Нашенски чудесии на чудесата, какво друго да каже човекът, не можещ да се надиви на идиотщините, които животът ни поднася всеки ден!

Вчера реших да посетя началничката на Регионалния инспекторат по образованието ИВАНКА КИРКОВА, ей-така, за да ù задам някои наболели въпроси; вчера беше приемният ù ден. Отидох аз преди да започне приема ù, той започва от 14.00 часа, аз бях там малко преди това, сиреч, отидох навреме. Никой друг нямаше в чакалнята, само аз бях. Да, ама като почуках на секретарката и ù казах за какво съм дошъл, тя ме изгледа, за миг се позамисли и ми каза, че, видите ли, "свободни часове за прием при г-жа Киркова има само след 15.30 часа, ако искате, да Ви дам такъв час?". Аз се зачудих силно, щото никъде не е указано, че приемът става със записване за час, това е новост за мен, още повече че нямаше други желаещи да посетят властващата особа; споделих с чиновничката мислите и съмненията си, но тя ми отвърна, че такъв е редът, че не тя го е определила и пр. Е, поисках все пак да ми даде час, така и така съм дошъл, е, ще се наложи да подремя и да почакам до 15.30. Тя ми даде час, записа ме на едно листче, което, предполагам, след излизането ми е дала на началничката; поиска ми и прилежно записа и телефонния ми номер.

Аз пък реших, понеже не ми се седеше в тъжната, полутъмна и унила приемна на Инспектората да се поразходя по Главната улица на Пловдив, обичам разходките, затова. Таман стигнах до фонтана пред Общината и ето че телефонът ми звънна; оказа се, че ми звъни същата тази секретарка на началничката на РИО. Около мен беше шумно и едва долових думите ù, разбрах, че приемният час по някакви причини се отлагал, че днес нямало да може да бъде приет, но ако искам, утре, сиреч днес, от 9.45 съм бил могъл да бъда приет. Секретарката ми каза и още нещо, но аз се извиних, че не я чувам, наистина с голямо усилие разбрах поне часа за новия прием, тя каза, че утре щяла да ми каже това, което сега не можах да разбера, и ето, тази сутрин аз вече се глася за приема, силно заинтригуван защо вчера не бях приет, и то при положение, че други чакащи в приемната нямаше и едва ли са и дошли изобщо.

Чудя се за какво ли са тези номерца, ама карай, ний, гражданите, сме свикнали на какви ли не игрички на властващата администрация, че този ли номер ще ме уплаши мен? Още повече, че съм видял и съм се насладил на какво ли не в моите дългогодишни отношения с въпросната властваща администрация на какви ли не нива и служби. Ще ми се тази сутрин да си подредя мислите и да изобретя точните въпроси, които искам да задам на г-жа Киркова, която, вярно, не беше началничка на РИО в периода, в който се случиха най-големи ексцесии с мен, периода, в който бях подложен на страшни гонения, издевателства и тормоз от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, през последната година началничка на РИО беше А.Пакова (която, общо взето, нищичко не направи за да спре ексцесиите и да усмири развилнялата се администраторка). Г-жа Киркова пък в този период беше дала под съд Министерството за уволнението си от РИО и успя чрез съда да се върне на поста си, абе сами виждате, че хаосът в системата е великолепен, няма що, тъй че няма на какво изобщо да се чудим, в този хаос всичко е възможно да се случи. Та дай да се опитам да формулирам тук всичките си въпроси, които ще задам на г-жа Киркова, знам, че от РИО четат редовно блога ми, тъй че тя по този начин ще може предварително да се запознае с въпросите ми, да помисли по тях, щото аз бих желал да получа основателни и убедителни отговори; ето час от въпросите, които ми витаят в главата:

- Запозната ли е с моя случай и каква е позицията ù по него?

- Смята ли, че е допустимо висшестоящата управленска структура да си затваря очите пред произвола на един директор на училище, подложил на такива ужасни гонения един учител?

- Как оценява факта, че само седмица след публикуването на мое открито писмо до Бойко Борисов аз бях ненадейно уволнен от работа?

- Как възприема една такава нескривана политическа репресия и една такава злоупотреба с власт за политическо отмъщение?

- Каква е позицията ù по належащия въпрос за преоценка на служебното положение на директорката Анастасова, не е ли време МОН да се раздели с този свой "ценен кадър", успял да стори за краткото си директорстване толкова поразии, един вид този ценен кадър вече най-убедително показа какво може?

- От омбудсмана на републиката г-н Пенчев разбрах, че по мои сигнали и за констатирани нарушения директорката Анастасова е била наказана, може ли г-жа Киркова да ми съобщи какви именно са нарушенията ù и какво ù е наказанието? (Тази информация ми е нужна за водените от мен съдебни дела.)

- Какво мисли по поведението на предишното ръководство на Инспектората, което не ме допусна до участие в конкурс за директор на Езиковата гимназия в Пловдив, позовавайки се на това, че съм уволнен от директорката Анастасова по параграф "несправяне с работата"? Омбудсманът ме информира със свое писмо, че оценява такова една поведение за нарушаване на моите конституционни права, поради е възложил на Министъра да провери случая, какви са резултатите от тази проверка, ще има ли добрината г-жа Киркова да ми ги съобщи?

- Наясно ли е г-жа Киркова с тежката нравствена и психологическа в ПГЕЕ-Пловдив, с непоносимия психологически и нравствен климат в това образователно и възпитателно учреждение, дава ли си сметка как той влияе не само на "колектива", но и на възпитаниците му? Има ли намерение да предприеме някакви мерки за нормализиране на ситуацията?

- Как възприема г-жа Киркова "законният мотив" за моето уволнение, изобретен от директорката Анастасова, именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да бъде учител", долавя ли смехотворния характер на тия "основания" за уволнение? Разговаряла ли е с директорката Анастасова по този въпрос, понеже даже и на котките в двора на училището е известно, че аз бях уволнен по съвършено други причини, а именно, че съм другояче мислещ по всички въпроси на училищния живот, че не желая да сторвам всекидневни поклони на суетната директорка, че съм имал дързостта открито да заявявам открито и честно позицията си, че съм се осмелявал да критикувам право в очите всекидневните грешки и погрешната политика на самозабравилата се администраторка, уволнен бях заради това, че се опитвах да предизвикам демократичен дебат по най-горещите проблеми на училищния живот, за които същата тази администратора изобщо не мисли, понеже е заета със кроежи за лични отмъщения на неудобните и т.н.?

- Знае ли за последната проява на г-жа Анастасова, именно за това, че не 15 септ., на тържеството по откриване на новата учебна година същата изпрати охраната на училището да ме изхвърли от двора, да ми отнеме насилствено плаката, който аз държах, че недопустимо насилие беше упражнено не само спрямо мен, но и спрямо участващия в мълчаливия протест г-н Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите, който беше гонен из училищния двор пред очите на родители, учители и ученици, беше най-накрая хванат отзад за ръцете, за да му бъде отнет насила плаката, че тия наши плакати бяха смачкани и унищожени, та чела ли е моята жалба г-жа Киркова за тия най-актуални подвизи на директорката Анастасова, какво мисли за всичко това, смята ли да ù направи поне някаква забележка, щото подобно разпищолване не говори добре за самата институция, а пък ако институцията, в лицето на Министерството и на самата г-жа Киркова ако не предприеме нищо, то това фактически означава, че поема пълната отговорност за всичко онова, което директорката Анастасова, страдаща от доста остарели виждания за образование, прави и си позволява да прави?

- Има ли РИО-Пловдив в лицето на г-жа Киркова доверие на покрилата се с неувяхваща слава директорка Стоянка Анастасова, има ли институцията съзнание за пораженията, които въпросната администраторка нанася на това някога елитно и уважавано образователно учреждение?

- Би ли се наела г-жа Киркова да поговори с директорката Анастасова по повод на съдебното дело за клевета, което аз водя и което ще се открие днес, в смисъл да опита да ù въздейства в позитивна посока, именно за да приеме жеста, който моята страна, водена от изцяло хуманни подбуди (не желая за сетен път да бъда унижаван и този път пред съда да ми се налага отново да доказвам, че клеветата по мой адрес, отправена в писмен вид от директорката Анастасова, именно, че съм бил, видите ли, с "нервно-психически разстроен" душевен живот, е просто една грозна и опозоряваща ме лъжа, изобретена за моето личностно и професионално дискредитиране), е решила да предложи на ответницата и нейните адвокати? Защо е потребна една такава намеса и едно такова въздействие от страна на г-жа Киркова ли? Ами по поне една причина е необходимо: защото ако делото се започне, ако не бъде постигнато досъдебно споразумение, то медиите неизбежно ще се заинтересуват от това съдебно дело, ще се разшумят, което пък ще даде възможност "кирливите ризи" на образователната система да бъдат извадени на показ и на всеобщо публично обозрение; не че аз лично имам нещо против това, напротив, смятам го за полезно, понеже ще има очистващ, оздравителен, целебен ефект, но, предполагам, от гледна точка на системата това може да се оцени като "уронване на нейния имидж", съсипване на авторитета ù, доколкото изобщо го има. За мен лично обаче такъв един съдебен процес би имал значение за защита на коренните интереси на реалните участници в образованието, именно учениците и учителите, въпреки че той не е изгоден за статуквото и подкрепящата го сила, именно образователната бюрокрация. Но въпреки всичкото това предлагам все пак досъдебно споразумение по една-единствена причина: по хуманни подбуди, именно защото не желая отново да преживявам всичките тия унижения - да доказвам, този път пред съда, че "диагнозата" на психиатърката-самоучка, именно директорката Анастасова, не е никаква диагноза, а е просто една клевета; та смятам, че дълг на началничката на въпросната директорка е да ù помогне да осъзнае най-сетне какво е дръзнала да стори - и как е потъпкала най-базисните принципи на морала и на правото, щото и у нас, по моето мнение, човешката личност е суверенна, човешкото достойнство е свято; и тия морални принципи, представете си, би следвало да важат и за самонадеяните самовластни директорки на училища.

- Тъй че г-жа Киркова би могла с един кратичък разговор с директорката Анастасова да ù въздейства в положителна светлина, та затова и аз именно желая да я попитам: би ли изпълнила г-жа Киркова този свой дълг като по-висшестояща институция, като висшестоящо началство?

И още други въпроси бих могъл да формулирам, но нека да не прекалявам, щото тогава разговорът ни ще стане прекалено дълъг. Примерно, интересно ми е да попитам началничката на РИО-Пловдив как оценява състоянието на образователната ни система и смята ли, че в нея са необходими промени - и в каква посока следва да бъдат тия промени? Щото аз с удивление открих, че "дясната реформаторска сила" ГЕРБ в предизборната кампания показа, че няма никакви разбирания в тази посока, тоест заема една охранителна спрямо статуквото и системата позиция. На мен ми се ще да разбера подкрепя ли такова едно отношение ръководителката на образователната институция в Пловдив, именно, че системата на българското образование е едва ли не в бляскаво състояние и промени никакви в нея не са необходими, на мен лично ми и интересно да разбера и това. Накрая, разбира се, ще подаря на г-жа Киркова първата книжка на новото списание HUMANUS, списание за съвременно образование и възпитание, за подкрепа на личностното и духовното развитие и укрепване на младите хора, пък и, защо не, понеже съм крайно нахален, ще си позволя най-безочливо да запитам: понеже знам, че образователната институция има доста финансови средства за "научни изследвания", за какво ли не още, които не изразходва по предназначение, то РИО-Пловдив би ли се съгласило да направи нужното това списание да бъде подкрепено от институцията не само морално, но и финансово, щото то фактически прави онова, което самата институция отдавна е трябвало да прави, ала не е правила, понеже общо взето предпочита да се занимава с глупости. А иначе в този първи брой на списанието има твърде занимателни четива, които, убеден съм, ще трогнат г-жа Киркова, тъй като в него описвам такива истории, случили се в подведомствените ù селения, че свят ще ù се замае направо!

Да спра дотук, щото времето напредва и трябва да се подготвям за излизане - за да отида на въпросната аудиенция, която от вчера насам си уреждам, да видим дали днес в последния момент няма да се случи нещо друго, "съвсем неочаквано", и аз пак да не бъда приет. Знаете ли, от опита си знам, че нашата образователна бюрокрация, вероятно понеже е именно образователна, сиреч, е въздигната в умствено отношение, е способна да изобрети какви ли не номерца, тъй че едва ли ще мога да бъда изненадан ако и днес не бъда приет от началничката на РИО-Пловдив. Но именно за да разбера какво по-точно е изобретено в тази посока, та затова и ще упорствам все пак някога да се срещна с отговорното административно лице, на което, между другото, аз като български данъкоплатец съм нещо като работодател; да, работодател съм, но сами виждате, уж бидейки, в качеството си на гражданин, именно работодател на нашата администрация, аз пък в друго свое качество, именно като учител, съм подложен на какви ли не преследвания, репресии, подложен съм на обиди, клевети, уволнения и какви ли не други гаври, което именно иде да покаже, че системата у нас се намира в някакво най-шизофренно състояние, сиреч, болна е тъкмо системата, а не съм болен аз, нейният критик, за какъвто искат да ме изкарат. Нашенски чудесии на чудесата, какво друго да каже човекът, не можещ да се надиви на идиотщините, които животът ни поднася всеки ден!

Да, да не забравя да ви поканя и на съдебното ми дяло, то ще е проведе тъкмо днес, сряда, 8 октомври 2014 г., от 14.00 часа в Районен съд в Пловдив, делото е НЧХД № 1727/2014 г.; тези, които искат да присъстват на откриването му, да заповядат. По номера на делото ще можете да откриете в коя зала ще се гледа моето дяло, има едни електронни табла в съда, там пише тия неща, за несведущите давам тия подробности, щото човек, на когото като мен до тия мои години изобщо не му се е налагало да ходи по съдилища, който като мен не си е имал проблеми с правосъдието, на такъв му е много трудно да се ориентира не само в съдебната ни система като цяло, но и дори в сградата на самото съдилище.

И така, хубав ден желая на всички, за мен този ден ще е толкова хубав и вълнуващ, че нищо чудно да стане и исторически! Дано и вас ви чакат подобни знаменателни събития, е, не чак такова като моите де, щото ако ви пожелая да ви сполетят събития като моите, тогава пожеланието ми ще маза на същинско проклятие! Бъдете здрави - ето това никога не е излишно да ви пожелае човек, ето, желая ви го! Чао и до скоро! Ще ви пиша скоро какво се случи в днешния наистина голям за мен ден...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo