Новият проект за Закон за училищното и предучилищното образование бе представен от вносителите си като носител на редица дългоочаквани промени. Във връзка с това се изтъква, че той дава по-голяма свобода на учителите в тяхната работа, което да направи възможен по-индивидуален подход към децата; по-голям избор на родителите между различни форми на обучение и повече възможност за тяхното участие в учебния процес; разкрепостява системата за валидиране на знания; въвежда независимост на органите по инспекция на образованието от органите по управление на образованието (МОН). Според анализа на НМР, законът в този си вид няма как да способства за постигане на декларираните цели, поради следните недостатъци:
1. Наличие на противоречиви разпоредби. Наред с наличието на редица разпоредби в духа на така заявените цели, съществуват и не по-малко разпоредби в противоположна посока, които директно противоречат или по друг начин обезсилват действието на първите. Противоречивите текстове в изброените области са разгледани подробно в приложенията.
2. Авторитарната организация на системата се запазва. В крайна сметка всички решения в системата на образованието остават съсредоточени в изпълнителната власт в лицето на министъра на образованието, чрез държавните образователни стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмислено дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а като „задължителни изисквания“ за всеки процес в образованието. Задължителността, всеобхватността и не на последно място – неизвестното съдържание на ДОС са гаранция, че декларациите за училищна автономия ще си останат само това – декларации. Учениците, родителите и учителите запазват пасивната си роля на пътник, а не на двигател на образованието; те продължават да нямат участие във вземането на решенията в образованието. Режимът на регистрация на училище продължава да е фактически разрешителен. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Няма коментари:
Публикуване на коментар