Доколкото сме свободни, дотолкова сме и човечни: несвободата е варварство

Нещо не съм наред със здравето (настинал съм) и затова едва-едва намирам сили да се довлека до компютъра. А да напиша нещо по-солидно изглежда не съм способен, освен кратки коментари, реплики, ей-такива неща. А ми се ще все пак да опитам, въпреки неразположението си, да разкажа вкратце своята позиция по терористичния акт в Париж, който повдигна толкова много въпроси, чакащи своя по-задълбочен отговор. Аз до този момент имплицитно загатвах позицията си, но ми се ще да си развия мисълта по-основателно. Ще опитам, да видим дали нещо ще се получи.

Спор няма за това, че да бъдат убивани журналисти или карикатуристи за да им бъде "отмъстено" за тяхната критична позиция е варварство, които по никакъв начин не може да бъде оправдано. Не приемам възгласите, които се чуват оттук-оттам, че имало и нещо позитивно в тези убийства: така Западът си бил получил, видите ли, "заслуженото", щото "прекалената свобода" и толерантността виждате ли докъде водели?! Разплулата се от толкова много либералност Европа, подобно на стара блудница, трябвало да бъде наказана, та да се сепне - и да престане толкова да вярва на фикцията, наречена свобода - и такива свободоненавистнически възгледи можем да срещнем тия дни. Някои директно ликуват, както други извратеняци ликуваха когато на 11 септември 2001 г. Америка беше наказана значително по-брутално и жестоко. Тогава си спомням, че някакви уроди, гледайки по телевизията как от небостъргачаите скачаха хора, човешки същества, за да е спасят от изгаряне, се радваха и ръкопляскаха - щото американците най-сетне си били получили "заслуженото"! А най-големият недъг и грях на толкова ненавиждания Запад - на Америка и Европа - е един: че обичат свободата, че са се привързали така към свободата, че са способни да понасят всякакви жертви за нея.

Някакви немислещи плямпала почнаха пак да дърдорят за "война на религиите" и дори за "война на цивилизациите". Между другото трябва да се направи ясно разграничение: няма нищо религиозно в убиването на човешки същества, щото по принцип всяка религия би следвало да спазва Божията заповед "Не убивай!", щото всяка религия се корени на аксиомата, че всички ние, независимо от различията между нас, сме все Божии чада, а пък Бог, подобно на добрия родител, обича еднакво силно всичките си деца. Тъй че убийците или призоваващите към убиване по "религиозни съображения" са извън всякаква, са извън каквато и да било религия, а пък техните религиозни спекулации и мотивации са чисто и просто хвърляне на прах в очите на немислещите. С религиите, както и с всичко друго на този грешен земен свят, много се е злоупотребявало, но тия, които са дръзвали на такава една злоупотреба, сами себе си са поставяли извън религиите - и са се превръщали в какво ли не, но само не в "религиозни визионери" или водачи; най-честите спекулации и злоупотреби с религията са правени от политици, от самозабравили се и способни на всичко лакомници за власт. Това е простото разгадаване на загадката защо има толкова много зло по тази грешна земя, толкова, че дори и самият Бог не може, изглежда, да го възпре. Може да го възпре, ала така не стават тия работи: Бог си постига целите тук, на земята, благодарение на действия на човеците. А някои истини трябва да бъдат изстрадани, та да бъдат разбрани. Ако всичко се случваше чрез директна Божия намеса или ако Бог беше решил да сложи някакъв "чип" в главите ни, та всичките да бъдем невинни като ангелчета, тогава всичко за миг би се обезсмислило. А за да има някакъв смисъл в живота и в историята ни, всичко се случва благодарение на нещото, наречено свобода. Без свободата всичко се обезсмисля, тогава нищо няма смисъл. Ние самите сме тези, които творим смисъла: избирайки една или друго нещо - и решително отказвайки се от други неща. Примерно, ако сме човеци, е недопустима мисълта да убиеш друг човек само защото мисли различно в сравнение с теб. Това са базисни ценности на универсалната човешка цивилизация, които имплицитно са налице във всички култури. Независимо от това дали си мюсюлманин, или християнин, или конфуцианец, или будист, или юдаист, или какъвто си искаш още, щом си човек - за теб свободата би следвало да е най-висша ценност. Е, факт е, че в различните култури това нещо не се осъзнава в еднаква степен. То и от различните хора не се осъзнава в еднаква степен. Някои хора имат забавено духовно и умствено развитие, а пък някои, предполага се, се движат в посоки, коренно различни в сравнение с магистралния път на цялото човечество към свобода, към личностен просперитет, към духовно богатство и пр.

Щом сме различни, щом възприемаме нещата по различен начин - и това, прочее, е съвсем естествено, та то е съставка и логичен извод от основополагащата теза за първичната и всичко определяща човешка свобода - то няма друг начин да съсъществуваме освен като разговаряме по най-непринуден и свободен начин, с уважение на правата на другия човек. Да общуваме с думи, а не с... куршуми - нима е толкова трудно да се проумее, че този е начинът?! Да, ала някои явно са така безсилни с думи да защитят позицията си, че от безсилие са принудени да се аргументират с... автомат Калашников! Можем ли и такива хора да ги предразположим към разговор, към дискусия, към това чрез диалог да снемат напрежението, което иначе може да ги доведе дотам да посегнат към автомата или сатъра? Аз лично смятам, че може и с такива хора да се влезе в диалог, пък макар и трудно. Условието е едно: да се уважаваме взаимно, никой да не смята, че неговото гледище има някакви безспорни предимства. Уважението към гледната точка на другия е условието да се породи този тъй потребен ни общочовешки диалог, в който са съотнасяме позициите си, да обменяме мисли, с оглед да решаваме противоречията, да се сближаваме, а не раздалечаваме. Щото всички, в крайна сметка, сме все човеци, все сме - по дефиниция - разумни същества. Сме същества, способни да се възвисят в разбиранията си до нивото на разумността и мъдростта. Трябва да направим така, че в рамките на всяка една култура, било християнска, било мюсюлманска, тон да започнат да задават не най-наглите, не най-гласовитите, а най-разумните, най-мъдрите. Има такива разумни и мъдри хора във всяка култура. С такива хора винаги можеш да се разбереш. Те, разумните хора от различните култури в крайно сметка и общо взето нямат и съществени различия помежду си. Винаги можем да се споразумеем, че ако взаимно се уважаваме, признаваме си правата, не допускаме да се изпълваме със злоба към ония, които не са като нас, едва тогава ще поставим основите на един наистина човешки свят, който може да е най-добрият от всички възможни. Това ще бъде свят на мултикултурализма, толерантността, плурализма, човечността, разбирането на другостта, признаването на раз-личностите и т.н. А сами знаете, че напоследък тия думички са сред най-обругаваните. У нас примерно, наблюдавам това, все повече се ожесточава ненавистта спрямо самата свобода, което избива в безогледно оплюване на "проклетия западен либерализъм". "Либерализмът", видите ли, бил този враг, с когото всички трябвало да воюваме. Премахнем ли свободата, ликвидираме ли "либералите", всичко щяло да се оправи. Е, преди това трябвало било да развъртим топорите и да избием... различните! Европа била това ужасно чудовище (или тази стара блудница!), което било подклаждало всички проблеми - със своята привързаност към свободата.

Ние такъв един свят, в който всички "мислят" еднакво, сиреч, никой изобщо не мисли и не смее да помисли, вече го имахме. Това, което на някои идиоти се мержелее сега като идеал, ние вече го имахме. Комунизмът нали точно това се опита да направи практически: да избие всички, които са различни - и да се възцари пълното единомислие и еднообразие. И какво постигнахме в крайна сметка от комунизма? Не процъфтяхме, а постигнахме всеобща мизерия и пълна личностна деградация на човечеството. Това постигнахме. Примерът на комунизма все нещо трябва да говори на тия, които не са мръднали на сантим по-напред в представите си за нещата от живота. Не е този пътят, не е този начинът. Доникъде не се стига чрез насилие - и чрез убийства. Стига се до страшен кошмар, който, да пази Господ, никога повече не бива да допускаме!

И още нещичко да кажа, че се изморих, поради болестта ми бързо си губя силите. Физическите сили най-вече. Важно е.

Аз се осъзнавам като вярващ в Бога човек. Вярвам в Христос, старая се да живея според морала, характерен за последователите на учението на Христос. Не е леко да се живее така, човек може да си създаде много проблеми, особено ако се привърже към истината и към свободата. И то не на думи да се привърже, но и на дело. Тогава лесно, в нашите условия, такъв човек се превръща в "народен враг". Както и да е, християните се привикнали да страдат, те знаят добре, че без страдания няма и напредък. За всеки напредък, личностен, нравствен, духовен или какъвто и да било друг се плаща със страдания. Тази е цената, която трябва да платим.

Научавам тия дни, че убитите от изданието "Шарли Ебдо" били левичари и също така били твърде войнствено настроени атеисти. Левичарско било това издание. Здравата са обиждали и плюли по всички религии, спор в това няма. Не споделям подобни левичарски доктрини, атеизмът не го приемам също. Но интересно защо и мисъл не може да ми мине през главата в ето тази тоналност: да, получиха си заслуженото, на тях, на моите политически врагове беше отмъстено! Такава грозна или глупава мисъл изобщо не може да ми мине през акъла. И то точно по причина на това, че има нещо по-високо от всичко друго, има една висша ценност, която трябва да стои на най-високото място: трябва да сме човеци, трябва да сме човечни. Това, че сме човеци, е най-важното, то е истински важното. А сме човеци доколкото се привързани към свободата; тя, свободата, поражда нашата човечност. Несвободните губят човечността си, стават и зверове. Или диваци. Или варвари. Тъй че най-висшето за нас, човеците положение, нещо като аксиома, е това, че сме длъжни да бъдем човечни. Доколкото сме свободни, дотолкова сме и човечни. Несвободата е варварство. Ето защо аз не мога да ликувам, че някой е отмъстил на моите политически или идеологически противници по такъв брутален начин. Повтарям пак: ако сме човеци, с противниците си ще разговаряме, и то на съвсем човечна основа, ще обменяме думи, а не куршуми. Мисля, че бях пределно ясен. Всякакво душевно уродство или извратеност е неприсъщо на оня, който иска да бъде човек - и да е човечен. Свободата е нещото, което разгадава всички загадки за човека.

Тия, убитите от "Шарли Ебдо", доколкото са обичали като мен свободата, са мои братя. По дяволите това, че са обичали свободата по някакъв по-различен начин, по дяволите това, че са били леви, а пък че аз съм десен, важното е, че са я обичали! Ето, явно са я обичали, след като пред нейния олтар поднесоха и най-скъпото - живота си. В този смисъл изпитвам някакво дълбоко субстанциално родство с тия страдалци от "Шарли Ебдо", които бяха изпозастреляни сякаш са не човеци, а някакъв дивеч. Това е ясно, но ето, има тук и едно "но", което е немаловажно, с него и ще завърша този свой опит за есе.

Изданието "Шарли Ебдо" било на път да се разори. Тиражът му падал катастрофално. Хората не го купували, както, прочее, все по-малко купуват и други печатни издания, не само във Франция, но и по цял свят. Това издание молело хората някак да бъде спасено. Е, спасиха се, няма що: след атентата тиражът на изданието щял да скочи на 1 000 000 екземпляра! От 50 000 на милион! Егати кървавата реклама!

Ето това нещо аз не мога да го разбера. Тия, които оцеляха от касапницата, да се опитат да осребрят кръвта на колегите си по този начин! Това ми е чудно, ето такава една "пазарна" логика не мога да я приема. Е, възползват се от конюнктурата, какво толкова? Не, простете, това е безнравствено. Аз примерно, като един оскотял от бедност безработен, който със социалното си обезщетение за безработица... издава две печатни издания и плаща заеми, с които е издал по-рано и книгите си, ерго, човек като мен, който е принуден да мизерства, от гледната точка на тази логика, за да се обърне внимание на саможертвата ми пред пиедестала на българското образование и просвета дали пък не трябва да си организирам едно... самозапалване, та да си спася изданията?! Не, пазарната логика носи в себе си и много аморализъм - когато пренебрегне онова, което по-горе нарекохме човечност. Как ли ще употребят печалбите от едномилионния тираж тия журналисти от "Шарли Ебдо", които оцеляха и които сега жънат пазарен успех, стъпили върху хлъзгавата кръв на колегите си от офиса на изданието? Това за мен е интересен казус, имащ и нравствен смисъл. Както и да е. Дано да не прозвуча грозно тази моя забележка, но мисля, че бях длъжен да я споделя. Ако не за друго то поне за да се позамислим малко повече...

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете и човеци - между другото. Не е толкова трудно, опитайте само, и ще разберете...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo