Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 16 септември 2014 г.

Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX.



Няма как, длъжен съм да напиша следната жалба до г-жа Министъра на образованието и науката, предвид случилото се вчера в двора на ПГЕЕ-Пловдив, когато демократично, мирно и безмълвно протестиращи граждани (и данъкоплатци), загрижени за тежката ситуация, за катастрофата, в която се намира българското образование и училище, по нареждане на директорката Стоянка Анастасова бяха разгонени с употреба на физическа сила, плакатите им бяха иззети и злобно смачкани и скъсани, нарушена беше и личната неприкосновеност и достойнството на единия от протестиращите, именно на г-н Явор Ганчев, представител на НПО с името Национална мрежа на родителите, а именно той беше хванат откъм гърба за ръцете от един пазач (с оглед насила да му бъде отнет плаката) - и всичко това ставаше пред очите на десетки, на стотици ученици и родители, които видяха позорната сценка!

Тия неща според мен не са безобидни, те имат огромен символичен смисъл, а именно илюстрират по превъзходен начин свободоненавистничеството, неуважението на суверенитета на личността, незачитането на демокрацията, на свещените човешки права от тази самозабравила се властваща особа, която при това, забележете, изпълнява, кой знае защо, не просто функцията на учител и възпитател, но и на ръководител на голяма общност от учители и възпитатели (!), на една голяма училищна общност (!!) - и въпреки това явно съвсем не й пука (!!!) от това как се изявява и то публично, с тия си крайно осъдителни действия (!!!!). Аз лично като човек, като учител и като български гражданин, се срамувам заради това какво си позволява въпросната администраторка, ето, заради това ми се ще по някакъв начин, тъкмо щото съм учител, да й въздействам да осъзнае какво си позволява да прави; единственият начин за това, според предписанията на административната система, на догмите на която тя е така предана, е да я "наковладя" пред нейните началници, тия хора само от това явно разбират, щом сами не са способни на въздържание - стига, разбира се, сами да бяха способни да осъзнаят какво именно си позволяват да правят, което обаче явно не се случва.

Та понеже значи ми се налага да бъде адекватен спрямо каноните на абсурдната система, налага се да играя по нейните правила, ето, тази сутрин сядам да пиша следния документ до г-жа Министъра, който при това ще приложа документа и до Комисията за защита от дискриминация, в която има заведена процедура срещу същата тази толкова своеволна и незачитаща законите и човешките права и достойнство администраторка:

До г-жа Румяна Коларова, Министър на образованието и науката
До г-н Константин Пенчев, национален омбудсман на България
До доц. д-р Ана Страшимирова - Председател на Комисията за защита от дискриминация
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на регионален инспекторат - Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТКРИТО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, писател, ангажиран гражданин, блогър от гр. Пловдив

Уважаема госпожо Министър,
Уважаеми господин омбудсман,
Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Искам да ви уведомя за следното произшествие, случило се в двора на Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив на 15 септември 2014 г., първия учебен ден, което в моето възприятие съвсем не е безобидно - и затова ми се ще да ви уведомя за случилото се, с оглед най-вече на това, уважаема г-жо Министър, да разбера дали висшестоящата инстанция във Ваше лице ще се трогне и, респективно, дали ще реагира по подобаващия начин.

Та на този ден моя милост и г-н Явор Ганчев, активист на Националната мрежа на родителите отидохме сред присъстващите на вече започналото тържество граждани, ученици и родители, извадихме два плаката на Националната мрежа на родителите (вижте приложеното изображение на въпросните плакати), по един на всеки от нас и застанахме, мирно, демократично и мълчаливо да протестираме, тъй като съвсем не сме очаровани от плачевното състояние, в което се намира образователната система на България. Искахме да дадем малък знак, че нещата в българското образование не са така чудесни, както изглеждат отвън на този ден - като едно измамно бляскаво лустро, криещо обаче вътре в себе си много гнилост, мухъл, кухота, ретроградност, неадекватност на времето, в което живеем, сиреч, несъвременност, анахроничност и пр. Протестирахме там като български граждани и като данъкоплатци, ползвайки се от своите конституционни права - и с нищичко не сме нарушавали благоприличието и патоса на празника. Но понеже наистина сме загрижени за бъдещето на нашите деца, на които ретроградната система не дава нужния простор за разгръщане на талантите им, искахме с това свое гражданско действие да покажем, че са необходими спешни промени, тъй като, по нашата преценка, безхаберието, безразличието спрямо катастрофата и банкрута на образователната ни система е равностойно на престъпление и спрямо бъдещето, и спрямо националната сигурност на страната. За какво именно протестирахме си личи ясно от написаното на въпросния плакат, ето го:


Прочее, група ученици се заинтересува от това какво пише на плаката ни и младите хора се зачетоха, не знам дали това е била причината, но след малко се случи нещо съвсем недопустимо: дойде пазачът, нареди ни да напуснем двора на училището; когато се поинтересувах защо, на какво основание иска това, какво лошо сме направили, той грабна плаката, намиращ се в моите ръце и го смачка и скъса; държеше се по един недопустимо злобен начин; в следващия момент се впусна да гони г-н Ганчев, държащ другия плакат; г-н Ганчев не му позволи, разяреният и говорещ обидни думи пазач, показващ среден пръст и пр., се нахвърли срещу него! В този момент се намеси, кой знае защо, да му помага и един ученик, известен ми с какви ли не най-екстравагантни прояви (моя милост му е бил учител, познавам този ученик, самият аз съм го предлагал за наказание заради арогантно държание, ала директорката на ПГЕЕ-Пловдив не се трогна тогава изобщо от поведението му и направи нужното той да не бъде наказан, което явно го насърчило съвсем да се разпаше!). Та и този ученик, и пазачът, с общи усилия се нахвърлиха срещу г-н Ганчев, пазачът в един момент мина зад гърба му, хвана го за ръцете, успя да сграбчи плаката, да го смачка и скъса, продължавайки да ни ругае с какви ли не думи и с неприлични жестове, без изобщо да се смущава от присъствието на толкова много ученици, граждани и родители. За щастие бях с пуснат таблет и успях да заснема на видео случилия се инцидент; на записа можете да чуете и ругатните на "служителя на реда", който сам наруши и реда, и благоприличието, и всякакви норми за цивилизовано общуване, и то пред очите на толкова деликатна публика, и то в толкова вълнуващ момент - тържеството в училището по повод на 15-ти септември. Разбира се, публикувах в блога си това видео, то може да се види ето тук: Инцидент: антидемократично настроена директорка прати биячи срещу мирно протестиращи граждани на тържеството в ПГЕЕ-Пловдив по случай първия учебен ден!.

Смятам, че за случилия се недопустим инцидент пълна отговорност носи директорката на ПГЕЕ-Пловдив, известна със своя авторитарен подход, наистина нищичко не става не по нейна воля в това училище. Психологическата атмосфера в него е направо ужасна, наподобява духа на една казарма, аз многократно в предишни свои сигнали и жалби съм информирал за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив и Вашата предходница на поста, именно проф. Клисарова, и Вас самата вече, тъй че би следвало, благодарение на моите изложения, да сте прекрасно информирани за случващото се в това навремето елитно училище. Самият факт, че вчерашният немислим от гледна точка на здравия разсъдък инцидент изобщо беше възможно да се случи, илюстрира по превъзходен начин злотворната обстановка в това образователно и възпитателно учреждение, сиреч, доказва правотата на моята теза, а именно, че г-жа Анастасова е гореща привърженичка на модела, според който "демократични лигавщини" са недопустими даже в двора на училището, според същото това мислене друга гледна точка, различна от нейната официозна, лустрована и фалшиво-парадираща позиция няма право на съществуване, другоячемислието, свободомислието, гражданската и личностната позиция са забранени в нейните феодални владения и пр. Този инцидент също така илюстрира по категоричен начин и главната причина, поради която моя милост беше уволнена по недопустим начин от това училище, а именно защото в качеството ми на учител по философия и гражданско образование, сиреч, в качеството ми на свободомислещ човек, бях обявен от нея за "народен враг", подлежащ на безпощадно унищожение; и тя, разбира се, направи нужното да ме елиминира, пък макар и по недопустим от гледна точка на правото и морала начин.


Е, по тия въпроси ние с г-жа Анастасова ще си продължим започналия, но поради нейната недиалогичност незавършил училищен "демократичен дебат" в съда, дал съм й тази възможност тъкмо защото смятам, че когато демокрацията в дадени феодално-мафиотски владения е забранена, съдът е институцията, която следва да я защити - тъй като ми се иска да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна. Между другото, като български гражданин смятам и съм дълбоко убеден, че едно образователно и възпитателно учреждение каквото по презумпция е това училище, не бива да бъде превръщано в нещо като еднолично владение на самозабравил се администратор, който при това, както показва вчерашния инцидент, не се свени да използва мутренски, хулигански и чисто мафиотски подходи за запазване на статуквото, на плачевната идилия, на лицемерното "пълно съгласие" около волята на вожда и пр. Писал съм и преди, че тази администраторка в своето макар и кратко, но пълно с безпрецедентни своеволия управление, си позволява да възражда рецидиви не само на миналото, характерно за времето до 10 ноември 2014 г., но и на славния мутренско-мафиотски период от развитието на тъй младата, но за сметка на това така многострадална българска демокрация.

Позволявам си да споделя с Вас, уважаема госпожо Министър, своето тълкуване на случая, макар да вярвам, че Вие сама можете да си съставите адекватна позиция спрямо недопустимостта на такива явления в едно българско училище, именно в контекста, зададен от вчерашния толкова скандален, но за сметка на това тъй красноречив, многозначен инцидент. Аз съм чувствителен човек (инвалидизиран съм за болно сърце, моята бивша работодателка добре знае това), много зле преживях публичната обида и оскърбление, нанесени ми под тъй благосклонния поглед на властващата административна особа и пред моите доскорошни ученици, разстроих се дотам, че ето, вече минаха повече от 20 часа, а още не мога да се успокоя; излишно е да казвам, че преживях една безсънна нощ (някои хора дълбоко страдаме когато човещината, свободата и нечие достойнство са потъпкани така грозно!), в резултат на тия нощни терзанията се реших все пак да ви напиша това писмо, тази жалба. Реших, че нямам право да замълча - защото случило се е знак и символ за много по-опасни и вредни неща, които текат под тъй бляскавото, под така старателно лъскано лустро на учреждението, наричано ПГЕЕ-Пловдив - зад което стои една голяма училищна общност, поставена от своята самонадеяна началничка в крайно унизителни за човешкото достойнство обстоятелства. Излишно е да казвам, че никой в това училище не смее да покаже и най-малък знак на съпричастност спрямо моята позиция, щото това означава мигновено да го сполети моята съдба; г-жа Анастасова е показала, че не прощава, че умее безпощадно да наказва - поради което в училището витае атмосфера на унизителен страх от тъй отмъстителната тиранична директорка.

Дълбоко съм убеден, че и Вие, уважаеми г-н омбудсман, и Вие, уважаема госпожо Страшимирова, вече сте си направили длъжните изводи по повод на изложеното по-горе. Ще ми се да вярвам, че правата на гражданите у нас означават нещо в очите на оторизираните да защищават закона, правото и справедливостта български институции. Ще ми се също да се надявам, че ще си изпълните мисията по един безукорен начин.

16 септември 2014 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: Написах това писмо (жалба) от свое име, но ще го предложа на г-н Ганчев приподпише; не написах вариант, който да е от името на двамата предвид естеството и трудната изразимост с думи на така грозния и скандален инцидент, в който на него му се наложи да преживее още неприятни емоции.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

4 коментара:

Анонимен каза...

Грънчаров престани да провокираш и после да пишеш по институциите

Ангел Грънчаров каза...

О, другарко, ти ми заповядваш ли? :-) Все пак не съм ти ученик, а съм свободен граждани :-)

Апропо, какво съм провокирал, че не се разбра точно? Би ли се наела да обясниш, ако можеш, разбира се? :-) Интересно е да разберем мисълта ти, че таке е възнеясна...

Анонимен каза...

Боже, боже, колко мъка има по тоя свет!

Daniela Slavova

Ангел Грънчаров каза...

Според мен трябва да се реагира, щото нереагирането на гражданите, търпеливостта, непротивенето на злото е опасна, неперспективна, непродуктивна, според моето възприятие, стратегия на борба...