Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог

Тази сутрин, след като си написах поредното есе от учебното помагало по философия на вярата и на религията случайно забелязах, че в скайпа ми има някакво известие, гледам, че някакъв човек имал рожден ден. Поздравих го, както ми е обичаят. Изведнъж се сетих, че този човек всъщност е един младеж, с когото се познавам от много време, той ми е интересен с това, че учи... духовна семинария, с него много сме разговаряли по разни въпроси. Но мина време и почти да се забравим, такива са интернетните познанства, ето обаче, тази сутрин, случайно, забелязах точно неговото име. И се сетих да го питам нещо, и се почна един разговор, който е таман по тия мои теми от философията на вярата и на религията. Ето какво си казахме, публикувам разговора с изричното разрешение на събеседника ми:

Ангел Грънчаров: Честит рожден ден! :-)

Boris M.: Благодаря!

Ангел Грънчаров: Жив и здрав бъди! Успехи!

Boris M.: Благодаря отново!

Ангел Грънчаров: За нищо!

Boris M.: :-)

Ангел Грънчаров: Вие завършихте ли училище? Защо не ми помогнете малко около реализацията на тази идея, това е от Вашата област.

Boris M.: Момент. Ами 12-ти клас съм. Ех, помня кога се запознахме... минаха от тогава някъде 3 години.

Ангел Грънчаров: Не учехте ли семинария или съм се заблудил?

Boris M.: В семинария, да. Това е средно образователно у-ще.

Ангел Грънчаров: Е, значи правилно съм запомнил.

Boris M.: Да.

Ангел Грънчаров: Вие сте напреднал в тия въпроси, за вярата и религията, ако искате, може да помогнете, дори съавтор да ми станете може.

Boris M.: Искаш да направиш учебно помагало по религия?

Ангел Грънчаров: Да.

Boris M.: Има много добри учебни помагала, които мога да ти препоръчам.

Ангел Грънчаров: Да опитам да направя свое помагало, какво пречи?

Boris M.: Става въпрос за тези, от които ни преподават в моето у-ще. Ами опитай. :-) Опитай да изразиш чрез вярата цялата доброта. Не им говори обаче за догми.

Ангел Грънчаров: Дай малко литература, дето ще ми помогне.

Boris M.: Предполагам и ти не си запознат с догмите на православната църква? Ами добре. Значи то има толкова много книги. Откъде да започна? Ще направиш нещо като книга по вероучение ли? В часовете ти по психология ли мислиш да ги преподаваш? Горе-долу да знам какво да ти предложа.

Ангел Грънчаров: Да, въведение във философията на вярата и религията, не точно вероучение, но подобно.

Boris M.: Разбирам. Каква е първо твоята идея?

Ангел Грънчаров: Ами да бъде за ученици от всички училища, които искат да учат такъв предмет. Да е много популярно и въздействащо, и кратко.

Boris M.: Но в смисъл такъв - искаш да ги накараш да пожелаят да учат такъв предмет ли? Да им запалиш интереса към православната вяра? Концепцията просто християнство ли ще бъде, или ще говориш за православно християнство?

Ангел Грънчаров: Идеята ми е даже и такива, които не искат, да почнат да се увличат като разберат, че по този предмет се водят интересни дискусии по най-важни въпроси.

Boris M.: Ами това е възможно да запали интереса на по-интелигентните ученици, като цяло. В днешно време на малко ученици им пука да отварят някакви дискусии по каквото и да било.

Ангел Грънчаров: Ами на мен ми се ще да говоря за религия, за християнство, но и да не е центрирана само към християнството, но и да има сведения и за другите религии, поне най-принципни въпроси, които са общи.

Boris M.: Мисля, че те разбирам горе-долу.

Ангел Грънчаров: Аз съм се изненадвал, че ако подходът е верен, даже и ученици, които от нищо сякаш не се вълнуват, почват да се включват в разговора.

Boris M.: Ами ти си наясно, че има доста такива помагала? Искаш да имаш нещо свое авторско, което да представиш на своите ученици? Може и така да е. Ти може би по-скоро искаш да се опиташ да им размърдаш главите поне за мисъл към вяра. А не да им говориш за християнство, като начин на живот. Защото това е християнството.

Ангел Грънчаров: Аз, признавам си, до този момент не съм срещнал такова помагало по религия, даже си мислех, че няма добро, кажи, дай ми пример да помагало, което ти се вижда най-добро.

Boris M.: Християнството би трябвало да промени мирогледа ти за живот и да те промени като човек изобщо. Към добро, естествено.

Ангел Грънчаров: Аз нищо не ща да им говоря, аз искам да поставям само проблеми (въпроси), по които те да се замислят и да почнат разгорещени разговори и обсъждания, в които сами да стигнат да някакви изводи. Смятам, че обикновеният начин на преподаване тук не само че не е ефективен, ами и отблъсква.

Boris M.: Ами сигурно е така. Това, което аз мога да ти препоръчам, не е това общо нещо, не мисля, че ще създаде философски въпроси. Мога да ти дам православни наръчници. Някакви такива книги, които защитават християнски мироглед. Православния мироглед. Там ще се говори за догми, за традиция, обичай, вселенски събори, свети отци. За това говорим. Твоето трябва да бъде по-скоро философско, а не богословско. Но ако ти искаш да бъдеш нещо като проповедник на вярата, по някакъв по-особен начин, тъй като смятам, че не би било уместно да преподаваш "християнство" в час по философия, можеш да го направиш по по-заобиколен начин. Ние например по предмети като догматка, нравствено богословие учим супер интересни неща. По нравствено богословие. Например един от интересните уроци е за детерминизма. За научния детерминизъм и за теологичния. Къде е границата, какво казва единият и другият. За колизията... какво е това. Например Христос изпадал ли е в колизия? Ето такива неща. За хедонизма, как е възникнал и от кого

Ангел Грънчаров: Чудесно! Ето от такива текстове мога да извадя интересни проблеми, свързани с вярата, предимно нравствени, чисто човешки проблеми. Да, нещо като проповедничество на християнския начин на живот, но по един съвременен начин, според светските разбирания.

Boris M.: Искаш ли да се чуем по скайп? Тъкмо не сме се чували много отдавна. Имаме и друг много интересен предмет - Апологетика. Това е предмет, който е създаден в защита на вярата.

Ангел Грънчаров: Много ме интересува някакъв списък с въпроси, свързани с живота на християнина, които да са интересни за дискутиране, щото ще помогнат младите да вникнат в предимствата на този начин на живот, сами да ги открият и самостоятелно да се убедят...

Boris M.: В него не се аргументира с някакви "догми", създадени от Църквата (клир, духовенство), а с чисто човешки фактори и неща от живота. Да докажем, че Бог го има и Той съществува.

Ангел Грънчаров: Аз нямам нито колонки, нито микрофон, ползвам един съвсем стар компютър.

Boris M.: Така срещата между атеист и теист да не бъде в полза на атеиста с някакви аргументи, които според мен лично са изкривено погледнати заради липсата на духовен живот. А начинът, по който мирогледа на атеиста да се смени. Например? Ясно.

Ангел Грънчаров: Да, всичко се върти около това да се постигне истината, че Бог има.

Boris M.: Това, което трябва да разберат е, че човек е такова същество, което е егоист.

Ангел Грънчаров: И че без вяра в Бога човек е нещо като крехка тръстика, която всеки вятър може да прекърши.

Boris M.: Човек трябва да се отърве от собствения си егоизъм, егоцентризъм. Да се "разголи напълно" и тогава ще получи чисто сърце. А за богопознанието е нужен факторът "чисто сърце". А това означава супер искреност, желание ти да потърсиш Бог и да го намериш с искрено сърце! Другите два Фактора са вяра и молитва! Станаха три. Това нещо ако го преосмисли едно момче или възрастен човек може и да стигне до някакви по-различни заключения от това "Къде е Бог, защо има толкова зло по света? Няма Бог!"

Ангел Грънчаров: Да те попитам нещо, важно е за мен: какво е твоето възприятие, сред твоите съученици, дето учите семинария, има ли такива, които учат за да стават свещеници по прагматични подбуди, един вид заради изгодата, а сами изобщо не вярват в Бога, един вид учат туй нещо единствено заради келепира?

Boris M.: Истинският проблем е на хората, че говорят за Бог и се опитват да разсъждават за Него, но те реално не Го търсят и Той няма как да участва в техният живот. Там е проблема. Ами не знам кой за какво учи. Да ти кажа не се бъркам, гледам да не им се бъркам в живота, не ги и питам.

Ангел Грънчаров: Какви са ти наблюденията?

Boris M.: Но има такива със сигурност. Това мога да кажа. :-) Това обикновено са по-глуповатите ученици.

Ангел Грънчаров: Правилно, не бива човек да се меси в чуждите проблеми.

Boris M.: Които са взето от някое село, който свещеник им е казал "иди учи". Но според мен такива до завършване на семинария или напускат, или разбират как стоят нещата. Във вярата и в духовенството не трябва да има такова "ползване" на някакви лични облаги. Духовенството, свещенството не може да бъде професия. Или някакъв замисъл за бизнес от това. Това е призвание и всеки такъв, който пристъпва към това, трябва да бъде с ясното съзнание, че това е нещо суперотговорно. Такъв човек трябва да е богообразен. Да прилича на светия. Да е свят!

Ангел Грънчаров: Аз да ти кажа имам такъв проблем, че напоследък все не мога да намеря искрено вярващ в Бога човек дори и сред свещениците, с които ме е срещнал животът, а това е страшно. Или аз имам някакви по-особени представи, знам ли?

Boris M.: Ако не е или не се старае, той се самоосъжда. Никой не е перфектен! Но без реално чувство за борба в себе си. За това, че ти трябва да бъдеш пример и да бъдеш водач на стадо. Тоест на хора, които са вярващи и ти да им бъдеш някакъв пример. Ти трябва да изобразиш Христос в себе си. Христос не е искал пари, не е искал такива користни неща. Ето това е.

Ангел Грънчаров: Да, така е на теория, но на дело, в живота как е?

Boris M.: Ако Христос го има у всеки, тогава всичко ще бъде наред. Ще те запозная със свещеник, на които би се удивлявал с дни, месеци и години. :-) Той е твой колега и ще ти пратя само едно участие в едно предаване. И ще искаш може би веднага да те срещна с него. :-)

Ангел Грънчаров: Та самият смяташ ли се вече за подготвен да преподаваш, да напътстваш във вярата учениците, твоите връстници? Ще ми е интересно да се запозная с такъв свещеник.

Boris M.: Има ги, искрено съжалявам, че до сега не си попаднал на такъв. Сигурен съм, че не в теб е проблема. Защото ти си много добър човек и от това, което съм видял, мислиш доста правилно за нещата от църковния живот. Въобще християнският като цяло.

Ангел Грънчаров: Да, не зная защо, но не съм попадал на свещеник, който да ме възхити с вярата си, да му личи, че наистина вярва...

Boris M.: Не, аз изобщо не искам да се занимавам с това като професия. Аз искам да стана програмист. Където ме срещне живота с някой и опрем до такава точка, която е свързана с вяра. Атакувам!

Ангел Грънчаров: Е, това е интересно, програмист, завършил семинария! :-)

Boris M.: Например оня ден във влака с едно момиче? Атеист. Направо я взех в малкия джоб и момичето толкова се замисли. Четеше ми книга на Мичел Каку. Който говореше за молекулния строеж. Предполагам си запознат? Това е тясно свързано и с вярата. И от там нещата опряха до религиозна тема. Аз например усещам непрекъснато Бог в моя живот. Старая се да Го търся, макар, че може би често го забравям...

Ангел Грънчаров: Извинявай, да те запитам: а защо все пак избра да ставаш програмист след като, предполага се, си се готвил за попрището на един духовник? Какво те отказа от това последното? Прощавай, ако въпросът ми е прекалено личен и недискретен... Няма ли да разочароваш Бог с този свой избор да ставаш програмист?

Boris M.: Истината е, че в духовенството в България ме отблъсква страшно много неща и има много мръсотия. Това, разбира се не ме отказва от самата вяра. Не ме и оправдава, но просто не го чувствам. Не съм готов, не съм достоен. Ако трябва да стане това - просто ще стане. Бог няма да го разочаровам, естествено. Та нали Той знае всичко за нас? Той ако иска ще го направи и без аз да искам. Той е всемогъщ, може и знае всичко. Той е абсолютно свободен. Той ще го направи и без аз да искам и ще го направи по такъв начин, че да го поискам. Разбираш ли? Няма как да бъде разочарован от мен. Такова нещо като разочарованост няма у Бога. Той знае всичко за нас! Но това не означава, че не сме свободни. Защото ние СМЕ свободни, колкото и банално да звучи това за един философ. Много хора в свободата си не са свободни! Да подчертая аз. Мога да ти защитя тук теологичния детерминизъм ако искаш и какво казва той.

Ангел Грънчаров: Ясно. Чел съм, че разни напреднали хора в разни модерни професии (финансисти и пр.) в един момент зарязват професията си и отиват в манастир, стават духовници и пр., та затова ми стана интересно как така подготвен за свещеник човек се отказва от духовната дейност...

Boris M.: Така че аз ако живея като християнин. Ако бъда пример с личният си живот, ще бъда много повече "светия" и проповедник и какво ли още не отколкото свещеник, който не живее според закона и според любовта.

Ангел Грънчаров: Кажи какво твърди теологичният детерминизъм.

Boris M.: Теологичният детерминизъм твърди, че тъй като у всеки един човек има едно такова чувство, че когато направиш нещо зло, след това изпитваш чувство за вина (съвестта), ти сам се разкайваш за стореното нещо.

Ангел Грънчаров: Трудно е човек да стане свещеник и да се отдаде на нравствен живот, образцов за миряните, да бъде истински Христов ученик и последовател, явно това не е по силите на всеки, а на малцина...

Boris M.: Съвестта от богословска гледна точка се разглежда като Божия частица, искра у човека. Тук идва момента на избор!

Ангел Грънчаров: Ясно, той и Кант така определя съвестта, като Божий глас в душата на човека...

Boris M.: Докато например научния детерминизъм казва, че понеже всяко следващо действие е породено от друго предходно, тук ставаме не свободни. Обикновено такива също питат. Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам? Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам? Но колкото е интересен на пръв поглед точен въпрос е и доста глупав. Този Кант се опитах да го чета и се отказах. Много ми е сложен. Да но Кант мисля, че не вярва в някакъв Бог. По-скоро вярва в Спиноза или нещо такова? За хармонията на света.

Ангел Грънчаров: Ето подобни въпроси ми се ще да намеря повече, ако можеш да ми подготвиш един списък с такива въпроси, свързани с вярата в Бога, които си заслужават обсъждане, ще ти бъда много благодарен. Ти си напреднал в тая област...

Boris M.: Оф, какъв Спиноза?! Обърках се. Това, в което Спиноза е вярвал. Когато се откажеш себе си и погубиш себе си. И егото си.

Ангел Грънчаров: От рода на тия: "Къде ни е свободата, след като майка ми имаше рак и аз имам?". "Да не би този Бог да ме е питал дали искам да се раждам?"

Boris M.: И всичко това нещо. Ще намериш Бог. Толкова е просто! Да си християнин ти струва и нищо, и всичко. Ясно. Въпросът е, че Бог знае наистина какво е добро за всеки нас, а ние не. Хората мисля, че знаят за тяхното добро и какво е добро за тях. А всъщност много хора изобщо не знаят какво искат. Въпросът знаеш ли къде е...

Ангел Грънчаров: Не бива според мен да се преувеличава Божията намеса в живота ни, той Бог постъпва разумно като ни оставя общо взето да се оправяме сами...

Boris M.: Бог ни обича толкова много. Ако ние можехме да го разберем това... щяхме да изпитваме поквара от самите себе си. Бог стана човек за да може човекът да стане Бог. Така казват светите отци. Това е велико. Това е най-великото нещо.

Ангел Грънчаров: Добре казано, това е много вярно, така е!

Boris M.: Да станем богове по благодат. Учили сме също, че някой си беше казал, че не боговете създадоха човека, а човек създаде боговете. Но тук нещо не си спомням урока добре. :-) Хаха!

Ангел Грънчаров: Но то и родителите много обичат децата им, ала като им се месят в работите постоянно, в крайна сметка им сторват зло... лишават ги от свобода.

Boris M.: Даа. Но да не забравяме! Баща, който жали тоягата, не е баща и не обича сина си! Възпитанието е ОГРОМЕН фактор в изграждането на личност. Човек първо трябва да се оличности в смисъл да съзрее сред родители и да започне да мисли. Да бъде човек наистина.

Ангел Грънчаров: Смяташ ли, че тоягата помага? Човекът, който е бит като дете, не става ли много зъл после?

Boris M.: Това е causa sui мисля, че ти някъде го беше писал. А именно, че това за нас е призвание да бъдем хора. Наше лично задължение. Да бъдем хора. Де става много зъл. Това е супер относително.

Ангел Грънчаров: За да стане едно дете личност и то отговорна и самостоятелна, средството според мен е едно: свобода.

Boris M.: Бог е способен да промени всичко. Прочети псалмите на Давид. Там се разглежда огромна част от човешкия живот. Ще ти пратя нещо много интересно. Химн на любовта.

Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Ангел Грънчаров: Кое според теб е по-вярно от тия две изказвания: "Християнството е религия на любовта" или "Християнството е религия на свободата"? Това Св. Апостол Павел ли го е казал?

Boris M.: Христос не е религия. :-) Това понятие е много криво разбрано. Христос = християнството е ВЯРА. Понятието религия означава съвсем друго. Християнството е откровение. Всички религии запомни от мен са устремени от човека в човека. Или с други думи от земята към небето. Тоест човек се опитва да съзерцае Бог! Християнството е откровение от небето - към земята. Христос идва като месия! Като богочовек! Той приема плът! Именно Бог стана човек. Това е въплътения Логос. Втория ипостас на Светата Троица. Това е велико. И тази вяра я дава сам Бог! Не човек. Като Буда, Мохамед и други такива.

Ангел Грънчаров: Така е. Това е така. Както и да е, но любовта или свободата за учението на Христос е по-важното?

Boris M.: Християнството е религия (вяра) на любовта! И на свободата. Но то любов и свобода вървят паралелно заедно. Вярата е като любовта... изисква пълно разголване. И това ти пратих. Любовта никога не отпада, не безчинствува, зло не мисли, не се радва на неистина, а се радва заедно с истината. На всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Това е любовта. Това е и вярата. Вярата никой не притиска. Дава ти е една пълна свобода. Не можеш да я пипнеш. Можеш да я усетиш. Както вятъра. Вярата е по-скоро по-близо до абсурда, отколкото до някакви доктрини, добре поднесени думи за Христос. Дори добрите думи за Него могат да изкривят образа на Христос.

Ангел Грънчаров: Аз смятам, че имаш талант за проповедник и че с отдаването си на програмирането вместо на проповедничеството бягаш от призванието си, но това са неща, които вие двамата с Бог трябва да решавате, аз да не ви се меся! :-)

Boris M.: Вярата в никакъв случай не може да бъде доктрина. Благодаря! :-)

Boris M.: Вярата е живот в Христа! Това е. Всичко останало е излишно. И просто си говорим за християнство и така нататък. Жалко е, когато църквата вече виждаме, че не е фактор в живота на хората. Никаква адекватност на езика от клирици. Не участва никъде. Това е страшно. Банално. Живеем в свят на релативизъм и относителност. Времето бяга ... а това мисля, че е познат момент във философията. Това е страшното.

Ангел Грънчаров: Да, трябва да се живее с Христос, с вярата, и с любовта, и с истината, и с доброто, и със свободата, тия всичките неща се припокриват и май са едно и също нещо, обединено в името Христос...

Boris M.: Fast foot, fast church, всичко бърза за някъде. Микровълновата печка... точния пример. Всичко бърза за някъде. И времето някъде спира. Познат фенемен за философите, мисля че си наясно.

Ангел Грънчаров: Да, наистина, а накъде толкова бърза съвременият човек, какво толкова гони?

Boris M.: Търси себе си. Бог го няма. Той се лута. А Бог е единственото потребно. Защото човешката душа е една бездна. Какво може да запълни бездна? Можеш ли да ми отговориш?

Ангел Грънчаров: Гони химери, кумири разни, гони суетността си, бърза да не изпусне удоволствията на плътта; плътта (тялото) за съвременните хора е този бяс, който ги гони, чиито камшик плющи по главите им...

Boris M.: Точно. Човекът в днешно време е тотален хедонист. И егоист. И какво ли още не. То като си хедонист си и егоист де хаха. Ще ми отговориш ли на въпроса?

Ангел Грънчаров: Бързат защото са си втълпили, че този тукашен живот е единствен, бързат да се "наживеят", щото времето тече бързо...

Boris M.: Днес е модерно да "живееш за момента". Да опитваш от забраненото.

Ангел Грънчаров: Какво може да запълни бездната ли?

Boris M.: Щото друг път няма да се повтори! "Хей, брат давайй, живее се един път!". Колко жалко... Душата умира, а те живеят за един път.

Ангел Грънчаров: Човешката бездна може да я запълни само Бог, май така излиза...

Boris M.: Точно така! Само бездна изпълва бездна!

Ангел Грънчаров: То душата ни, тази същата бездна, е Божия искра...

Boris M.: А Бог е бездна. Нито парите ще изпълнят човешката душа, която бе бездна. Нито слава, имоти и какво ли не, за което хората мечтаят.

Ангел Грънчаров: Бог е бездна и душата ни, бидейки Божественото у смъртния човек, също, няма как иначе, е бездна...

Boris M.: Един монах казваше: аз съм много богат човек... защото не се нуждая от нищо. Не притежавам нищо, а имам всичко.

Ангел Грънчаров: "Всичко свое нося в себе си..." беше казал един античен мъдър човек, когато бягал от завладяния от завоевателя град и не носел абсолютно нищо, а другите бягащи мъкнели какво ли не! :-)

Boris M.: Ще ти пратя един отец да го изгледаш и да прецениш дали се различава от твоите познати такива до този момент и ще ми пишеш.

Ангел Грънчаров: Видео ли?

Boris M.: Да. Изгледай го! Дано намериш колонки някъде.

Ангел Грънчаров: Да, ще го изгледам. Е, поговорихме си добре, да не те отклонявам повече от празника ти!

Boris M.: Благодаря! Ще се чуем допълнително. Държа да го изгледаш това видео.

Ангел Грънчаров: Този наш разговор имаш ли нещо против да го публикувам в блога? Мисля, че има смисъл да направя това, ти как мислиш?

Boris M.: Няма проблем. Само се чудя: как успяваш да хабиш толкова нерви с някакви хора?!

Ангел Грънчаров: Да се чете, има хора, дето се нуждаят от напътствие, от вяра... А, аз обичам дискусиите, тази е причината. :-) Не, нерви няма, приятно ми е да споря...

Boris M.: Ти трябва да твориш някакво предаване в централен канал.

Ангел Грънчаров: :) Е, аз вече имам свое предаване в пловдивски канал. :-)

Boris M.: Супер! Изгледай видеото! Аз ще ставам от скайп. Пиши ми след като изгледаш видеото.

Ангел Грънчаров: Ето го, предаването е още ново и младо. Ще ти пиша като изгледам видеото.

Boris M.: Добре.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo