След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избраната тема, а именно Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен подход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тълкуване, не оставящо място както за съмнения, така и за дискутиране; напротив, верният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат дискусии, разгорещени спорове. Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярваме моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да ме манипулира. Аз решавам за всичко сам, изцяло отговорно - и тук никой не може да ми помогне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъждане, на съпоставяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицирането на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хармонична с Истината, със същината на проблемите. Този е верният, този е благодатният път. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
1 коментар:
Между другото е възможно и без да си религиозен да познаваш много добре Библията и да я четеш с удоволствие и наслада на различни езици, вкл. латински и църковнославянски. Тя си остава велика книга, дори само заради стила или стиловете, на които е написана. Всъщност на модерните езици тя не звучи толкова добре.
Друг велик страничен ефект от религията в изкуството, вкл. църковната музика, която също може да бъде слушана – и изпълнявана – без да си строго вярващ. Някой ден може да се реша да отслужа една литургия, но така, както почти нито един поп не може – с пеене и тембър а ла Борис Христов – хаха.
Публикуване на коментар