Държавното образование е секта, ненавиждаща свободата

Държавното училище е секта

Статия от блога Bgreformer, Posted on март 15, 2014

Има поне пет прости правила, които могат да ви послужат като лакмус, чрез който да разпознаете организациите, опитващи се да манипулират голяма група хора, чрез което да наложат интересите си и да постигнат целите си. Ограничаването на човешките права чрез манипулация, е запазена марка на всяка сектантска организация.

Първото правило – контрол над средата

Сектата отделя субекта от естествената му среда, като по този начин го дезориентира. В този смисъл, идеята човек да бъде отделен, колкото е възможно в по-ранна възраст от своето семейство, е първата и най-важна стъпка. Тази първа и най-важна стъпка се следва стриктно и с особено усърдие от държавната образователна системата. В основата на образователната доктрина лежи идеята, че децата трябва да излязат от дома си, колкото е възможно по-рано. Логично е родителите да са най-заинтересовани за здравето, физическо и психическо, на своите деца, затова системата елиминира тяхното влияние, във възможно най-ранна детска възраст. Една успешна индоктринация, за дълъг период от време, поколение след поколение, постига поставените си цели и буди съмнение в собствените способности на майката и бащата, затова могат или не да се справят с грижите за своите деца. Целта, която сектата преследва, е постепенно връзките със семейството да бъдат намалени, а по възможност, след определен период на „посвещение“ и трайно прекратени. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo