Израелски командир твърди, че стотици израелски животи са били спасени наскоро - когато “Божията ръка” спряла ракета на Хамас.
Ракетата била изстреляна от Газа. Системата Iron Dome (Железен Купол) прецизно изчисли нейната траектория. Можем да преценим къде тези ракети ще се приземят, в радиус от 200 метра. Тази конкретна ракета щеше да се удари или в кулите Azrieli – Kirya (еквивалентно на Пентагона) или централната ЖП гара в Тел Авив. Стотици можеха да загинат.
Изстреляхме първия прехващач. Той пропусна. Вторият прехващач. И той пропусна. Това е много рядко. Бях в шок. В този момент имахме само четири секунди, докато ракетата се приземи. Вече бяхме уведомили службите за спешна помощ да отидат на местоположението и да очакват множество ранени.
Изведнъж Iron Dome (Железен Купол) - система, която изчислява скоростта на вятъра, наред с други неща - показа много силен вятър, идващ от изток, който… изпрати ракетата в морето. Ние всички бяхме озадачени. Изправих се и извиках: “Има Бог!”
Един член на Хамас бе запитан защо не са насочили собствените си ракети по-добре, за да улучат израелските мишени. Той отговори: “Ние ги насочихме правилно, но техният Бог променя маршрута им във въздуха.”
Първият министър-председател на Израел, Давид Бен Гурион, каза веднъж: “В Израел, за да бъдете реалисти, трябва да вярвате в чудеса.” На практика има стотици истории за войните през 1967 г. и 1973 г., които говорят за Божията намеса.
Един новинарски източник, Arutz Sheva, го казва много добре:
Съществуването на еврейската нация в продължение на шест хилядолетия е чудо. Няма еврейски живот без чудо. Чудото е съществена част от нашата вяра; тя е един скъпоценен камък на еврейския фолклор. Тя е източник на нашата надежда в тъмнината - и подарък от нашите мечти. И ние знаем защо – защото тези чудеса са реални.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Хубаво, че терористите са се провалили, но това за господ в заглавието беше тъпотия велика. Питайте сомалийчетата, те ще потвърдят думите ми.
Публикуване на коментар