Доста неща се насъбраха за коментар тази сутрин, ще ми се да откликна вкратце по всичките тия случки и преживелици, от които се оформят чудесни казуси, и то тъкмо по моето основно занимание тия дни, знаете аз се захванах с предизвикателството да напиша едно ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, да, учебно помагало за младите, ето, пиша го вече втора седмица, всеки ден още от преди Рождество Христово. Знаете, щукна ми тази идея и ето, ще опитам да я реализирам, да видим какво ще стане. Всяка сутрин с нищо друго не ми се занимава освен с писане по тия тъй важни въпроси за вярата и религията, а те всъщност са въпроси най-вече за нашата човещина, за човечността ти, за човешкото отношение помежду ни, към живота и т.н. Трябва да използвам увлечението, ентусиазма си и да работя докато не е пресекнал - и докато не съм се увлякъл по някоя друга идея. Май е хубаво, че ме уволниха от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил близо 14 години; с това фактически ми дадоха нещо като... творчески отпуск, да понапиша нещо, и то, да се надяваме, по-стойностно, има ли по-хубаво от това?! Изглежда ми сториха благодеяние с туй уволнение, знае ли се, да не излезе тая като това, което гласи нашенската поговорка: вместо да му извадят очите, му изписали вежди.
Факт е, че имам много време за четене и за писане, а за мен това е най-приятната работа. Да, но откъде да започна тази сутрин, та написаното да има онази органика, към която се стремя? Ще почна от това, което ми поднася живота, и след това ще карам поред.
Вчера към 10.30 часа тръгнах към река Марица, на мястото, където традиционно се хвърля кръста на Богоявление, в Пловдив това е на брега на древния Еврос, от другата страна на панаира. Далечко е, не мога да стигна пеша, мога, ама иска повече от час вървене, а пък аз бях окъснял (пак заради туй мое сутрешно писане). Затуй чаках на автобусната спирка с надежда да хвана началото на ритуала, да го наречем така. Ще опиша и какво видях и какви мисли ме сполетяха там, но да започна с нещо сякаш съвсем различно: както си стоях на спирката изведнъж телефона ми иззвъня и някакъв човек ми каза, че бил... инспектор еди-кой си от... милиц... пардон, от полицията, извести ме, че трябвало да се явя утре (сиреч, днес), в 10 часа, в еди-кое си полицейско управление! Това за мен беше същински шок, попитах го какво означава, даже му казах, че доколкото зная с криминална дейност не се занимавам, какво толкова е станало? Рекох му също: до утре ще се пръсна от напрежение, кажете какво е станало? Инспекторът учтиво ми каза, че знаел, че не се занимавам с криминална дейност, могъл само да ми каже, че името ми било упоменато в някаква жалба, ето по този повод трябвало да се явя в полицията! Оказва се, че някой пак е написал нещо като донос, предполагам, срещу мен, то това нещо ще се разбере днес, след час-два трябва да ставам и да тръгвам за полицейския участък. Мина ми през ума да си вземам ли дрехи ако ме сложат в ареста, ала се въздържах; разбира се, не мигнах тази нощ от напрежение, я съм спал два часа, я не. Днес като разбера за какво са ме викали, ще ви известя и вас. Аз от читателите на блога си нямам някакви тайни. Много ми е интересно да разбера за какво толкова ме викат.
Преди години пак така ме извикаха, пак същото напрежение - щото примерен гражданин като мен, дето не се занимава с никакви далавери, а, напротив, върши някаква народополезна и безкористна дейност, ето, аз примерно, пиша и издавам книги, също така и две списания за духовното и личностното развитие на младите, та на такъв гражданин като мен му е много чудно и чоглаво когато го викат да дава някакви обяснения в полицията - а тогава като ме повикаха, се оказа, че било заради един джиесем апарат, аз си го купих от магазин за такава техника втора употреба, а този апарат, представяте ли си, бил краден! Е, нищо, аз като последен във веригата изгорях с 200 лева, взеха ми апарата, а да си искам от магазина парите, дето ми продаде крадения джиесем, аз не се занимавах, щото това трябвало да стане чрез една сложна процедура, чрез намесване на прокуратурата и пр. Та сега наистина не зная за какво ме викат, ще видим, то ще се разбере съвсем скоро.
Е, виждате, развали ми това позвъняване празничното настроение, моят син се казва Йордан, и на реката се чувствах не както трябва, и снощи на именния ден на сина ми беше толкова зле, че за да не им разваля празника се оттеглих под здравословен предлог и се уединих в другата стая до компютъра. А ето сега впечатленията ми от ритуала по хвърлянето на богоявленския кръст в река Марица, в Пловдив.
Винаги когато минавам края Марица ми става някак си много приятно, щото същата тази Марица минава покрай родното ми място, Долна баня, та си я чувствам аз река Марица като много своя някак си, не зная как да ви го обясня това чувство. Представете си ето тази мисъл: поне част от водата, която тече в Марица, каквато е в Пловдив - а в Пловдив тия дни особено Марица е доста пълноводна! - е минала из толкова свидните ми земи на моя роден край, ето това нещо ме вълнува, преживявам го, чувствам се особено, не зная как с думи да ви обясня това чувство. Абе край Марица се чувствам сякаш съм моя роден край, щото ето, съдбата ми е била да живея в Пловдив, животът ми да мине в Пловдив, е, река Марица е нещо като нишката, която ме свързва с Долна баня, мястото, където съм се родил и отраснал (напуснах родния си край на 18 годишна възраст, когато заминах за казармата и оттогава повече от месец непрекъснато едва ли някога съм стоял в родния си дом). Както и да е, да не се отклонявам, че както я подкарах, едва ли скоро ще свърша разказа си, а след около час трябва да се стягам за милиц... пардон, за полицията!
Бях разконцентриран и там, по време на церемонията или на ритуала, не можах да му се отдам с цялата си душа и сърце. Дойде най-напред войската с военен духов оркестър, после дойдоха в строй и свещениците начело с владиката, и кметът беше там, естествено, с голяма група други политици, които с оглед да оберат симпатиите на народа се навряха даже и на мостика, където се извърши самия ритуал. Не се усещат тия пусти политици да не се врат дето не им е мястото, ама карай, гледат явно първи да се възползват от ръсенето със светена вода, е, дано поне малко са се попречистили от бесовете, дето ги друсат, ама едва ли. Знаете какво ми е отношението към владиката Николай, да не зачеквам тая тема, там, където е той, аз не мога да се отдам на религиозното си чувство, тоя човек ми пречи, но това е отделна тема. Както и да е, голяма група младежи, според обичая, се подготвяха да скачат във водите на реката, стояха на брега полуголи и според обичай се бяха наежили от студ. Ето обаче какво ми направи впечатление и този път, ще си кажа точно както съм го възприел.
Общо взето малцина от многолюдната тълпа се вълнуваха от стройното пеене на свещениците или от думите на владиката, както и от самия ритуал, всички комай за това бяха дошли само да видят какво ще стане около скачането за кръста в ледените води на реката! Всички за това се натискаха, по-умните бяха дошли по-рано и бяха заели стратегически удобни за наблюдение позиции, за които бяха готови да се боят ако се наложи, които и с цената на живота си не биха отстъпили. Една дама безуспешно се опитваше да качи невръстното си детенце на място, откъдето и то нещичко да види, ала не успя, никой от възрастните не се помръдна, а някои даже и почнаха да протестират: това било номер, та да ги пререди, да им отнеме удобната за гледане позиция! Да се чуди и мае човек какво толкова има да гледат, ама карай. Но е факт, че комай всички само тям гледаха - и само това коментираха. По едно време при мен дойде мой бивш ученик, ръкувахме се, честитихме си новата година, и той отмина да търси по-удобно за гледане място. И по моста имаше много хора, и отвсякъде, човек не можеше да припари да зърне тия, дето щяха да скачат за кръста. В тази връзка представете си какво вдъхновяващо шоу се е получило във Видин (както ни информират средствата за информация), там младият мъж, който успял да хване кръста, в същото време ненадейно загубил... гащите си в студените води на Дунав (!), останал съвсем гол, публиката от брега много се радвала на тази случка, сигур направо са сияели заради затруднението му да излезе на брега чисто гол, е, намерил е някой, който му помогнал, дал му хавлия, та да прикрие срамотиите си, както си личи и от снимката:
Та такъв номер скроили на този юнак пустите му гащи, същински резил. Шоуто на публиката трябва да е било голямо. Чудя се как някой от забавляващите се не се е увлякъл дотам, че да падне заради вдъхновението си в мътните води на Дунава! Аз този момент сега не ща да го тълкувам, въпреки че е съблазнителен, има голям смисъл в него. Нещичко показва този, да го наречем така, "инцидент" със загубата на гащите на успелия да хване кръста във Видин. А в Ботевград, дето хвърляли кръста в градския шадраван (!), там водата, както се вижда, била по-ниска и от коленете, бабаитите, дето се боричкали да фанат кръста, се наложило и да се... сбият за него, не зная дали видяхте тоя резил по телевизията? Страшна работа, но това е обяснимо: смелчаците сигур са се налочили предварително с ракия, щом са се оказала способни чак на такъв голем бабаитлък!
И ето сега се явява "образцовият европеец" Андреев от "Дойче веле", който провъзгласи, че този нашенски ритуал по ваденето на кръста от реката бил израз на... диващина, на глупост, на изостаналост, не "неевропейскост" и на не знам си какво още, можете да прочетете "мислите" на тоя дървен "философ" ето тук - виж: А те продължават да скачат в ледените води. Аз снощи си загубих доста време да подготвя за публикация коментарите по повод на изцепката на тоя съвременен гусин Магариди - виж: Стига таквиз простотии бре, нашенци, нема ли да се циливилизувате веке? - там има и линк към откъса от "Криворазбраната цивилизация", където ясно се показва, че такива прекалено "културални" нашенци е имало и преди много години, тоз Андреев явно изобщо не е оригинален. Ала изцепката му си я бива, а не зная дали да не обезсмъртя текста му като го препубликувам тука? Ето и позицията на Огнян Минчев по оформилия се казус, който аз смятам - ако един ден съдът ме върне отново да преподавам в училище! - да използвам в своите занимания, той е превъзходен, същински дар от живота; коментара на Минчев, с когото в основни линии съм солидарен, е ето тук: Скачането в ледените води за кръста било... "архаичен глупав ритуал" - ни каза един поувлякъл се нашенски европеец!. Както и да е, аз трябва вече да ставам и да тръгвам за милиция... пардон, за полицията, спирам дотук...
Само да добавя ето това за завършек: минаха ми какви ли не мисли тази нощ за какво ли ме викат днес в полицията? Примерно и такива, които са много глупави: да речем, дали не съм сгазил с колата изневиделица нечия котка привечер? (Да пази Господ, то с тия неща шеги не бива да се правят, знаете колко е опасно да се кара лека кола у Нашенско в наше време!) Или дали някой съсед не е написал жалба заради това, че, да допуснем, съм светел до късно през нощта, знам ли за какво друго може да пише; едно време беше лесно, съседите ми пишеха жалби за това, че съм бил тракал с пишещата машина в късни доби и съм им бил пречел с туй тракане да спят пълноценно нощем. Скъсах се да правя какви ли не предположения през изминалата безсънна нощ. Дали пък някой възмутен съзнателен гражданин не е написал донос срещу мен заради това, че като издател на вестници, списания и книги не си плащам... данъците - и поради това съм успял да натрупам колосални богатства?! (Данъците ги плащат печатарите, аз лично съм, тъй да се рече, в "сенчестата икономика", щото отпечатаните списания предимно ги подарявам на библиотеки, нима можеш да излъжеш някой трезвомислещ нашенец да си купи философско списание или книга вместо половин кило свински пържоли?!)
Наистина не зная за какво ме вика полицията, не зная какъв закон съм нарушил, дали пък някой не е направил донос за това, че съм бил станал... "терорист", щото поместих клипче, в което някой взривява Паметника на Съветската Армия, дали това няма да се изтълкува като призив към тероризъм? Не съм ходил да боядисвам "светини" на Съветската армия с блажна боя, тъй че едва ли ме викат за нещо такова. А може би ме викат щото не обичам... комунизма и съм нетолерантен към комунистите, не им цепя басма, дали няма оплакване от мен в полицията по този повод? не, наистина не мога да се сетя какво ми е прегрешението, изтощен съм вече да мисля по този повод, ставам и тръгвам към полицейския участък, където ще ми се разкрие цялата истина.
Бъдете здрави! Хубав ден ви желая! Моят ден, виждате, и днес започва... интересно, някои мои "приятели" явно хептен не спят за да ми отмъщават за нещо. Ще видим какво е то скоро... милиц... пардон, полицията знае всичко, тя ще ми открие след малко цялата истина за моя провален вече, тъй да се рече, живот!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар