Днес ще се проведе поредното излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", на предаването, което моя милост води в Пловдивската обществена телевизия. Знаете, то започва днес от 11 часа, можете ако искате да го гледате (това може да стане и онлайн на сайта на тази телевизия). Днес в съзнанието ми се мержелее една такава тема:
Каква е "ползата" от духовните неща?
Аз смятах да определя темата по иначе, именно Каква е "ползата" от философията?, ала ми се стори, че е по-добре да разширя обсега и да говоря за духовността изобщо, в тази т.н. "духовна сфера" освен философията се включват по право и религията, и изкуството. Те заедно - и философията, и религията, и изкуството, тия толкова велики, възвишени и грандиозни духовни форми на човечеството! - заедно изпълняват една неизразима с думи, но не по-малко грандиозна (що ли ми се върти тая дума така настойчиво в съзнанието?) духовна роля или мисия. Темата за духовното ми е много близка, от най-ранни, младежки години, упорито съм провеждал изследвания в тази област, моята дисертация е именно на темата "Учението за човека и формите на духа", да не говорим за това колко много след това съм мислил и писал па нея. Затуй с право смятам, че това следва да е най-основна, в някакъв смисъл постоянно присъстваща в предаването тема. Е, днес ще обясня защо така мисля, ще се опитаме да обсъдим какво е духът, какви са тия т.н. "духовни неща", как човек може да се причасти към тъй възвишеното и прекрасно царство на духа, сиреч, другояче казано, към вселената на духа, към Божието царство, именно царството на Духа и Бога.
Има безброй въпроси, които си заслужава да се обсъждат по тази тема. Днес ще опитаме да направим въведение в нея. Ще поговорим, аз ще разкажа някои неща, ще се опитаме заедно да вникнем, да се замислим по-сериозно. Живот и здраве да е само, щото съм настинал от известно време, тази пуста настинка не си отива, ето, още и кашлям, и едва дишам, да видим де, да се надяваме, ще издържа в предаването, а преди това все пак ще взема да ида до лекаря си, щото ми се вижда необичайно толкова време пустата настинка да не си иде. А температура сякаш нямам, странна работа...
Ще завърша с една своя идея, която ми се върти от известно време в главата, ето, днес смятам да я поставя (между другото) и в предаването, и ето тук, в блога си. Става дума за следното.
Пловдивската обществена телевизия, телевизията, ръководена от толкова талантливия и прекрасен като човек журналист Евгений Тодоров (аз съм убеден, че един ден за неговата телевизия ще се пише в учебниците по журналистика, той прави нещо страхотно, равностойно на личностен, духовен и граждански подвиг!) аз лично не мога да я гледам по телевизора си в къщи, щото доставчикът (Виваком) ми предоставя цели 160 канала, огромната част от тях изобщо, ама изобщо не ме интересуват и не ги гледам, но една от малкото (да не кажа единствена), по моя преценка, истински стойностна телевизия, Пловдивската обществена, я няма! Няма я и толкоз. За сметка на това имам телевизии, които никога няма да пусна, никога няма да гледам. За мен това изобщо не е справедливо.
Аз попитах и г-н Тодоров, и други собственик защо тия доставчици не са включили ПО-тв в списъка си, отвърнаха ми, че това струвало много пари, които ПО-тв не може да си позволи. Не зная колко хиляди евро годишно или дори на месец, не помня точно. И ето, разни телевизии, които не заслужават да бъдат гледани, си плащат и биват доставяни услужливо, а пък качествени телевизии като ПО-тв биват фактически цензурирани, крити от зрителя, това нещо е равностойно на "пазарна цензура", на пазарен диктат, това, в крайна сметка, не е демократично. Но ми се струва, че ний, зрителите, не бива да се примиряваме с такова нещо, щото то ощетява именно нас. Убеден съм, че ако ПО-тв почне да се доставя чрез цялата национална мрежа но големите доставчици, тя скоро заслужено ще стане една от водещите и богатите телевизии, а след това вече може да си плаща пустата такса за доставчиците. И те ако имат акъл, ще я пуснат първо, за година-две, като бонус, та после да могат да започнат и да печелят от нея. Ето какво смятам, че ние, гражданите, можем да направим като начало - за да дадем един урок на тия алчни пишман-бизнесмени, по-скоро... глупави акули, които ощетяват най-вече нас, гражданите.
Аз примерно смятам още днес да напиша едно официално писмо до доставчика си и до поискам включването на ПО-тв в техния списък от доставяни програми. Ще обясня защо искам това, защо то е наложително според мен. Ще им заявя категорично, че ако не се съобразят с моята позиция, аз съвсем скоро ще прекратя договора си с тях. (Разгеле, срокът на договора ми изтича тия дни!) И ще мина на доставчик, който доставя ПО-тв. Има такива кабелни оператори, които обаче доставят програми само на територията на Пловдив и съседните села и градове. Това обаче не е достатъчно според мен. Тази телевизия заслужава повече, по-голямо разпространение, за което трябва да й помогнем ний, зрителите. Ний, гражданите, можем да направим много в тази посока. Щото ние, клиентите, сме най-важните - и ще бъдем глупаци ако не се възползваме от правата си.
Но ще направя затова и още неща. Ще публикувам писмото си до виваком в блога си и ще призова читателите на своя блог да изпратят аналогични писма до своите доставчици. Ще призова за това и зрителите на ПО-тв, като ще ги помоля да поговорят по въпроса със своите съседи, които не гледат ПО-тв като мен, нищо че са пловдивчани - просто щото техните доставчици, ламтейки за пари, не са включили тази телевизия в списъка си. Това не е справедливо и тази несправедливост трябва да бъде поправена. Ще мислим по-нататък какво още можем да правим, за да упражним натиск върху доставчиците на телевизии с оглед да включат ПО-тв в списъка на доставяните от тях програми. Тази е идеята ми, апелирам - ако смятате, че имам право да мисля така - да ме подкрепите, то това си е вече ваша работа.
Хубав ден ви желая! Бъдете по-смели, бъдете отговорни граждани, не позволявайте никой да ви подценява и да ви ощетява! Позволявам си с този призив да ви поздравя днес, ако искайте ме послушайте...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар