Здравей, уважаеми г-н Тодоров,
Отдавна си мисля да ти пиша по повод на една идея, която досадно ми се върти в главата от доста време, а сега, предвид това, че сме вече май, "месец на културата", взе да се появява там все по-често. Понеже сам виждаш, че работите в Отечеството ни стават все по-объркани - а това се дължи вероятно на това, че все по-объркани са явно главите на мнозинството от хората! - то ми се струва, че не е зле да има една поредица от разговори тъкмо по ония въпроси, които са най-трудни, ала за сметка на това са и най-важни, сиреч по "проклетите въпроси", които всички отбягват - понеже се иска много мислене, а пък нас доста ни мързи да мислим; а пък някои си мислят, че няма нужда да се мисли, щото те всичко си знаели: и тия хора изобщо не са малко, нищо чудно да са мнозинство. (ОЩЕ >>>)

6 коментара:
Как не те е срам да се предлагаш да те поканят в телевизията какво уродство е твоето?
Такъв е наш грънчаров той ни е страшно нахален.
Култура на общуването, Аксиома 1:
Всеки човек, който не е съгласен с мнеието ти независимо по какъв въпрос, незабавно го поставяш на мястото му, наричайки го комунист /комануид, рубладжия/
Това не е аксиома, провери какво е аксиома и тогава пиши. Требе да се мисли преди да се пише...
А иначе говориш пълни глупости, другарю Bacho Кольо, опитвайки се (като враг на комунизма) да ме изкараш пълен глупак; сиреч, провеждаш пак "класово-партийния" подход. Нищо ново не научихте вий, комунетата, и нищо старо не забравихте...
Бил съм ти студент асистент Грънчаров, специалисте по марксизъм-ленинизъм, ругателю на всички, които не са били съветски възпитаници...
Искам да ме поканиш на обществен телевизионен дебат...
Аз нямам студенти като теб, които се срамуват от името си - и крият името си. Моите студенти, които заслужават да се нарекат мои студенти (или ученици), не са мерзавци, дето вършат подлости и крият името си...
Публикуване на коментар