Съблазнителността на разврата в епохата на култа към тялото и сексуалната революция

Работата по редактирането на книгата, наречена Помагало по вяра, върви с добър темп, независимо от това, че самата книга още не е дописана, което обаче не е изобщо чудно ако се вземе предвид концепцията на самото помагало: нямам претенцията да дам нещо завършено и окончателно по подетата тема, а само да спомогна за настройването на младите (пък и не само на младите) хора за по-смислени духовни занимания, за размисли и обсъждания (по групи интересуващи се). Идеята ми, целта ми е само тази: да провокирам интерес към тия най-значими духовни въпроси, да насърча търсенията в тази област. Толкова. По тази причина книгата може да се пише един вид безкрайно, тя може да има продължения, тя винаги ще си остане недовършена, винаги наново и наново ще могат да се поставят същите и подобни на тях въпроси. При това ми се ще подходът, методът на изследване в нея да е по-съвременен, което пак предполага незавършеност, отвореност на въпросите, темите, проблемите. Щото всичко завършено, и то под формата на дефиниции, предполага догматичност, претенция за някакви "вечни истини", а тия неща са изцяло чужди на модерния манталитет. И вярата, и религията следва да се разглеждат критично и недогматически, сиреч, тази област следва да се осъвремени, щото иначе интересът (особено пък сред младите) неминуемо ще погасне.

Както и да е, та ето, в тази връзка, аз мога да си "дописвам" книгата или помагалото колкото си искам. Появи ми се също така и сътрудник (г-н Й. Й. Методиус), той също написа няколко текста, които прибавих охотно към досега написаното. Не се плаша от разностилието изобщо, напротив, стремя се към него. Ако има и други тълкувания на същите проблеми ще поставя. даже ми се ще да подготвя нещо като кратичка "христоматия" с подборка от най-хубави богословски и философски текстове по все тия проблеми, примерно от Киркегор, Ницше, отците на църквата и пр. Или от Свещените книги, от Библията, нямам нищо против да сложа откъси и от Корана, будистки мъдри изречения и пр. Ще направя това понеже ми се ще да бъде насърчен и диалогът между привържениците на различните вероизповедания, този диалог е нещо изключително ценно - понеже работи срещу капсулирането им, което именно и поражда онази враждебност, която е така нежелана и абсурдна: та Бог е само един, как е възможно тогава да не се разбираме само заради това, че Го зовем с различни имена?! Ще видим докъде ще стигна в тия свои намерения, понеже пък натрупването на много текстове може да повиши в нежелана степен обема на книгата, първоначалният ми замисъл беше да опитам да направя нещо съвсем кратко и аналитично, дори с практическа насоченост. Нищо чудно да се наложи да разделя крайния текст на части, които да отпечатам една след друга, един вид сякаш помагалото има... томове. И това е вариант ако друго не може да се измисли и приложи. Времето ще покаже как ще решим назрелите около реализацията на първоначалния замисъл противоречия. Които са и неизбежни, няма как да е иначе.

Признавам си, днес седнах с намерението (отново и отново) да напиша... финалния, завършващия текст. И в главата ми се мержелееше ето тази тема: Прелюбодеяние и вяра. Да, наистина, понеже знаете каква и ситуацията - у нас, макар и със закъснение, се вихри една страшна... сексуална революция, краят на която изобщо не се види! - та в тази връзка няма как темата да бъде заобиколена, предвид това, че звучи хем "прекалено модернистично", хем и дразнещо, щото тия неща, развратът и религията се смятат за изначално несъвместими, възприемат се като взаимно отричащи се. Макар че както по принцип, така и погледнато исторически, вярата като нещо духовно винаги е била отрицание и противодействие на поривите на плътта, на съблазните на тялото, тя се е разглеждала като антитеза на... "живота", олицетворяват от лакомията по удоволствията, по наслажденията, най-вече сексуалните. В днешните бездуховни времена - ние живеем в една шопенхауерова и дори постшопенхауерова цивилизация, в която ядро на тази специфична "духовност на плътта" е тъкмо култът към тялото! - вярата в Бога се възприема като крайно нежелана тъкмо защото е опитва да противодейства на въпросните инстинкти на живота, сред които на най-почетно място стои половият инстинкт, който при нас, човеците, се е превърнал в маниакалността да се опитваме да постигнем "пълния, абсолютния разврат", сиреч, цялостно да се отдадем на поривите на плътта. Аз бих си позволил да кажа и това, че в наше време сексуалната маниащина, стремежът към въпросния пълен разврат до такава степен е станал доминанта в съзнанието на съвременния човек, че е възникнала някаква чудата "религия на разврата", да, развратът, и то пълният, неограниченият от нищо разврат е станал "бог" на тази толкова разпространена по всички географски региони и също така човешки култури религия.

Щом тялото с всичките му пориви, сред които сексуалното влечение заема най-почетно място, е въздигнато в култ на тази модерна религия на разврата с безчислено множество от поклонници, то е съвсем близо до ума, че всякаква друга религия, особено пък тази, която проповядва аскеза, ако не отказ, но поне презрение към сексуалните изживявания, е крайно нежелана, тя се възприема на това основание и като "немодерна", щото, казахме вече, съвременният човек има само един "бог" - своето тяло; центърът на вниманието му е завладян от тази бесовска грижа да угаждаме по всевъзможни начини на лакомията на собствените си гениталии. Тъй че и тук, както, впрочем, и във всички други, по-раншни времена, става дума за колизия и сблъсък на две тенденции, на две житейски философии: или ще служиш на духа и ще презираш тялото, опитвайки се да го усмириш и дисциплинираш, или, противно на това, ще угаждаш на тялото си, ще се поставиш в служба на капризите на този толкова тираничен господар, а пък знайно е, че сексуалността винаги е стояла на най-почетно място в ценностната система на материалистите, почти изравнявала се е с... яденето. Така е било, повтарям, във всички времена, този е вечният извор на всяко стремление към духовното, което в себе си носи този порив към добиване на свобода именно от тиранията на плътта, на нагона, на инстинкта, на разюзданата и тъй тиранична човешка сексуалност (щото, знаем, животните трудно могат да бъдат развратни до степента, до която това го умее човекът, от гледна точка на човешката отдаденост на разврата животните са съвсем непорочни и дори неразвратни). Но в днешно време този конфликт между духа и плътта, между свободата и тиранията, струва ми се, е придобил някаква екстремна степен, достигнал е до пълна ожесточеност.

Затова и много хора, чини ми се, се пазят като дявол от тамян от вярата в Бога и от религиозността единствено на това основание: за да не би да ощетят живота си, за да не би да им се наложи да се лишават от развратничене, дори и от развратниченето със самия себе си, което е особено неприятно, понеже, казват, Бог виждал всичко. По тази причина, понеже духовният потенциал на съвременния човек - възпитан от една масова консумативна и материалистично-хедонистична по изключителната си тенденция култура, в която сексът е въздигнат на най-висок пиедестал! - е изключително мизерен, днешните хора се раздират от това противоречие, а именно: как да се откажа от... живота, от неговите тъй съблазнителни наслади при положение, е той ми е само един, и при това младостта също така е краткотрайна, и то в името на нещо толкова несигурно, а именно тъй илюзорните и общо взето досадни духовни активности, докато вакханалията на плътта е тъй, повтарям, завладяваща! Та в съзнанието на съвременния човек, овладяно от тъй коварната грижа да не се... мине (като се лиши от развратничене), се изправя следния убийствено тежък въпрос, който раздира безпощадно душата му:

- Как да се самопожертвам (и то в името на някаква чиста духовност на вярата) след като цялото ми същество, цялата ми природа, и тялото, и душата така всеотдайно се стремят към пълния разврат?

Още много въпроси от този род могат да се измислят, в тях все ще се съдържа това най-основно и наистина раздиращо душата на съвременните хора противоречие. Смята се, че религията (всяка религия), в това число и Христовата, изисква от човека въздържание по отношение на тъй привлекателните съблазни на тялото и плътта, изисква аскеза, а пък, казахме, съвременната ни култура и съзнанието ни е настроено на въпросната хедонистична и консумативна вълна. Е, разбира се, огромната част от човечеството е противник на религията и вярата по, тъй да се рече, "принципни подбуди", а именно тъкмо защото слабият човек не намира сила да противопостави нещичко на тази изначална тирания на тялото, на сексуалния нагон, на безсъзнателното, на инстинкта, на склонността към развратничене. Иска се култивиране на голяма духовна сила, та този порив към чистия разврат да бъде озаптен и облагороден; е, това се оказва непосилно за повечето от хората. Разбира се, религията, добре познавайки човешката слабост (и човешката природа) не изисква от всеки човек да бъде... ангелче или пък... светец, тоест изцяло да се откаже от секса, изисква се да се откажем от развратниченето, от пълното отдаване на тиранията на нагона.

При това, добре се знае това, пълният разврат съвсем не гарантира пълноценно наслаждение, щото човекът, като капак на всичко, има душа и също така има чувства, ето защо религията проповядва истините за духовната сила на автентичната любов, в която сексът има подчинена роля, а водещо е именно духовното. Тъй че и около тия въпроси може да се оформи цяла една поредица от теми за обсъждане; тук, простете ми, понеже времето ми напредна (трябва да ида на преглед в болницата, при кардиолог; да, такива неща се стоварват на главата на хора като мен, които прекалено много са развратничели на младини :-), тъй да се рече!), та тук, на това основание, именно, че трябва скоро да ставам от компютъра, аз нямам възможността да ги извеждам или формулирам. Но това и съвсем не е нужно, защото обсъждащите или четящите помагалото ще могат вече сами да си ги формулират - и то по най-превъзходния начин, опирайки се на вече казаното, което, да се надяваме, ги е подбудило към това.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Ще видя като прочета написаното дали ще се наложи продължение на текста, засягане на нови моменти, или казаното дотук е наистина предостатъчно. (Между другото, по тази основна тема, която тук само щрихирах, съм писал много в други свои книги, позволете ми сега да не изброявам заглавията им, тъй че може би наистина не бива повече тук да пиша, с оглед да не се повтарям; а там всичко съм го казал в пределно съдържателна форма и обем.) Наистина трябва да ставам, трябва да бързам за автобуса, доскоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo