Пределно откровено отворено писмо до г-жа Министъра на образованието и науката

Решавам въпреки всичко все пак да се обърна към новия Министър на образованието и науката; просто ми е интересно да проверя дали е реалистично да очакваме някаква промяна към по-добро при новото ръководство на министерството - или такива надежди са съвсем неоснователни. Правя го, изпращам това писмо (сигнал или жалба, както искате го наричайте), сами виждате и се убеждавате, тъй да се рече, с изследователска или проучвателна цел, силно ме вълнува въпроса възможно ли е да настъпи известна промяна към добро - или очакванията в тази посока са изцяло безперспективни. Та сядам да пиша това писмо тази сутрин, признавам си, втръснало ми е, усещам пълна погнуса като ми се наложи да пиша такива неща, "изписах се", дето се казва, ала ето, налага се да пиша още, а за мен дългът стои над всичко друго, готов съм на всяка жертва, само и само да си изпълня дълга; та ето какво написах в тази жалба, която, пак повтарям, е писана с отвращение, не заради новата министърка, не, няма такова нещо, тя лично няма никаква вина, а по принцип - погнусен съм изцяло тъкмо от това административно общуване с родната ни бюрокрация:

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката, София

ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование, от Пловдив, адрес: Ж.К. Тракия, бл. ..., ап. ..., e-mail: angeligdb [@] abv.bg, тел. 0878269488

Уважаема госпожо Министър,

Позволявам си да се обърна към Вас, тъй като, убеден съм, казусът, който искам да поставя пред Вас, силно ще Ви заинтригува, не само като Министър, но и като учен, като изследовател на социалните отношения, това наистина е интересен казус, наподобяващ роман на абсурда, при това и имащ характера на една административна епопея, илюстрираща прекрасно на какви епични подвизи е способна родната ни образователна бюрокрация. Темата е голяма, ще се постарая да бъда обаче пределно кратък или лаконичен, което е доста трудна задача предвид епично-епохалния характер на историята, която възнамерявам да ви разкажа. Искам да Ви съобщя, че публикувам този документ в блога си тъй като смятам, че той ще е интересен и за гражданското ни общество, ще е любопитен за всеки човек; по тази причина моята, така да се каже, жалба има характера на "отворена" или "открита" жалба, тя е нещо като "открито" или "отворено" писмо.

Вкратце за себе си, да се представя. Аз съм философ, работил съм повече от 30 години като преподавател по философия в системите на университетското и гимназиалното образование. През всичките тия години съм се старал да работя според съвременните потребности за едно ефективно и пълноценно духовно въздействие върху съзнанията на младите. По тази причина, примерно, разработих цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, години наред съм експериментирал с тяхно използване, променял съм ги с оглед да станат по-близки до учениците, пробвал съм най-различни нови методики и подходи, все по посока на либерализиране и демократизиране на отношенията учител-ученик (учител-учител, учител-образователни мениджъри и пр.), изхождайки от убеждението, че е необходима коренна промяна в начина на организация на училищните общности; смятам, че е крайно време да се откажем от остарялата командно-административна, директивна и пр. система и т.н. През последните няколко години написах и издадох няколко книги по тия така силно вълнуващи ме проблеми, свързани с модернизирането на учебния и образователен процес, ще цитирам тук заглавията на две от тях (всички те са публикувани и в интернет, могат да се ползват свободно от всички интересуващи се), примерно книгата ми със заглавие Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България, също така книгата със заглавие Ние не сме тухли в стената! (и подзаглавие Есета за освобождаващото образование) и др. Иначе съм написал и доста по-специализирани книги, свързани с философското образование, научни монографии и т.н. С група колеги издаваме вече шеста година философското списание ИДЕИ, имащо за цел да работи за духовното и личностното израстване и укрепване най-вече на младите хора; то излиза три пъти в годината, разпространява се под формата на дарения най-вече в градски, училищни и читалищни библиотеки; на това особено списание моя милост има честта да е главен редактор. От две години излиза и международно многоезично приложение на списанието, издавано в сътрудничество с колеги от Украйна, Чехия, Русия, Япония, САЩ, напоследък и от Индия. Също така през последните години, от 2006-та насам, съм един от най-активните блогъри, пиша предимно по нравствени и психологически проблеми, свързани с образованието, с политическия живот, с културата, духовността и пр.

А иначе съм и практикуващ преподавател, близо 14 години работих в ПГЕЕ-Пловдив, едно чудесно учебно заведение, което, макар че е професионално, ми даде много добри шансове да работя в указаните посоки, свързани с изнамирането на съвременни подходи за едно ефективно духовно въздействие върху младите. Да, обаче в последните две-три години в това училище дойде нова директорка, името й е Стоянка Анастасова, оказа се, че ние с нея имаме коренно различни разбирания по проблемите, в което няма нищо лошо, напротив, това е добра предпоставка за воденето на пълноценни дискусии; да, ама не, другата страна, дето се казва, не откликна на моите желания за установяване на демократичен дебат по реалните, по горещите проблеми на училищния живот. Кой знае защо, а най-вероятно поради своите представи за нещата, в един момент въпросната администраторка видя в мое лице нещо като "народен враг", "крайно опасен човек", подлежащ на незабавно уволнение. Както е обичайно в такива случаи, тя се постара да приложи спрямо мен всички добре известни и изпитани средства за административен тормоз и дори терор, разигра целия репертоар в тази посока, направи нужното за дискредитирането на моята личност, на мен самия като обществено лице и като преподавател, като дори не се се възпря да въвлече в конфликта не само колегите, не само родители, но дори и ученици, което вече е съвсем недопустимо.

Е, крайно озадачен от нейното поведение, реагирах по единствено достъпния ми начин: след като в училището липсваха условия за истински демократичен дебат, аз изнесох дебата в блога си, почнах поредица от публикации за случващите се недопустими ексцесии в училищния живот. Вместо да се включи в предложения публичен демократичен дебат и да се опита да защити своята гледна точка, въпросната администраторка предприе невиждана кампания по организиране, съчиняване, произвеждане на компромати срещу мен, с оглед да постигне заветната си цел: моето уволнение. След големи, направо титанични подвизи от нейна страна в тази посока, след като опита всички възможни средства за разправа, включително и най-абсурдни, даже немислими (примерно, в официален документ до ТЕЛК - аз съм инвалидизиран, със сърдечно заболяване съм - ми вписа своя самоделна "диагноза", приписа ми неприсъща симптоматика, именно "склонност към чести нервно-психически разстройства"; ТЕЛК, разбира се, отхвърли "диагнозата" на "психиатърката-самоучка"), най-накрая г-жа Анастасова дръзна все пак да ме уволни и то със смехотворен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител", "цялостно несправяне с работата" и т.н. (ще приложа нейната заповед за уволнение, която е същински шедьовър на административната литература, пропуснах да кажа, че директорката на нашата професионална гимназия по електротехника и електроника иначе е преподавателка по български език и литература, което обяснява способността й да пише такива литературни бисери).

Естествено е, че аз се видях принуден да се защищавам от тия чудати атаки по нормалния начин, именно, обърнах се към съда. Първото заведено от мен дело, за отмяна на наложено от директорката дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" го спечелих и на трите инстанции, в момента водя съдебно дело за клевета, а също и друго за отмяна на нейната заповед за уволнение по такива интересни и духовити причини, изобретени от така усърдната в преследването на целите си администраторка. Ще кажете: защо мен, министъра, ме занимавате с тия неща, ами че съдете си се, търсете си правата чрез съда? Ще Ви отвърна, ще ви отговоря ето как.

Просто смятам, че ще Ви бъде интересно, уважаема госпожо Министър, да имате този пример за това до какви ексцесии се стига в реалния живот благодарение на това законово устройство, според което директорите на училища имат пълна власт, имат едно абсолютно феодално самовластие да си правят каквото им скимне, да тероризират училищните общности и пр. Също така е интересно според мен да разберете, че висшестоящите административни органи, включително и най-висшето, Министерството, в лицето на Вашите предшественици на този пост, не си мръднаха и малкия пръст нещичко да направят, та да спрат своеволията на въпросната администраторка или директорка. Да, за всичко случило се в тия две-три последни години аз най-надлежно уведомявах и РИО-Пловдив, и Министъра на МОН, дори и Омбусмана на републиката (той единствен сякаш се трогна и направи каквото можа, ала пълномощията му не са кой знае какви), е, от министерството назначаваха разни проверки по мои сигнали, за резултатите от които аз даже не бях известен; да, тези резултати от проверките бяха скрити от мен, аз все още нищичко не зная за резултатите от тия проверки по мои сигнали. Само г-н Омбудсманът ми отговаряше на писмата, от негово писмо зная, че на директорката било наложено някакво наказание, но само толкова, това, разбира се, не я спря да ме уволни по такъв недопустимо груб, безцеремонен даже начин и да ме изпъди от училището, разглеждано от нея все едно й е нещо като бащиния, като нейна частна собственост.

Да, наистина, никакъв, абсолютно никакъв афект нямаше намесата на висшестоящите органи, даже имам чувството, че тяхната незаинтересованост от установяване на истината сякаш стимулираше и насърчаваше директорката още по-агресивно да продължи със своите административни издевателства и атаки над мен. Това също много говори и показва: административната система в образованието отдавна си е изживяла времето, тя в съвременните условия създава всички предпоставки за възникване на такива ексцесии, каквито здравият разсъдък не може даже да си ги представи, сиреч, анахронизма й, нейната негодност води до огромни вреди най-вече върху онова, за което в така създадената обстановка комай никой не мисли: качеството на образованието на младите. Това последното, което е най-важно, е станало в рамките на въпросната система нещо като "последната дупка на кавала", докато на преден план е излязло ето какво: запазване на пагубното и така удобно за администрацията статукво; всички мислят само как да запазят топлите си местенца и друго изобщо не ги вълнува. За жалост, това важи и за учителите даже: в ПГЕЕ-Пловдив, интересно е да подчертая, възникна такъв ужасен психологически и нравствен климат или атмосфера, в която процъфтяват позорни явления като подлизурство спрямо началството, тотален страх от репресии в случай че бъдеш заподозрян, че не си беззаветно верен на директорката, лицемерие, интригантство, угодничество и пр.; като вземете предвид, че тия неща се случват в едно образователно-възпитателно учреждение (!!!), правете си изводите какъв страшен деморализиращ ефект има всичко това върху съзнанията на нашите ученици, на нашите възпитаници, на младите! Срамна работа, същински позор е това, аз така мисля за тия недопустими неща, които се случиха в периода на така славното тригодишно властване на въпросната директорска особа.

Аз си давам сметка, че Вие прекрасно разбирате, че е необходима спешна законова промяна, която най-вече да възпре директорския авторитаризъм, диктата на директорите над училищните общности; разбира се, това не може да стане по време на мандата на служебното правителство, понеже трябва да се променя закона, и то не палиативно, а коренно, из основи; да, необходима е същностна, дълбока промяна на образователната ни система по посока на нейната либерализация и демократизиране. Тъй като тази система е тотално сбъркана, ретроградна, анахронична, тя изцяло не отговаря на потребностите на младите хора в съвременната коренно различна епоха. Мисля, че в тази посока Вие като Министър много можете да направите ако поне алармирате обществеността за съдбовната потребност от такива същностни промени, което пък, да се надяваме, ще активира партиите в начеващата се предизборна борба - с оглед да отделят подобаващо внимание на проблемите на българското образование. Защото сама знаете, че без промяна на съзнанията не е възможна промяна и в отношенията, в действителността, в живота. Е, аз в тази посока правя каквото мога със скромните възможности на моя блог, на сп. ИДЕИ, с книгите си и пр.

Та Ви моля ако все пак искате и ако Ви е интересно да изискате и да се запознаете с онази огромната папка, съдържаща моите жалби, сигнали, открити писма, възвания, апели и пр. до Министерството, останали като глас в пустиня - тази папка, предполагам, се държи някъде в някое далечно чекмедже, покрита с дебел слой прах. И да наредите, по Ваша преценка, една проверка защо тия административни своеволия на въпросната директорка все пак не са възпряни, щото невъзпирането на такива действия означава, че същите тези по-висши ръководни звена, след като не реагират подобаващо, фактически поемат пълната отговорност за случващото се. Е, тази отговорност, струва ми се, би следвало да им бъде поискана, нека да имат добрината да я поемат. И съответно налага се да бъдат наказани ония длъжностни лица, които са могли да повлияят в позитивна посока, ала не са се възползвали от властта си, не са я употребили по предназначение, съгрешили в посока на непростим субективизъм, водени от принципа "Гарван гарвану око не вади!". Сторили са това по неизвестни причини, но вече са нанесени съответните щети, поражения, били са направени недопустими нарушения и т.н. Мисля, че в тази връзка е наложително да се потърси отговорност за стореното и от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, явно се налага нейните представи за нещата да бъдат коригирани, а ако това не се получи, мисля, че не е фатално ако тя бъде лишена от пълномощията, с които е злоупотребила по един такъв недопустим и безпрецедентен начин, само и само да угоди на собствените си капризи. Защото - това именно съм длъжен дебело да подчертая - нейното стоене във въпросното училище всекидневно нанася неизчислими поражения най-вече на качеството на образованието на младите, казах вече, че системата е така устроена, че за истински важното никой не мисли, а всички се занимават в крайна сметка с някакви си там болни амбиции, суетности, с угаждане на субективните си капризи, с болезненото си самолюбие, с властолюбието си и т.н.

Това в общи линии исках да Ви кажа, да алармирам чрез Вас институцията, щото все пак коренният интерес на институцията би следвало да стои над всичко друго; отделните лица се сменят, но институцията остава, а пък все пак образованието е една деликатна духовна сфера, която изисква целенасочена работа от всички; за жалост се е стигнало до абсурда никой да не си гледа същинската работа, а всички да са загрижени единствено за запазване на статуквото - и на своите облаги от него. Така повече не бива да продължава. Заявявам това не само като учител, но и като ангажиран гражданин. Крайно време е нещата да започнат да се променят по посока на истински необходимото - понеже допуснахме да се изгуби самия смисъл на дейността, наречена образование.

Спирам дотук. Ще се радвам тази моя жалба или това мое отворено писмо да има все пак някакъв благотворен ефект. Понеже този "отделен случай" е симптом за това в какво невероятно и ужасно тежко състояние е цялата система. Желая Ви успехи в дейността като министър на образованието и науката!

28 август 2014 г.

Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (Подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo