Вчера, на първия ден на големия празник Рождество Христово в главата ми се роди идеята да се захвана да напиша едно учебно помагало, в него на един най-човешкия и разбираем език да разкажа някои потребни неща, които пък от своя страна да подбудят младите да си съставят свое лично разбиране за религията, в частност и на християнската религия (виж: Яви ми се идея да се захвана с писането на нещо най-необходимо: на едно съвсем разбираемо, човечно помагало по "Философия на религията"). Понеже добре познавам себе си, тази сутрин решавам да зарежа всички други работи, с които съм се захванал напоследък, и да почна да следвам идеята си, да започвам да пиша по така определената тема, понеже добре знам, че ако не започна работата си веднага, ако не се увлека от нея, ако я отложа, е много възможно в един момент съвсем да я зарежа, да забравя и идеята, и работата си. Казват, че желязото трябва да се кове докато е горещо, ето, по абсолютно същия начин стоят нещата и в областта на писането. А наистина, според моето разбиране, едно такова помагало може да се разработи, с Божията помощ, естествено, за броени дни, за няколко седмици. Освен това мен в случая ме вдъхновява и нещо друго: това помагало да бъде още по-различно дори в сравнение с това, което аз самият съм правил в тази посока, щото, въпреки скромността си, тук мога с право да подхвърля, че макар моето учебно помагало, да речем, по предмета Етика, носещо заглавието Изкуството да се живее (и подзаглавие Етика на достойнството; апропо, и помагалото ми по философия, носещо заглавието Лаборатория по философия - и подзаглавие Книга за опитващите се да разбират - също е пример в тази същата посока) да е много различно в сравнение с всичко друго, което е писано някога в тази област, на мен сега ми се ще да надмина дори и него тъкмо в най-ценното, за което си струва да се работи, а именно новаторството, творческия, съвременния подход в общуването с младите, и то тъкмо в тъй специфичната духовна област. Ще направя тук, налага се, едно необходимо разяснение.
Трябва да се преосмисли самото понятие или самата същина относно това какво е това нещо, наречено "учебно помагало". Знаете у нас напоследък колко много се шуми около варварския "научен" жаргон, на който са написани общо взето всички учебници и учебни помагала у нас, между другото този проблем сега излиза в най-остра форма на преден план, но аз съм го осъзнал преди много години, и не само това, а с написването и публикуването на цяла една поредица от учебни помагала по всички изучавани в нашите училища философски дисциплини съм и работил много за решаването му. Знаете, че в областта на философията псевдонаучният и също така псевдофилософският начин на нищонеказващо "професорско" изразяване е особено напреднал и разцъфтял, е, за преодоляването му в областта на философските дисциплини се налагаше да бъдат предприети екстрени мерки. Разбира се, в тази област има и други постижения, примерно, много в тази посока направи проф. С.Герджиков с написаните от него и издадени от неговото издателство учебници и помагала, не ща тук да се представям като "първооткривател", такава една мания ми е съвсем чужда, нещо повече, признавам, че работата и постиженията на проф. Герджиков ме импулсира да се захвана и аз нещичко да направя. Но в тази изключително фина област на по ефективните интимни и духовни въздействия върху съзнанията на младите в сферата на философията (и т.н. хуманитаристика като цяло) трябваше нещата да бъдат преосмислени дотам, че направо да се стигне до поставянето на основата на една всъщност нова методологическа парадигма, която да отговаря на нуждите на съвременността, на времето, в което живеем. Трябваше да се разделим без капчица жал с някои най-овехтели и негодни представи на т.н. традиция, които в наше време са пример не просто на анахронизъм, но и на нескривана ретроградност.
Обикновено се счита, че в учебниците и помагалата на младите трябва да им се даде най-необходимата "информация" относно това кое е правилно да се мисли в съответната област, кое именно е "общоприетото" и дори един вид "обективното". Сиреч, да им се сервират някакви безлични и сухи сведения за това как "трябва да се мисли" по тия въпроси - ако искаме да мислим "правилно". Да, но има едно лекичко неудобство: в тази тъкмо сфера свободата на мисълта трябва да е абсолютна, тук всеки има пълното право да мисли както си иска, както сам намира за добре, как тогава да можем да си позволяваме лукса да набиваме в главите на младите "единствената правилна и научна истина"?! Пък има и нещо друго, вече съвсем опасно: дали пък няма вместо да им помогнем да станат самостоятелно и критично мислещи личности всъщност да ги натикаме в тресавището на безличността, на несамостоятелността и пр. Смята се, че тия т.н. помагала и учебници са нещо като патерици или проходилки, които били необходими докато краката на младите са неукрепнали да правят свои стъпки в съответната област, о, благодарим, би следвало да кажат младите, но нашите крака са твърде силни и не ни трябват чак такива грижи, именно ползването на патерици, проходилки, дори инвалидни колички и т.н. Между другото, и напълно здрав човек ако привикне да бъде превозван постоянно с инвалидна количка, в един момент може и да се отучи от ходенето!
Та значи налага се да се мисли по нов начин относно тия т.н. "помагала за мислене", с оглед да не направим така, че да превърнем младите, съзнателно или не, в умствени или мисловни... инвалиди. То май точно така се получава когато, примерно, наперени даскалици с огромен натиск успяват да научат младите да се държат като превъзходни папагалчета, примерно, да рецитират чужди мисли - и в същото време да не могат да изкажат нито една своя, собствена или лична мисъл. Да, точно така се получава на практика, това поне не сте ли го разбрали? За да го разберете, ще го кажа пределно откровено: господстващата система от представи за "правилното" в образователната сфера у нас доведе дотам, че точно в това отношение, способността за самостоятелно и критично мислене, огромната част от младите у нас наистина са нещо като първокласни умствени инвалиди. Нима и тази констатация няма да принуди инстанциите да се обезпокоят поне малко?
Някои твърдят, че "управляващите" съзнателно искали да постигнат точно този ефект - щото немислещото и несвободно природонаселение по-лесно се поддавало на манипулации, на дресировка, на потискане, на използване за всякакви цели и т.н. Аз не вярвам чак толкова дълбоко-конспиративен да е замисълът на тия наши управляващи: изглежда го правят само заради инерцията и също така от глупост. Просто времената се промениха, а нашите представи си останаха все същите - затуй така неадекватно се държим в коренно променилата се духовна ситуация. Аз ще се абстрахирам от тази тъй важна тема за да се съсредоточа върху това, което ме интересува в случая: учебните помагала, учебниците трябва да се пишат така, че да оставят огромен простор за разгръщане на способността за самостоятелно и критично мислене и разбиране у младите хора; те трябва само да провокират тази способност и да създават всички необходими условия за насърчаването й; учителите също трябва да се държат подобаващо, не да бъдат "ментори", чието "обективно мнение" е задължително, напротив, те следва да бъдат само партньори на младите в търсенето на истината по нелеките въпроси, нищо повече; и помагалата, и учителите трябва единствено да работят за това щото младите да се чувстват ентусиазирани за своите си търсения, съмнения, копнежи по истината и т.н. Другояче казано, на младите не бива да им пречим (като им поднасяме наготово, като им сервираме в сдъвкан вид "цялата истина"!), напротив, трябва да направим нужното те да се почувстват до такава степен разкрепостени, че сами да поемат по тъй възхитителните си пътешествия из прекрасното царство на духа, истината и свободата.
Доколко в рамките на господстващата система от представи нещата са изцяло опорочени ще дам два примера. Първият е този невероятен абсурд, за жалост взет от самия живот, от тъй жалката ни действителност: наскоро овладени от бюрократично усърдие администратори стигнаха дотам да провокират и организират нещо като бунт на "примерни ученици" срещу... самата свобода, да, тия ученици бяха насърчени да искат отстраняването ми от длъжността преподавател по философия и по гражданско образование в едно пловдивско училище най-вече затова защото не съм им бил наредил да учат по един-единствен учебник, а съм им предложил сами да избират, всеки сам за себе си, по кой учебник да учат! (В крайна сметка аз за това и бях уволнен от училището и изхвърлен от системата - по причина на това, че съм мислел по-различно, именно новаторски; бях уволнен заради това, че съм си вършел работата както трябва, съвременно, според изискванията на времето, в което живеем и т.н.) Вторият пример е не по-малко потресаващ и е съвсем актуален: на самия министър на образованието и науката проф. Т. Танев поискаха оставката тия дни само защото си е позволил пред ученици да изкаже мисъл, провокираща ги към към тъй потребната преоценка на някои ужасно дълбоко вкоренени догми! Толкова по този въпрос, казаното е предостатъчно.
И така, аз в своето вчера започнато помагало по религия ще се опитам да подходя пределно новаторски, сиреч, изцяло различно. Предимно ще поставям въпроси - и доколкото изказвам някакви тези, те ще бъдат представени в изключително провокативна, импулсираща за дискусии форма. Да, ще изказвам "крайни" тези, пораждащи нуждата от осмисляне и преоценка на господстващите представи. У нас, впрочем, спрямо религията и вярата се е установило от десетилетия едно така коварно безразличие, една пределна масова индиферентност, гарнирана напоследък с прекомерни дози лицемерие. Да, за религията у нас се говори безкрайно повърхностно, без да се навлиза в безценните й духовни съдържания, за сметка на това е налице едно отвратително в лицемерието си патетично медийно празнословие, което по-скоро отблъсква младите от религията и вярата, отколкото да ги подтиква да се приобщят към нея. Затова и с тях по тия въпроси трябва да се разговаря пределно искрено, по човешки начин, като при това задължително им се оставя огромно пространство за това те да се упражняват да правят своите изстрадани стъпки в тази така различна, но за сметка на това безкрайно вълнуваща духовна сфера. Бездуховният човек - а, за жалост, такъв е господстващият тип на т.н. масов човек на нашето време - всъщност е обезчовечен и безчувствен към духовното човек; ето в тази посока трябва да се положат най-големите усилия. Трябва да се направи нужното поголовното безразличие, тъй коварната индиферентност към духовното да бъдат разклатени, да бъдат помръднати - и в гнилостното екзистенциално тресавище, в което пребивава нашият съвременник, да се появят движения, които са предвестници на живота. На духовния живот, който може да импулсира активността на човешките същества в преосмислянето на тяхната фундаментална нагласа към живота изобщо. Именно с оглед са се разклати и тъй ужасната потъналост на съвременниците ни в тресавището на дребнавите и суетни грижи на деня, в стихията на алчното консуматорство, в отдадеността на ефимерните пагубни илюзии на господстващия материализъм, на войнстващия атеизъм, на безкрайно арогантната бездуховност и простащина на чалга-културата, на ментетата от всякакъв вид и род.
Ще поставям в една жива поредица теми и проблеми, които не могат да оставят безразличен нито един човек, камо ли пък млад човек, знаем, че младите са млади доколкото се намират във времето на един най-интензивен духовен кипеж, във време на оформяне на техните духовни и ценностни устои; точно в това време е същинско престъпление училището да не работи за задоволяване на техните интелектуални, личностни, духовни и чисто човешки нужди. А то точно така става в действителност - училището бяга и се крие тъкмо от ония най-горещи проблеми и нужди на младите от самоидентификация, от духовно и личностно самоопределяне. И вместо това се мъчи да ги занимава с неща, които от тяхна, пък и от една по-принципна гледна точка са ако не изцяло излишни, то са поне не чак толкова необходими.
Да, нужно е да се установи съвършено нова духовна парадигма на общуването с младите в училище, която може да се определи като духовна революция. Философията, а наред с нея и автентичната учение за религията, могат да станат нещо като локомотив на промяната в българското образование изобщо. Защото какво е автентичната философия ако не една най-понятна теория на човечността и на свободолюбието?! А до какво се свеждат духовните нужди на младите в наше време - ами до съвсем същото, разбира се, та младите са най-жадни за повече човечност и за автентична свобода! Религията, особено Христовата, може да изиграе огромна роля в тази същата посока, не случайно е казано от Спасителя: "Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!", да, без Истината за човека и Бога няма автентична свобода, свободата без нея се превръщат в нещо като непостижим блян. Младите трябва да бъдат подпомогнати решително в постигането на своите духовни устои - и за тази голяма цел всички средства са разрешени. Е, ще се опитам да направя нещичко в тази посока, желанието и намерението ми се такива, пък да видим какво ще бъде отсъдено да постигна. То винаги истинското е в търсенето, в стремежа, в желанието, има ли го него, останалото вече си идва само.
Да си пожелаем на добър път по нелекия път, по който поемаме, драги читателю на това пишещо се сега пред очите ти помагало по духовност, по което решавам все по-определено да работя онази настойчивост, която е свидетелство за това, че човек се е захванал с нещо истинско - и дълбоко потребно. Щом го имаме това чувство, значи всичко е наред, а посоката е правилната! Иска се само кураж, и него го имаме, тогава какво още чакаме, ами не тръгваме към тъй мамещите хоризонти на духа?!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
1 коментар:
А коя религия по-точно да ползваме? Хиндуизма, култа към Тор, или исляма? Не уточнявате.
Публикуване на коментар