Текстът на една петиция, свързана с важна инициатива в областта на медийната свобода у нас, която влиятелните медии, естествено, изобщо няма да подкрепят

Решавам тази сутрин във връзка с проблемите, поставени в публикациите със заглавие Има ли заговор срещу регионалните "непредвидими" телевизии и срещу свободните медии въобще? и също Предлагам гражданска акция, свързана със свободата на медиите, чиято цел е България да стане пълноценно живееща национална и културна общност да подготвя нещо като петиция до отговорните институции до нас, която да ви предложа на обсъждане. И евентуално след това, на тази основа, този под документ наистина да започнем да събираме подписи - понеже, убеден съм в това, трябва да се действа, а не само да се мърмори и мрънка.

Да, необходимо е да проведем солидно гражданско действие в защита на своето основно човешко и гражданско право, а именно правото да бъдем информирани, което значи свободата на словото ни да не е само на хартия, а да е реално, действено, сиреч истински защитена и осигурена. В скоби казано или между другото искам да кажа и това: до този момент по предложената от мен гражданска акция (свеждаща се до това да искаме и да настояваме от големите доставчици на телевизии да не игнорират нашите регионални или местни телевизионни канали, да пишем писма до централите на тия доставчици, в които да заявим, че ще се откажем от техните услуги ако не се вслушат в предложението ни), та значи до този момент никой, нито един гражданин публично не е заявил, че ще ме подкрепи (!) в предлаганата акция - ако не броим неколцина, които откликнаха на имейла ми, но техния отклик не е публичен.

Този факт на мен иде да ми покаже, че предлаганите инициативи са нужни най-вече на нас самите, с оглед развиване на нашето собствено съзнание за свобода, щото нашето безхаберие към тия основни, към тия фундаментални наши човешки и граждански права явно е станало съвсем колосално, направо пословично; ако обаче стане така, че в резултат на въпросните инициативи повече хора се убедят, че има смисъл да реагираме, да се съпротивляваме, да се борим за правата си, то смисълът от тия инициативи ще бъде несъмнен и реален. Е, започвам да пиша този проект, моля да ми помогнете със съвет или с каквото прецените за добре.

До КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

До БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

До КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРИЯ (чрез г-жа ПОЛИНА К. КАРАСТОЯНОВА, председател)

До СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ (чрез г-н Георги Лозанов, председател)

ПЕТИЦИЯ

ОТ ГРУПА АНГАЖИРАНИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, СИЛНО ОБЕЗПОКОЕНИ ОТ СИТУАЦИЯТА В СФЕРАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА, НАЙ-ВЕЧЕ ПО ПОВОД РЕАЛНОСТИТЕ ОКОЛО СВОБОДАТА НА СЛОВОТО, ПЛУРАЛИЗМА, ДОСТЪПА ДО ИНФОРМАЦИЯ И НЕЗАВИСИМОСТТА НА МЕДИИТЕ

Уважаеми дами и господа,

Искаме да поставим на вашето внимание следния изключително важен и тежък според нас проблем. Ние смятаме, че медиите играят огромна и незаменима роля в живота на общностите, която обаче не бива да се допуска да бъде негативна, както, за жалост, е станало у нас. Голямата цел, а именно България да стане свободна, демократична, пълноценно живееща национална и културна общност, може да бъде гарантирана по един-единствен начин: реална, действена свобода на словото, защитеност в сферата на медийния достъп при изразяването на мнения от гражданите, гарантиран плурализъм на гледните точки, неощетена по никой начин информираност, законово и фактически гарантирана равнопоставеност и независимост на всички медии. Считаме, че тук, в тази сфера, у нас са засегнати най-коренни, фундаментални наши човешки и граждански права.

В тази връзка се сблъскахме с прояви на недопустимо дискриминационно отношение към т.н. малки, регионални медии, най-вече към местните телевизии, които стоят най-близо до конкретните жизнени проблеми на хората, имат интересни предавания, благодарение на които рисуват реалната картина на живота не само в съответния регион, но и в страната като цяло (в резултат). Тези медии и особено регионалните телевизии обикновено са много свободни, диалогични със зрителите и гражданите, близки са до техните действителни проблеми. Да, обаче големите доставчици на медийни, в случая на телевизионни услуги, игнорирайки безцеремонно потребностите и интересите на своите клиенти, на гражданите, обикновено не включват в своите пакети тъкмо тия най-гледани местни или регионални телевизии. За да ви обрисуваме по-конкретно възникналия сериозен според нас проблем ще ви дадем пример с една такава телевизия, за която извършихме конкретно емпирично проучване, именно Пловдивската телевизия ТРАКИЯ (позната повече или популярна като Пловдивска обществена телевизия).

Оказа се, че двата големи доставчика (ВИВАКОМ и БУЛСАТКОМ), които заедно държат вече около 50% от пловдивския пазар на телевизии, едновременно не предоставят на зрителите възможността да гледат въпросната телевизия (Пловдивската обществена), което означава, че вече 50% от пловдивчани нямат възможността да гледат тази чудесна, твърде иновативна в подхода си към зрителите и затова много авторитетна пловдивска телевизия. Исканията на клиентите, на гражданите тази телевизия да бъде включена в пакетите от предоставяни телевизионни канали биват игнорирани по безцеремонен начин от въпросните доставчици. Да, и двата доставчика най-арогантно се отнасят към воплите на зрителите си, пренебрегват желанията им по недопустимо грозен начин.

На примера на Пловдивската обществена телевизия извършихме (чрез социалната мрежа в интернет) проучване за ситуацията в това отношение в цялата страна. Обадиха се възмутени хора и от други областни градове, и там, оказва се, се постъпва по абсолютно същия начин! Излиза че проблемът не е местен, само пловдивски или, да речем, варненски или русенски - той е национален! Явно на някого пречат тия малки, регионални, местни телевизии, които обикновено са доста свободолюбиви; възниква въпроса: а кому тия телевизии толкова пречат? Да, на кого именно тия малки свободолюбиви телевизии пречат дотам, че спрямо тях е предприета такава мащабна наказателна, дискриминационна или репресивна акция, а именно, да бъдат лишавани от възможността да стигат до зрителите си? Която, разбира се, ще ги убие, ще ги ликвидира, ще ги неутрализира! Поставяме тези въпроси за размисъл на всички вас, уважаеми дами и господа депутати, членове на отговорните комисии, регулиращи медиите, към вас също, уважаеми български евродепутати.

Установихме също, че малките регионални телевизии, подобно на Пловдивската обществена, се борят за оцеляване, бидейки поставени в ужасно тежки условия. Те, разбира се, се съпротивляват, търсят някакъв изход, независимо от това, че не разполагат обикновено с никаква финансова мощ. Ако някоя телевизия, примерно, е много настоятелна в стремежа си да оцелее, именно в настояването си все пак да бъде доставяна до своите зрители, тогава въпросните доставчици на телевизионни услуги я доубиват като й измислят една непосилна такса (става дума за такса за доставянето, плащана на оператора)! И това при положение, че същите тия доставчици на големите телевизии сами плащат за да ги разпространяват - от тях изобщо не искат никакви пари! Това на вас лично за какво ви говори, уважаеми адресати на нашата петиция?

Разговаряхме и с ръководители на някои от тези регионални телевизии. От тях разбрахме и този възмутителен факт: ако някой от тях си позволи да запита "Как така, големите телевизии нищо не плащат, а от нас искате такси за разпространение?", тогава доставчиците му отговаряли, че провинциалните телевизии били "малки и незначителни" - и затова трябвало да плащат! "Аргумент" от този род, освен че е прекалено нагъл, обикновено е и неверен: примерно въпросната Пловдивска обществена телевизия има значително по-висок рейтинг от повече от половината телевизии, които са в пакетите им.

Ако някоя от тия малки и дискриминирани по такъв ужасен начин телевизии се опита да протестира пред националния регулатор СЕМ (понеже този именно е органът, който по закон трябва да регулира "доставчиците на медийни услуги"), от СЕМ си измивали ръцете като отговаряли, че било нямало европейска директива по този въпрос! Представяте ли си?! А всъщност каква по-европейска политика може да има от тази да има МЕДИЕН ПЛУРАЛИЗЪМ, АВТЕНТИЧНА СВОБОДА НА СЛОВОТО и ДОБРА ИНФОРМИРАНОСТ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ?

Но и това не е всичко, има и още: и самият СЕМ си позволява да наказва и да репресира същите тия "малки и незначителни регионални телевизии"! Ако човек се разрови в сайта на СЕМ, ще види, че той основно се занимава с това как да осъди онзи медии, които не си били плащали таксите към СЕМ! А в списъка на жертвите са пак само провинциални медии, за които 4 хиляди лева са много пари. А за БТВ, примерно, тия пари са една минута рекламно време!

Виждате, уважаеми отговорни дами и господа, работата и тук става, дето се казва, крайно "дебела"! Дали пък разказваната "по съвсем действителен случай" история, именно за това как и СЕМ, и големите доставчици-разпространители на телевизии се стараят да убият самоотвержените носители на реална медийна свобода в българските условия (а такива са именно въпросните "малки и незначителни телевизии"!) не е малък фрагмент от жестокия механизъм, който е установен с оглед медийната свобода у нас да бъде ликвидирана, а пък медиите да бъдат поставени под тоталния контрол на т.н. "задкулисие"? Дали пък това, с което тук се сблъскваме, не е нещо като брънка в заговора на въпросното задкулисие, което се старае всичко да държи под свой контрол? Между другото, как в такъв случай да разбираме девиза на СЕМ, така гордо изписан в сайта им:

СЪВЕТЪТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЛИЦЕНЗИРА, РЕГИСТРИРА И ОСЪЩЕСТВЯВА НАДЗОР ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ. В ДЕЙНОСТТА СИ ТОЙ СЕ РЪКОВОДИ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ЗАЩИТАВА СВОБОДАТА И ПЛУРАЛИЗМА НА СЛОВОТО И ИНФОРМАЦИЯТА И НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ.

Защо ли пък СЕМ изобщо не се е трогнал от това, за което тук, в тази петиция, говорим и настояваме? Нима не го знаят?! Колко интересно, наистина, защо ли нищо не правят проблемът, за който говорим, отдавна да е бил вече решен?

Консултирайки се с добре осведомени в медийния сектор и с компетентни хора стигнахме до следния любопитен отговор на горния въпрос, с който искаме да запознаем вас, уважаеми дами и господа, адресати на нашата петиция.

Активни и ангажирани с проблемите на "малките хора" телевизии като Пловдивската обществена се оценяват на по-високото ниво, което иска да контролира всичко, като "непредвидими". Тези телевизии, бидейки "непредвидими", се възприемат от опитващото се да дирижира всичко в тази страна задкулисие като "опасни", като "несистемни", щото те несъмнено са заплаха за установилото се удобно за олигархията ни медийно статукво. Затова са преценили, че е по-добре да има 5-6 големи и предвидими телевизии, които са под пълния контрол на въпросните сили, а не твърде много "непредвидими" малки и "незначителни" телевизии, които, ако бъдат оставени да се развиват, могат да установят съвсем действителен медиен плурализъм. Другояче казано, задушаването на малките регионални телевизии (а в тази акция без никакво неудобство участва, виждаме, дори и СЕМ, сиреч, държавата!) е начинът всичко в страната да бъде държано под контрола на задкулисието, тоест медийната свобода в европейска България да отиде, дето се казва, по дяволите. Тя, всъщност, вече е и отишла по дяволите де, това нима още не ви е известно? България е поставена в международни класации по свобода на словото на такова място, че по този показател ние сме дори по-зле от много африкански тирании дори (и се родеем в това отношение с путинска авторитарна Русия например!).

Още един щрих към така и така оформилата се обезпокоителна картинка: защо тези дни КЗК наказа един врачански сайт със 100 000 лева глоба (заедно с КАПИТАЛ, за 15 реда) тоест, унищожиха ги? Ами пак за същото, защото, явно, са "непредвидими" - защото не са удобни! Стана ли ви ясно вече каква е реалната картинка в медийната област, уважаеми дами и господа депутати и отговорни ръководители, куриращи, направляващи медийната сфера и свобода у нас? Каква е вашата позиция по въпроса - можем ли да ви зададем този вълнуващ ни въпрос?

Позволяваме си в тази връзка да предложим един по-широк и сериозен гражданско-парламентарен или общобългарски дебат за т.н. предвидими и също така за непредвидимите телевизии и медии изобщо. Възникват много любопитни въпроси в тази връзка. Наистина, дали пък няма заговор на задкулисието в България срещу регионалните непредвидими медии въобще? Как иначе да бъде установен пълен медиен монопол на въпросното задкулисие (олигархията) у нас ако не бъдат изкоренени всички наченки на свобода, която вирее не другаде, а именно в средите на т.н. непредвидими регионални телевизии и медии, които са именно нещо като обречени донкихотовци, последни борци за медийна свобода в България? Какво ще кажете по тия необходими въпроси вие, драги наши народни представители, дето длъжността ви изисква да сте именно автентични гаранти за медийната свобода у нас? Как оценявате тъй мощната всекидневна медийна тирания и експанзия на големите, на богатите, на предвидимите телевизии и медии, от чиито услуги и вие се ползвате така охотно?

А какво да правим в така очерталата се ситуация ний, гражданите, които явно сме най-ощетени в крайна сметка? Сами виждате, че съвсем не е безобиден този проблем, а именно, че не можеш да гледаш любимата си местна телевизия; оказа се, че зад този уж "маловажен" въпрос стои една ужасна задкулисна реалност, която е толкова опасна за многострадалната българска демокрация, че повече от това изобщо не може и да бъде. Да, какво да правим ние, потребителите на медийни услуги, дето сме така ощетени? Ние, гражданите, можем ли изобщо да направим нещо за да се противопоставим на така очерталото се пагубно статукво? Ще ни подпомогнете ли с нещичко в нашите усилия в тази посока вие, нашите избраници?

От опита на живота си в посткомунистическа България знаем следното: трябва да се действа, не трябва да се мълчи, не бива да се кротува. Мълчанието, търпенето е на гибел подобно; в борбата е спасението. ("Делото по спасение на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!") Ще протестираме и по този въпрос - защото правото на свобода на словото и на изразяването, правото на информираност е най-фундаментално човешко и гражданско право в една държава, която иска да е демократична и европейска. От тази свобода в сферата на мисълта, словото и медиите започва всичко останало; без нея всичко останало отива по дяволите. Само този е пътят - масов натиск срещу отговорните институции и заплахи за отказ от абонаменти - за да накажем безскрупулните играчи на установилото се така злотворно медийно статукво. Това са наши конкретни граждански действия, които всеки от нас ще предприеме - за да се реши проблемът.

Дълбоко сме убедени и се чувстваме длъжни да ви известим за разбирането си, уважаеми дами и господа депутати и медийни началници: от нас, гражданите, съзнаващи интереса си и готови да се борим за него, зависи всичко в тази страна! Ние така мислим, в това сме и дълбоко убедени. Ако нищо не правим, въпросното задкулисие или олигархията ще продължат да ни стоят на главите и най-нагло да си кълцат сол там. Ако обаче предприемем нещо, понеже у нас, гражданите, е истинската сила, наглеците от задкулисието и техните щатни слуги по разните етажи на властта много ще се позамислят. Или най-малкото в един момент ще почнат да треперят. Но докато ние сме пасивни, те продължават да си разиграват коня.

Тъй че - в нашите ръце е съдбата ни и като индивиди, и като народ, като общност; от нас, гражданите, зависи всичко. Да, уведомяваме ви, драги наши избраници, дето сте упълномощени от нас за да защищавате интересите ни на различните нива и в различните сфери. А вие какво мислите по този въпроси, имате ли и вие съзнанието, че нещата в представената ви по-горе сфера - медийната свобода и свързаната с човешките ни права - не са както трябва да бъдат? Ще направите ли нещо за да се нормализира най-сетне тъй тежката ситуация в сферата на медийната свобода в европейска и демократична, тъй да се рече, България?

Спираме дотук. Чакаме отговор. Ще бдим спрямо вашите реакции всеки ден оттук нататък. Няма да чакаме дълго обаче. Търпението ни, бъдете уверени, изобщо не е безпределно.

ПОДПИСАЛИ ПЕТИЦИЯТА:

...

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът ще се обсъжда ден-два, имам предвид внасянето на конкретни предложения за редактирането и подобряването му. След което ще бъде сложен на съответното място, където ще се събират вече подписи. Смятаме, че събирането на подписи може да продължи най-много седмица. След което петицията ще бъде изпратена на въпросните инстанциите и лицата, до които е адресирана. Не се и съмнявам в това, че нашата инициатива няма да срещне НИКАКВА, да, повтарям, АБСОЛЮТНО НИКАКВА медийна подкрепа или разгласяване - в светлината на казаното в самата петиция се разбира напълно защо това НЯМА КАК ДА Е ИНАЧЕ. Да се надяваме че поне гражданите и общностите в интернет, претендиращи, че са свободни, ще подкрепят инициативата ни. Ще видим. То всичко скоро ще се разбере. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo