Ново "двайсе": явявам се в конкурса за нов началник на Инспектората по образованието в Пловдив!

Току-що научавам, че и обявен конкурс за началник на РИО-Пловдив, на регионалния орган на министерството на образованието и науката. Министър Клисарова, отивайки си, е обявила този конкурс, но е позакъсняла: служебният кабинет, служебният министър на образованието и науката ще назначи новия началник. Знаете, аз съм човек, който си пада по провокациите, та в тази връзка ми хрумва ето сега: дали да не взема да опитам и да се явя на този конкурс? Още повече че, гледам, в обявата, кой знае защо, са забравили да запишат онова изискване, което ме провали в конкурса за директор на езиковата гимназия (тогава изобщо не ме допуснаха), а именно изискването кандидатите да не са били уволнявани по оня член ("несправяне с работата"), по който мой милост има щастието да бъде уволнен от тъй усърдно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив. Щом го няма това изискване, нямат начин да не ме допуснат, а като ме допуснат, ще се сражавам: много ми се ще с очите си да видя как министерската бюрокрация ще погледне на безобразието един враг на административната система на образованието като мен и нескриван привърженик на така ненавистната свобода в тази сфера да е дръзнал да писка да се "вгради" в тази същата система, разбира се, с оглед да допринесе за разграждането й. (Като написах "разграждане" си спомних онази прочувствена песен от зората на демокрацията, почваща ето така: "Разграждал Желю система..."; тя се пееше тогава по мелодията на тъй прочувствената песен "Градил Илия килия...", нали се сещате?!)

И тъй, за мен такъв един опит е така ценен, че, няма как, май съм длъжен да се явя на този конкурс. Просто за да видя нещата отвътре и да ги опиша тук, в блога си. Пък и знае ли се, може министерската бюрокрация да е узряла до мисълта, че хора като мен, авангардно мислещи, са необходими ако не за системата в образованието, то поне за многострадалното българско образование? Да, ще се наложи да се явя, непременно трябва да го сторя, вие как мислите, прекалено безумна ли е тази нова мой фрапантна идея или е "поносимо безумна"? Е, вярно, може да ми излезе името, че съм неспасяем... "службогонец", но то се знае, рискове всякакви винаги има, особено ако държиш да живееш и да се изявяваш като свободен човек.

Има един пасаж в обявата, който ме смущава; министерската бюрокрация се е подсигурила, тя е опитна, няма да се остави да бъде преметната току-така, ето го:

1. Минимални и специфични изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността:

- длъжностно ниво съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) – 5

- наименование на длъжностното ниво съгласно КДА – Ръководно ниво 5А

- минималнаобразователно-квалификационна степен – магистър

- минимален професионален опит – не по-малко от пет години професионален опит, придобит в области на дейност, свързани с организацията, контрола и управлението на системата на народната просвета и/или опит на длъжност в областта на образованието и/или опит в обучението и възпитанието на деца и ученици в системата на народната просвета или

- минимален ранг – II младши.

Подчертаните моменти ме смущават. Значат ли те, че в този конкурс могат да участват само чиновници от системата, които имат вече тия рангове? Ако е така, както ми се чини, това вече е свръхскандално, не мислите ли? Как ще се промени една система ако тя не допуска в себе си никакви "чужди елементи"?!

За да проуча и този въпрос наистина ще ми се наложи да се явя на конкурса. За да разбира и да видя ще се пожертвам, дето се казва, и сега. За науката всички жертви са оправдани. Хайде, пожелайте ми успех, че наистина трябва да направим нещичко за промяната на мухлясалата система в образованието, ако ние не го направим, кой ще го направи, бюрократите ли?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo