Ще ми се да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията

Правя всичко възможно да се организирам според моя стереотип, според навиците си - с оглед да това да мога да изпълня обещанието си в тия празнични дни да заработя усилено по моята, така да се рече, "идея-фикс" относно най-скоростно написване на едно съвсем човечно, разбираемо, подходящо за младите въведение в проблемите на т.н. "философия на религията"; ето, даже направих и това нещо, без което работите, добре зная, няма да потръгнат: Тук ще ще слагам всички есета от поредицата за вярата в Бога, от която възнамерявам да направя учебно помагало по религия. Да, но... като се порових малко да търся информация по тъй избраната тема, се оказа, както сами добре знаете, че има... цял океан, страшно много текстове, на какви ли не езици, за всеки според предпочитанията, и то писани от хора напреднали, специалисти, от богослови, от отци на църквата, от православни и всякакви други мислители, изследвачи и прочие!

И, застанал на крайчеца на тази бездна се запитах: хей, човече, ти дали не обезумяваш като се се пленил тъй много от идеята и ти нещичко да напишеш по тази безкрайна тема, по която толкова много е писано, по която едва ли има нещо, което да не е казано, по която едва ли нещо ново може изобщо да се каже?! Поспри се, остави, не си губи напразно времето, нищо кой знае какво не можеш да направиш, още повече че, признай си, ти се доста непосветен, не си напреднал така както други, остави, зарежи, има откъде да четат ония, които искат нещичко да научат и за вярата в Бога, и за религията, и за философията на религията, и за църквите, и за всичко!

Неизбежно в главата ми се появи тази крайно обезсърчаваща, сами забелязвате това, мисъл: наистина, има ли смисъл да се опитвам нещичко и аз да кажа, след като вече толкова много е писано, а и всеки ден се пишат нови и нови неща?! При това има и хора, дето само с това се занимават, има хора-специалисти от тази област, има хора опитни, вещи, именно разни проповедници, има също и богослови, духовни дейци, какви ли не има, откъде-накъде ти, човече, си взел да се изхвърляш, че си бил могъл нещичко да напишеш?! Не, остави, глупава работа е тази, явно нещо не си наред, щом се захвана да правиш своето прословуто "учебно помагало по... вяра"?! Личи си, че си доста изостанал, тая област може да ти изглежда близка, да имаш желание нещичко да напишеш, но преди това трябва много да си чел, да си напреднал, даже и Светото Писание не си проучил както следва - това пък например ми го повтаря комай всеки ден един нашенец, живеещ в Австралия, който даже ми и достави всички варианти на български превод на Библията с поръката да чета, да уча всеки ден, щото, по неговото възприятие, бил съм много изостанал в тази област, което, прочее, си е самата истина, аз наистина много съм изостанал точно в тази област, така е, за това изобщо не споря - и нямам никакви претенции. Да, изобщо не се смятам за многоучен в сферата на "религиознанието" и вероучението, човек в крайна сметка не може всичко да знае, във всички области да е вещ, опитен, учен и т.н. Да, всичко човек не може да знае и не бива да се стреми към такова едно "многознайство" и "всичкознайство", нали знаете колко много са смешни ония, които страдат от такъв един недъг, именно от претенцията, че от всичко разбират, опазил ме Бог и аз да стана като тях! А дали не съм на път не само да стана като тях, ами и да ги изпреваря в това така разпространено заболяване? Да, щото то си е направо заболяване, и то доста тежко, при това душевно, да, това е психично отклонение, да го наречем така, имам предвид упоменатата претенция за "многознайство" и "всичкознайство".

Е, дано не съм прозвучал така, но аз със своето "изхвърляне" че не ми пречи да опитам да напиша нещичко съвсем не съм искал да се правя на някакъв презрян многознайко (от типа на бай ви Вучкова, примерно: ох, какъв кошмар е това да станеш като него, да речем!). Между другото едно е да претендираш, че "всичко знаеш", съвсем различно е, примерно, да имаш самочувствието, че "от всичко" разбираш. Има неща, за които е задължително да имаш разбиране, стига да искаш да си човек: няма как да се спасиш от тази задача, примерно, да имаш свое разбиране за това, примерно, "що е Бог" или какво е вярата за човека. Знание и разбиране са твърде различни неща. Да разбираш означава да постигаш смисъла, да, някакъв свой смисъл, разбирането е крайно субективно, то съответства на твоите духовни потребности, на твоето ниво на духовно развитие, на развитието на твоята личност: всеки нещо и някак разбира, е, някои разбират дадени неща така, че бие на очи, че тяхното разбиране всъщност е не-разбиране, да, неразбиране, но ето, думата сама говори: не-разбиране; значи има някакво разбиране, пък макар и да е един вид изкривено, неверно, неадекватно и пр.; то в някакъв смисъл и с думата не-знание на пръв поглед положението сякаш е същото, но там, в областта на знанието, нещата се категорични: или знаеш, или не знаеш, трето не се допуска. Докато сферата на разбирането е пределно широка, нещата могат да бъдат разбирани всякак, по безброй начини, включително към дадени неща можем да се отнасяме с неразбиране, което означава, че сме много далеч от постигането на техния автентичен смисъл, разбираме ги, но съвсем изкривено и неверно. Примерно оня, който дръзне да каже "Няма Бог!", той едва ли е положил достатъчно усилия да си проясни, да постигне смисъла на тъй грандиозната идея за Бога. Неговото "разбиране" за Бога е всъщност "неразбиране", този човек не разбира, претенцията му, че разбира, е изцяло неоснователна, но той може да си изживее целия живот с измамното усещане, че "всичко е разбрал". Хора всякакви, нека да има и такива, тяхна си работа какви са, само все пак нека такива хора на мен да не ми се месят, да не се опитват и мен да заразят със своето неразбиране. Между другото, не зная дали сте го усетили, но тъкмо най-неразбиращите имат претенцията, че най-много разбират, такива нямат никакви съмнения в "правотата" на разбирането си: колкото повее разбираш, толкова повече се колебаеш, че по верен начин разбираш, тия, които не се колебаят и съмняват, които не познават съмненията и колебанията, те са към категорията на неразбиращите, аз обичам да ги наричам такива хора "коне с капаци"; дори не просто коне, а с капаци непременно!

Има обаче и неща, за които ний сякаш нищичко не можем да знаем: и това най-вече са т.н. духовни неща, сред които Бог е на първото, на най-високото място. Тия неща, казахме, са отвъд областта на знанието, сиреч, са извън прерогативите на ума, на разсъдъка: това, което може да се знае, се узнава чрез умствено усилие, сферата на знанието и сферата на ума (разсъдъка, интелекта, някои и разума отнасят към тази сфера, без да са се потрудили да разберат какво, собствено, е разумът) общо взето съвпадат изцяло; е, можем да имаме известни познания и знания и за собствените си... разбирания, но общо взето умът не може да проумее духовните неща, просто не му стигат силите за това, недостатъчен му е потенциалът. Духовните области, каквито са тези на религията, философия, изкуството са области, в които приоритет има не голото знание, те не са области за чисто разсъдъчни упражнения и еквилибристики, те са сфери на чистото разбиране. В тези сфери огромно значение има тълкуването на смисъла, ония процедури, които ни позволяват да се доберем до верния, до точния, до адекватния смисъл (като тук критериите зя точност, адекватност и пр. са особени, специални, различни). Херменевтиката (от гр. ερμηνεύω, „тълкуващ“, „обясняващ“) е именно теорията и умението за интерпретиране на текстове с оглед постигането на смисъла им, с оглед разбирането им. Тези умения съвсем не бива бъркат с уменията, които са необходими за добиване на знания, затова тук и думата "обяснение" е неподходяща: има неща, които можем прекрасно да разбираме, ала не можем да ги обясним по никой начин, те именно се разбират един вид непосредствено, със сърцето, смисълът им се открива само по този начин; общо взетото сферата на разбирането се отнася тъкмо до необяснимите неща, тъй че ако някой, да речем, очаква да му бъде обяснено и то понятно "що е Бог", такъв човек, бидейки, между другото, нещо като духовен кастрат, като капак на всичко явно е и идиот, явно е и глупак (а сигурно е и нахалник, и мерзавец, щото тия неща обикновено си вървят всичките в комплект).

Е, според казаното имам ли аз право да се опитам да изразя своето собствено разбиране за вярата, за Бога и за религията, без да имам претенциите, че "всичко зная", че съм вещ, че съм специалист в тази област? Вероятно да, особено след като, какво вече многократно заявих, моето намерение е не да представя моето разбиране за "единствено правилно", а идеята ми е просто чрез изложението на моето разбиране да дам някакъв подтик и на други хора да поработят върху своите собствени разбирания за същите тези толкова вдъхновяващи "предмети". При това трябва да се знае и признава категорично, че в тази духовна област имаме пълна свобода, всеки сам трябва да се погрижи за своите си разбирания, никой тук не може да му се меси, да му налага каквото и да било, всеки има пълните права да мисли каквото си иска и да разбира нещата както си иска - но това, между другото, съвсем не пречи да разговаряме за всичките тия неща, да споделяме разбиранията си, да съотнасяме, да съизмерваме своите разбирания. Така разбрана, моята задача е спомогна да се породи такъв един необходим разговор, в който повече хора да бъдат импулсирани да положат дължимите грижи за изявяването на своите собствени разбирания. Нищо повече от това не ща, това е предостатъчно.

Освен това аз имам несъмнен опит в духовните занимания, тъй като повече от 30 години само това съм правил, общувайки с младите в качеството си на преподавател по философия. И ми се ще да приложа опита си в тази именно духовна сфера, която е толкова близка на философията, именно религията. Не крия, че за мен това е едно голямо предизвикателство. Невероятно интересно за мен е такова едно предизвикателство. Като философ не мога да се откажа от тази съблазън. Философски да се погледне на всичките тия въпроси на вярата в Бога и религията е една отколешна и то най-интересна философска тема, нещо повече, това е цяла една област на философията. Аз, няма да скрия, нямам никакви претенции да се изявявам в тази област като богослов, като проповедник или пък като... "агитатор", не ща никого в нещо да убеждавам; аз искам само едно нещо: да помогна на повече хора да се замислят по-сериозно върху тези проблеми. Това ми стига, като философ не мога да искам нищо повече.

Много философи това вече са го правили. Е, нищо не ми пречи и аз да опитам. Интересно ми е да видя какво ще се получи. Неща да отнемам ничия област, има място тук за всички, и за богословите, и за проповедниците, и за "вонстващите атеисти", и за всички други има много място. Да се дискутира, да се разговаря разгорещено по тия пределно човешки въпроси е чудесно, ето, като философ се блазня от мисълта, че мога с нещичко да спомогна за появата на такъв един наистина необходим и полезен разговор. В училище, ако един ден такъв предмет се въведе, то според съвременните разбирания за обучение в духовната област нещата не могат да се свеждат до нищо друго освен до насърчаването такива едни такива най-необходими и полезни обсъждания, разговори, дискусии. Е, в тази посока аз имам известни умения, умея да предизвиквам подобни разговори, ето, с написването на това свое помагало ще се постарая да допринеса нещичко и в тази посока.

Понеже ми се налага да прекъсна подетото разсъждение (налага ми се да се захвана с друга работа), прекъсвам ненадейно текста си тук, тия дни ще продължа. Хубав ден ви желая! Възползвайте се от предложението ми да се включите по някакъв начин в подготовката на това помагало, в написването на тази поредица, мисля, че заедно можем да постигнем значително повече - пък и интересът ни в тази посока трябва да е общ. Хайде чао, че тръгвам на път с автомобил, като се върна, ще продължим...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo