Споделям изпълненото с основателно безпокойство твърдение на г-н Feodor Ilivanov, което намирам тази сутрин на страницата му във Фейсбук:
Защо ли ме обзема все по-голяма тревога от първите изяви на служебния кабинет?
За един от служебните комунизмът бил "красив идеал" (самият премиер бил заявил това, бел. моя, А.Г.; Георги Близнашки в отговор на въпроса дали би изтрил комунистическото си минало бил отговорил: "Комунизмът е красив идеал"!), друг се кани да прави пълнокръвна реформа, сякаш не е с мандат за два месеца, трети очевидно е толкова глупав, че началникът му отнема думата на пресконференция, четвърти е PR на Боко, за петия аз съм гласувал 2009 като кандидат на ДСБ, а той взе, че избяга при очертаващата се "нова сила" ДБГ...
Като че ли са прави някои наблюдатели, че задължително условие да станеш управленец е да бъдеш ренегат, дьонме - или просто да си дал доказателства, че можеш да бъдеш моделиран като пластелин... Поредно доказателство за фасадност е "чистката", осъществена обаче не от служебния премиер, а от предишния, което силно намирисва на съглашателство... на предварителни договорки...
Дано не съм прав! А дано, ама надали...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: По повод казаното от Близнашки държа да кажа как ми звучи неговото изказване:
Безспорно, Близнашки е казал една глупост, но щом вярва в това, значи може. Всеки си има право да вярва в каквото си иска - и в каквото може. Тия неща са пределно лични. Няма съвършени хора, всеки си има странностите. Но когато си държавно лице, не трябва да афишираш своите странности, а да ги държиш за себе си. Щото ако не постъпваш както подобава, ако си казваш каквото ти е на сърцето, правиш непростим за един държавник гаф. Отдавам стореното от Близнашки на неопитността му. Той се държи като политик, не като държавен ръководител. Показва обаче завидна искреност, което не е лошо, но е просто неуместна тази искреност, в конкретния случай.
А иначе аз пък смятам, че комунизмът всъщност е един много грозен идеал. Възможно най-грозният. С г-н Близнашки явно по този въпрос имаме фундаментално разминаване в способностите ни за естетическо оценяване или съдене. Но това не значи, че с този човек трябва да се мразим - заради това, че ценим различни неща. Нормално е от различните хора да се ценят различни неща. Докато Близнашки и такова като него не почнат да ме карат аз насила да приема техните преценки, всичко е наред. Щом почнат да ми опират пистолет в слепоочието и почнат да ме заставят да мисля като тях, тогава вече не съм съгласен. А иначе всеки нека да си плямпа каквото иска. Има свобода на словото. Това бих казал по горния повод.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар