Вчера сутринта започнах да пиша един сериозен Отговор на писмото на тъй многоучения докторант Узунов, който въздигна нашата полемика около сп. ИДЕИ на недостижими висини, но тъй като не ми стигна времето, не можах да го завърша, не можах да засегна всички важни и заслужаващи внимание моменти, поради което обещах да продължа писмото си, да го допиша. А самото писмо на моя наистина многоучен опонент съм го публикувал под заглавието И гонете момите, докторант Узунов - разбрахме се, нали?!; заглавието е такова, понеже си позволих в първата си реакция на неговото писмо под формата на кратък коментар да му дам един такъв душеспасителен съвет, заради който той, предполагам, ми се обиди още повече; както и да е, аз му предлагам да остави обидчивостта си настрана, а да се опита да се държи малко по-солидно, щото сме започнали една дискусия по твърде важни и сариозни въпроси. Впрочем, имам вече реакция на докторанта Узунов на написаната вчера първа част от писмото ми, за разведряване Ви я представям в нейния съвсем неподправен, автентичен вид: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
9 коментара:
Злобата ви е твърде голяма, Грънчаров, но тя не прави аргументите ви по-силни. Прави ви жалък. Ясно е, че маниакално мразите академията, защото сте били изхвърлен от нея поради некадърност и сега си изливате омразата. Узунов е прав и това е ясно на всички.
Слава Богу, че не Ви боли толкова, колкото сте злобен, Грънчаров!
Госпожо Анастасова защо пишете анонимно от какво ви срам?
... каза анонимният :)
Недейте плака толкова самосъжалително, г-н Грънчаров, че всички изпокапахме от смях. Нито сте велик философ, нито сте философ. Дървар сте.
Чудесно! Бидейки дървар, сека гнилите и сухи дървета и клони на скудоумието с комунистически генезис и храсталаците на комуноидната догматика - за да подготвям почвата за засяването на семената на здравата човешка мисъл и духовност...
Самият вие сте един сух комунистически пън, образован и идеологически закърмен в тъй скъпия ви СССР и Ленинград.
Известно е, че за ходене така задълго в братския Съюз, се е искало човек да бъда АГЕНТ на ДС, сиреч ДОНОСНИК.
Е, Грънчаров, кажете - какъв е доносническият ви псевдоним от ДС?!
:-) Другарю докторант Узунов, дотук ли деградирахте - да пишете като презрян анонимник?! :-) Нали не ходехте по блогове? :-)
Яка параноя ви тресе, Грънчарски... лекувайте се.
Публикуване на коментар