочетете КАЛКИ - един роман-прогноза!
Публикуване на коментар