Реших - за да са ми под ръка - да събера на едно място всички текстове на "религиозна тема" от последните дни, те заедно образуват нещо като малък цикъл, който, както знаете, възнамерявам да продължа, щото, както вече ви известих, тия дни ми се яви или се роди идея да опитам да напиша една поредица от текстове за вярата в Бога - с оглед да се получи нещо като "учебно помагало" по философия на религията, или просто по религия; в него да изложа в провокативна, предразполагаща към самостоятелно осмисляне форма своето разбиране по всичките тия толкова значими въпроси. Ето по-долу можете да видите какво се получава до този момент, имам твърдото намерение всеки ден да пиша по едно есе, с оглед да успея в тия празнични дни да свърша една полезна работа: все пак къде е доказано, че празниците следва да бъдат за празно провеждане на времето, за безделничене?!
Ще добавям тук всяко ново есе от поредицата, та да се натрупа потребния "матр`ьял", от който след това чрез редактиране, подреждане и съкращаване може да се получи тъй необходимата ни книжка; впрочем, ако някой е напреднал в тази област, именно разбирането на религията и на вярата, може да се включи в реализацията на идеята за написване на такова помагало, ето, приканвам го да помогне, било с някакво предложение за проблем или тема, било с написан от него самия текст (и по този начин той може да ми стане съавтор, това ще бъде чудесно, не държа само аз да съм авторът!), било по какъвто друг начин сам избере или поиска (примерно, на някой няма какво да попречи пречи да се захванат с хуленето ми, с оплюване, за да спазят добрия нашенски обичай, не им пречи да почнат прочувствено да викат "О, от тая твоята нищо няма да излезе, некадърнико, зарежи, отави, това са пълни глупости, малоумнико!", а вижте как хубаво се получава, има хора за всичко, запретвайте ръкави да хулите! Както и да е, аз предложих, който иска да сътрудничи по някакъв начин да заповяда, а аз да се захващам с писането на поредното си есе, че и тази сутрин закъснях, занимавах се с какво ли не друго, не не с това, което е най-важното; ето и списъка досега написаните неща:
(Следва)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Ти си пълен идиот, Грънчаров, много жалко за учениците, които са имали нещастието да си им бил учител......
Сега AIG, твоето време наближава да си идеш от тая откачена планета на маймуните и на злото, а и аз не съм много след теб...
Но има некои неща, макар и християнин, аз не съм идиот все пак...
Към Христос например имам един въпрос: Защо ходи с дълга коса като педерунгел, след като сам обяснява в Библията как жени да носят шапка в църква, а мъже не, както и за дългата коса...
Сега, аз не съм автоматично опростен християнин, тъкмо обратното... Ако утре на Божия съд ми кажат: Бравос, влизай в рая, то аз имам некои въпроси…
Например в никакъв рай не искам да влизам, ако там са Стоянка Мутафова (турска дума), Хачо Бояджиев и Лили Иванова... От тия тримата получавам спазми в стомаха и се чувствам зле по цели дни... А ако това е вечно?...
Та това нема да е рай за мене, ами ад... Запазвам си правото да откажа тоя “рай”...
Освен това, аз съм живял на тоя свят едва някакви си съзнателни 35 години (засега) и да речем че съм грешник - как едно същество, което живее вечно ще ме наказва за вечни времена?? Може да ме накаже за 35 години ад, не повече... Ебем ти аз и справедливост ако за 35 години грехове (и то какви, още не съм убил никого) цела вечност ад, нещо не върви, а?...
Така че ние (аз & Господ) май нема да се разберем както си го мисля...
В нета като купиш нещо ти дават 14 дена изпитателен срок - може да не го харесаш щото...
А аз имам едно кухо обещание, че ще избърше всяка сълза от лицето ми и всичко ще е ОК...
Ама това го казва някой, който никак не бърше сълзи досега, а доколкото си спомням удави хората веднъж като плъхове... Все едно че нeмаше нeкаква по-ефективна и бърза технология за целта, ами трeбваше да опираме до похвати на д-р Менгеле и Гулаг?... Аз на такъв не вервам как ще бърше сълзи, ОК?...
А, и казах, никакви сълзи нeма да обърше, ако подуша че наблизо са Мутафова, Хачо и Иванова, тогава се отказвам да ми бършат сълзите, ОК?...
БЕЗ МЕНЕ В ТАЗИ ИГРА на малоумни извънземни, философе мой, объркан тотално в ленинградско-библейската чорба...
А. от Австралия
Нема ли психиатри в Австралия, мой човек, здравата си го загазил, виж, потърси некой психиатър, може и да ти помогне... апропо, пишеш като същински кагебист, как може да си мислиш, че ти вервам, че живееш и работиш у Австралия, глупости, май си руснак, а, признай си де?! Или си руско мекере, което е все същото... на австралиец не си; ако ти си австралиец, аз тогава съм... космонавт, да речем...
Публикуване на коментар