Моя милост вчера, а днес вече нямам.. коса на главата си!
Вчера продължих със своя психологическо-логически, философски, методологически, правен и още какъв ли не анализ на административно-литературния шедьовър, наречен "Заповед за уволнението" на "пълния некадърник", на философа Ангел Грънчаров, която неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова съчини наскоро: виж Всеки човек е важен, всеки човек е безценен, никой не бива да бъде обиждан. Сега ми се налага да продължа по пътя си, с оглед да довърша започнатото. До този момент, в две публикации, успях да поставя някои най-принципни въпроси, които възникват около кардиналната "предпоставка-заключение" на така усърдно мислещата администраторка, а именно анализирах всички ония въпроси, които произлизат от нейното основополагащо твърдение за въпросната "пълна некадърност" на упоменатия философ, т.е. на моя милост. Сега вече ще пристъпя към анализа на всички ония конкретни описания на неговата, сиреч, на моята "пълна неспособност", които, в контекста на вече казаното, ще придобият точния си смисъл. Идеята ми е да помогна някак на тази административна особа да осъзнае какво именно, точно и фактически е дръзнала да каже и напише, пък след това дори и да се подпише (!) под него. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
11 коментара:
пак един изцяло лишен от всякакъв смисъл ферман.....
Не зная защо се отделя толкова голямо внимание на г-жа Стоянка Анастасова. Това, че е директор, едва ли е причина. Никой не е съвършен ... Мисля, че отдавна е общопризнато. Защо не оставите съдът да си свърши работата, нали тъкмо за това е създаден - да решава спорове. Е, като се произнесе, едната от двете страни ще е недоволна по понятни причини. Но, кой ви е виновен, щом не можете да се споразумеете? Някой ще изпие горчивата чаша на поражението. Кой ще бъде? Това е въпросът, Хамлете!
Който е съгрешил той ще изпие горчивата чаша. Който е дръзнал да си поиграе с едно човешко същество. Много е жалко че си мислите че аз се занимавам с конкретното лице, то мен слабо ме интересува. За мен е интересен проблемът, който туй лице олицетворява.
От гореизложеното става ясно, че "синьото цвете" пред блока ви е плевел, който цъфти така. Добре би било да се окоси тревата . Обаче от анализите нищо не става ясно. разбрахме за директорката-дайте нещо ново! А и нали имате идея да се споразумявате в съда :-)
Konstantina Karaivanova
Синьото цвете май ми мяза на цикория, мощен детоксикант :-)
Ирена Иванова
„Определението за лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати.” – Бенджамин Франклин
Мария Тодорова-Сандева
Сандева, понякога ме кефиш!
Мария Николова
Колко умилително! Разтапям се от радост! Думите са излишни... онемях направо!
Ангел Грънчаров
Интересно е, че някои учителки наистина по такъв категоричен начин умеят да разделят съществено от несъществено. Жалкото е обаче, че вниманието им е насочено тъкмо и изключително към най-несъщественото, докато истински същественото изобщо не ги вълнува... него те даже и не му обръщат капчица внимание...
Ангел Грънчаров
Konstantina Karaivanova: Радостно е, че в този късен час сме успели да Ви доставим радост. Наистина, малко му е нужно на човек да се почувства щастлив.... Така е, когато човек умее да разделя същественото от несъщественото! Какво по-важно от стрък цвете, малко музика и.... тогава думите са излишни. Всеки щрих говори много-стига човек/па макар и учител/ да се вгледа...
Мария Тодорова-Сандева:
Николова, взаимно е.
Трябва да се създава радост на хората, ей го е и г-н Грънчаров, зарадвал се и той. Ами нали това е същественото, да разбереш, да споделиш с някого разбраното - с две прости думи (пък били те и чужди), че и той да те разбере, пък да се разтопи на юлската жега и такааааа нататъъъъъък...
Публикуване на коментар