Дискусията ми с одиозния докторант по философия от СУ Николай Узунов стигна своя финал - и то какъв финал! Както и очаквах, той избяга най-позорно от полесражението. След като му написах поредното писмо - виж Спорът между защитника на псевдонаучната, некадърна и импотентна доцентска "философия" и моя милост доби вече гротескови форми - той изпадна сякаш в несвяст и се отдаде на злобно словоблудство, показващо, че при него явно е съвсем нарушена способността за разграничаване на съществено от маловажно; но тъкмо това неумение го превръща в интересен феномен на нашето съвремие, тъй като, да отбележим това, този човек има претенцията да е нещо като неръкотворен венец на българската нáука (с ударение на първото á непремено!); с оглед на това ми се наложи да положа известни усилия и едно завидно търпение, само и само да дам на славния докторант пълната възможност да се саморазкрие в цялата си бляскава същина; е, сторих го; надявам се, че един ден ще ми бъде признат поне този героичен принос към науката; та ето какво си казахме преди тъй любезният ми опонент да фалира тотално: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
Единственият резултат е, че с вас НЕ МОЖЕ Да се говори. Хахахаха, попитах ви дали не искате (ако идвам към Стара Загора, мога да се отбия и до Пловдив) да поспорим лично, но явно ви е страх??? Както ви е било страх преди 1989 година да бъдете свободолюбив, нали??? :)))
Надявам се съответните органи да легитимират притурката ви на сп. Идеи :) Но без академични рецензенти от България, ще стане ли? Всъщност някой ще се съгласи ли да ви напише каквато и да било рецензия? На нагло същество като вас ... все още се чудя...
Докторант Николай Узунов
Докторант Узунов, не желая да се срещам с Вас по хигиенични причини. Чувството "страх" не ми е познато. Понеже, гледам, още Ви вълнува да разберете моето житие-битие преди 1989 г. и без да знаете нищичко продължавате да ми приписвате разни фантасмагории, пак Ви съветвам: четете указаните мои книги. Имам и издадена книга под заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, в нея можете да научите фактите от моята научна и академична биография. Много е тъпо да давате оценки на човек, когото не познавате, това поне не го ли усещате? Ето по такива хигиенични (нравствени) причини не желая да се срещам с Вас. Позволявате си да се държите съвсем мръснишки, сиреч гнусно, грозно, отвратително, на това основание явно доста хора Ви отбягват (включително и въпросните моми, за които толкова говорихме) Вашият характер е Вашият най-голям враг.
Списание ИДЕИ в своето международно многоезично научно-теоретично издание е рецензирано от най-видни специалисти, професори по философия с международна известност, редакционната му колегия е съставена от учени от най-високо международно ниво, тъй че то не се нуждае от някакви санкции от местната провинциалистка "нАучна" номенклатура, пред която Вие лично тъй богоговеете - с оглед да се закрепите един ден във фалшивата й йерархия и да станете поне доцент...
С поздрав: Ангел Грънчаров
A be Angele zachto si pravich truda izobchto da razgovarjach s tozi bokluk, a ochte poveche i da mu otgovarjach - ta toi tochno tova tarsi da ima koi da go pita - za da see otvrat i pomija navsjakade. Az ne bih otdelila vreme dori 1 duma da mu picha. Taka tiho i bezslavno toi chte zamre. Sled kato njama koi da mu obrachta vnimanie. I nie chte se osvobodim ot ochte edin predatel na Balgaria.
Mimi Marinova-Totolakova
Госпожо Marinova-Totolakova, обръщам му внимание и разговарям с него предимно по изследователски подбуди и причини, аз съм изследовател на странностите на човешката душа, освен това живо ме вълнува ситуацията в българската философска общност, а този човек е явление, той олицетворява един доста разпространен психологически тип на "академичния" учен (човек не знае къде вече да сложи кавичките!). Та по тази причина, понеже съм изследовател, си правя труда да разговарям с този човек. Не мога да си позволя лукса да изпусна добиването на ценна информация, която толкова много ме интересува. Между другото и в българската нАука ситуацията е много тежка, ето, този човек олицетворява нравственото падение на господстващия в нея тип така красноречиво, че бях длъжен да отделя нужното внимание на изследването на така интересния феномен и психологически тип.
В паралелна реалност живеете, хахахахахахахаха :) Оставам дискусията ни открита ... ще съблюдавам качеството на сп. Идеи, г-н Грънчаров. Надявам се, че ще се повиши!
Докторант Николай Узунов
Ще "съблюдавате" или ще "наблюдавате" качеството на сп. ИДЕИ?! :-) Вие себе си смятате един вид за критерий за качество на философската книжнина? Бравос, завидно самочувствие имате! Очакваме доказателства и потвърждения, че самочувствието Ви не е съвсем празно. До този момент не сме получили никакви такива. Апропо, темата на дисертацията Ви каква е? Ако не е тайна де...
С поздрав: Ангел Грънчаров
И двамата сте от един дол дренки - единият (Узунов) любител на Путин, а другият (Грънчаров) от злоба две свързани приказки не може да каже.
Що не се вземете вие двамата? Явно вече сте се подмокрили един за друг.
Тотю
Публикуване на коментар