Предрождественско и предновогодишно писъмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив

Решавам тази сутрин да напиша кратко писъмце до бившите си колеги от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил цели 14 години - и от което бях уволнен, изгонен и и едва ли не изритан с великолепен шут от неговата тъй мъдра директорка Стоянка Анастасова на 19 май, дни преди празника на тружениците на културата и просветата, тя трепетно ми поднесе заповедта за уволнение един вид като неин сърдечен предпразничен подарък, тя тия спектакли ги умее, предполагам специално е мислила как по възможност по-унизително да ме уволни, как да е по-запомнящо се уволнението ми, е, успяла е да изобрети възможно най-ефектното уволнение! И веднага след празника 24 май тя организира нарочна "оперативка", на която тя най-напред известява многострадалния "колектив" за уволнението ми, а пък част от "колектива", увлечен от две-три най-бодри подлизурки на директорката, започва да... ръкопляска! Представяте ли си какво означава това?! То значи много според мен, как да не се отблагодаря за случилото се в тази паметна за мен 2014-та година с ето това кратко предрождественско и предновогодишно писъмце, аз съм човек, който държи да постави всичко на длъжната нравствена основа и дори висота; ето какво написах в туй поздравително писъмце:

До "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив

Чрез директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова

НЕЩО КАТО ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

от "народния враг" Ангел Иванов Грънчаров, бивш преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Многоуважема госпожо Директор,

Многоуважаеми колеги,

На път е да изтече паметната за мен (а надявам се и за вас) 2014-та година. Тази вечер е Бъдни вечер, а утре е Рождество Христово. Простете за човешката ми слабост, но ми хрумна да Ви поздравя по повод на идването на този най-светъл празник. Ето какво в тази връзка искам да ви кажа:

Моето специфично послание не само към вас, но и към всички читатели на блога ми го написах току-що и го публикувах (вижте: Християни ли сме ний, българите - или сме езичници, еретици и безбожници?), ето, мисля, че не е зле и вие да го прочетете, може пък то да ви подбуди да се позамислите и вие върху поставените в него важни според мен проблеми. И така няма да ми се наложи да се повтарям, пък и ще мога да бъда съвсем лаконичен. Поздравлението, което отправям вам, е същото, няма нужда да променям нищо в него, ето го:

Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рождество Христово и на новата година желая на всички вас!

И ще добавя само ето това, понеже вие за мен сте все пак по-специални, с повечето от вас сме работили много години заедно, та затова имам правото и дори дълга съвсем човешки да се обърна към вас ето как:

Колеги, съчувствам ви най-искрено и сърдечно за това, което сте принудени да понасяте, мили страдалци и търпеливци! Моята е ясна, аз се отървах, а на вас наистина много ви съчувствам. И за мълчанието, и за принудителното недостойнство, и за всичко - знайте, че за всичко ви разбирам и затова за нищо изобщо не ви коря. И за всичко ви прощавам, ако позволите да ви кажа и това.

Прощавам и на ония, които ръкопляскаха когато чуха от устата на директорката тъй радостната вест за моето обезглавяване, пардон, уволнение, и на ония, които не ръкопляскаха тогава, ала не посмяха нищо друго да сторят и дружно, ала гузно си замълчаха. (Слава Богу, главата ми, въпреки преживяното, все още е на раменете ми, явно Бог ме е съжалил за нещо и великодушно ми е отпуснал още дни, за което му благодаря!) Тия позорни моменти са вече минало, колеги: благодаря ви все пак, простете, за проявената "колегиалност"!

Аз винаги съм казвал и то съвсем открито, че не подобава за човека да бъде малодушен. Грозно е човек да бъде страхливец. Особено пък непростимо е ако е възпитател, учител на младежта. Щото малодушният учител, учителят, който си позволява да се държи малодушно, няма как да бъде иначе, за жалост, възпитава също малодушници; а пък страхливецът, ако е учител, създава същите страхливци като него. Това го казвам по принцип, не по повод на вас и на вашето поведение.

Но аз пак ще кажа: разбирам ви за всичко и за нищо не ви коря! Ние сме свободни и всеки сам, според разбиранията и ценностите си, решава как да се държи, какво да прави, как да се отнася към нещата от живота, които съдбата му поднася или сервира.

На колене да се живее обаче е все пак крайно неудобно, само това ще допълня. Темата, както сами забелязвате, е благодатна, но се принуждавам да спра дотук - за да не се увлека още повече и да кажа нещо съвсем излишно. Простете ако съм ви обидил, не съм искал това, аз въпреки представите на мнозина от вас не съм зъл човек, напротив, добър човек, чини ми се, съм - ама знае ли се?! Така се усещам, че съм добър, е и вам желая да сте добри, истински добри, за самите себе си, за най-близките си - и за младите, за учениците най-вече бъдете добри: щото сами знаете колко лоша, вредна най-вече за тях е системата, на която сте принудени да служите.

Нека в идващата 2015 години заедно, с общи сили да можем да променим нещо в нея, щото така работите съвсем не вървят; вие това прекрасно го знаете, но пак си мълчите, понасяте, търпите, а така не бива да постъпва свободният, сиреч, достойният човек.

Нека да си пожелаем идващата 2015 година да бъде по-добра от изминалата 2014 година! Тя ще бъде такава каквато си я направим сами! От нас, не от някой друг, зависи всичко!

Всичко добро!

С уважение: ваш бивш колега Ангел Грънчаров

ПОСТСКРИПТУМ: За малко да забравя: най-специални поздрави на моята бивша синдикална лидерка (и помощник-директорка на училището) г-жа Камелия Стоянова, която има такива неоценими, направо безценни заслуги за моето уволнение! И за изключването ми от синдиката преди това, което проправи пътя към уволнението ми. Г-жо Стоянова, няколко пъти Ви писах и то съвсем публично, включително и на адвоката Ви писах, и то в хартиен вариант, ала Вие още, кой знае защо, мълчите: пратете ми на имейла номера на банковата си сметка, за да Ви се издължа с парите, които се съгласих да Ви плащам заради "обидата", която по Ваша преценка съм Ви бил нанесъл понеже се опитах да защитя своето човешко достойнство. Моля, пратете най-сетне тази банкова сметка, щото не ща мен да изкарате виновен за това, че не ми давате възможност да Ви се издължа. Всичко добро и Вам, Вие твърдите, че сте примерна християнка, хубаво, одухотворено посрещане на Рождество Христово и Вам!

ЗАБЕЛЕЖКА: Към учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще се обърна със специално видеопослание, те за мен много специални! И затова тук не пожелах да смесвам нещата, към тях ще се обърна отделно...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo