Казус: винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода - без да се замисляме за последствията?

Lydia Staikova: О`кей, нека карикатурите, които осмиват Исляма да са свобода на словото, но от друга страна, винаги ли е добре непременно да се възползваме от всяка свобода, без да се замислим за последствията, без да се питаме дали тя ще доведе до повече мир или повече война? Относно религиите - и в Исляма, и в други религии има неща, които ме смущават, но не бързам да използвам свободата на словото за да заклеймя, понеже си давам сметка, че най-малкото би било арогантно да смятам, че познавам която и да е от тези религии толкова добре. Чела съм доста глупави изказвания за будизма - учение, с което съм била в досег известно време и съм била убедена, че хората, които така категорично се изказват, са грешили. Не бих искала аз да изпадам в това глупаво арогантно състояние, а още по-малко да обиждам хора и да ги насъсквам.

Evgenii Dainov: Свободата и правото на свободна реч е УНИВЕРСАЛНА ценност. Направена е такава от ООН още през 1948 година и ВСИЧКИ страни в света са се подписали отдолу. Няма "ако".

Stefan Tafrov: Всяка идеология и всяка религия могат да бъдат оспорвани, критикувани и дори осмивани, това значи свобода на словото по смисъла на Конвенцията на ООН за правата на човека.

Sevil Vahid: Лидия, разбирам че не е правилно да има прекалена арогантност в осмиването на една или друга религия, но именно убийствата по този повод затварят порочния кръг на невежеството и последното оправдава съществуването на сарказма и арогантността в карикатурите и останалите форми на остра критика...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo