Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, която разцъфва най-вече по отношение на духовните занимания и дейности

"Младостта старее, невежеството може да се образова, пиянството - да се отрезви. Но глупостта е вечна." (Аристофан)

Нека тази мисъл за вездесъщата глупост да стои като посвещение на днешното ми разсъждение. Да прибавя към нея и добре известното твърдение на Айнщайн: "Само две неща са безкрайни, Вселената и човешката глупост - като за първото не съм сигурен". Не, няма да пиша за глупостта или пък за глупаците. Поставям тия чудесни мисли тук просто защото никога не е излишно ясно да съзнаваме с кого обикновено си имаме работа - в своето всекидневие. Глупаците имат и огромно числено превъзходство, които именно им дава и усещането, че са прави. Тия, които умеят и обичат да мислят, обикновено са твърде неуверени. Глупаците всичко знаят и го знаят винаги "по най-правилния начин". Стига за тях. Аман от тях!

А днес искам да пиша по няколко възлови момента, свързани с търсенията ми в сферата на вярата, с които искам да завърша това изследване; писах вече, че текстът, от който ще направя своето ПОМАГАЛО ПО ВЯРА набъбна предостатъчно, тъй че е време да пиша едно заключително есе, да напиша също и един предговор към самото помагало и да се захващам с дооформянето на книгата с оглед да заминава вече към издателството. Смятам, че е добре да има в този момент едно напълно светско, съвременно, отговарящо на съзнанието на днешните хора, достъпно, човечно, сиреч философско помагало по вяра и религия; идеята ми е да дам пример, че е възможно такова нещо изобщо да бъде създадено. Тия дни ми се върти в главата и идеята да изпратя суровия текст на моя приятел и състудент доц. дфн Стефан Пенов, който завежда секцията по религиознание или по философия на религията (сега се нарича "Религия, вярвания и всекидневен живот") в бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието), ще ми се да сондирам неговото становище, а пък ми се иска да му предложа да напише и свое представяне на помагалото, нещо като рецензия, което да влезе в него, ей-така, за всеки случай - защо пък да не се опитам да въвлека някак и официалната научна система в тия проблеми? Но преди да му изпратя суровия текст все пак трябва да съм му придал известна завършеност, ето, това възнамерявам да направя в близките дни.

Започнах да пиша помагалото в навечерието на Рождество Христово, оттогава е изминал почти месец, ето, за месец време откакто ми се яви тази идея вече съм на път да завърша работата си по нейното осъществяване; така, в работа, минаха за мен тия празници, минаха, дето се казва, ненапразно. (Българският език е много философичен: думата "делник" иде от "делать", от дело, от правене, от работа, в делника значи се работи, а пък в празника - думата, както сами забелязвате, иде от "празно", да, именно от празно откъм дела, правене и работа време се образуват празниците в нашата представа - ний обикновено нищичко не правим, освен да ядем и пием, разбира се!) Но е хубаво автентично преживяваните празници да не са съвсем празни откъм духовно съдържание, откъм душевни преживявания и активности, ето, аз се опитах по този начин да проведа празничното си време тази година и в резултат се роди една книжка! Оказва се, че не е задължително по време на празник да тъпеем и нищичко да не правим (освен да плюскаме, да преяждаме, да лочим ракия и пр.).

Вярата и религията са нещо, което предразполага човека да се откъсне от пошлостта на всекидневното материално съществуване с неговите тъй дребнави грижи и интереси и да се настрои към причастност спрямо една значително по-възвишена сфера, именно духовната, сферата на чистата нравственост и човечност, на свободолюбието, на едни по-фини преживявания, носещи в себе си значително по-богат и облагородяващ душите ни смисъл. Това би следвало да го признае всеки, дори и невярващите, на които това обаче много трудно се удава да го доловят - поради липса на усет, поради неразвитост на въпросната духовна чувствителност или усетливост. Те именно са и склонни да разглеждат духовните трепети на душата като някакви съвсем непонятни "лигавщини", изцяло лишени от смисъл, като някакво глупаво, лишено от смисъл и иреално потопяване в абсолютно непонятната им сфера на мистичното, на "лудешкото", на някаква несъмнена душевна, видите ли, "патология", щото в техните очи (тъй като в представата им човекът, и то образцовият, е нещо като същинско... животно!), именно в очите на вилнеещата и триумфиращата бездуховност духовността на вярващия човек няма как да не бъде възприемана именно като "патология", като "болест на духа" и пр. - "духът" за бездуховния е именно самата бездуховност, сама вживотненост, самата пошлост на човека и т.н. Сиреч, тук констатираме признаците на една несъмнена антиномия на земното и небесното, на дяволското и ангелското у човека, на материалното и идеалното, именно на ония две начала, които и съставят целостта на прословутата "човешка природа", която е така тайнствена най-вече заради това, че ние самите, човеците, я пораждаме и сътворяваме, опирайки се на оня духовен и душевен ресурс, който Създателят ни е отредил.

Още на един същностно важен момент искам тук да наблегна - тъй като сами забелязвате вече, че се старая да "заключвам", да "завързвам" нишките, от които биде изтъкано това изследване, нямащо кой знае какви претенции освен тази: да подтикне младите да се замислят, да поработят за пораждането на подобаваща настройка, благоприятстваща духовните занимания, заниманията в сферата на духовното, на духовния живот. Това, струва ми се, е най-важното, това постигне ли се, вече са налице предпоставките за задълбочаване, които неминуемо ще се породят у ония, които имат по-специални нужди и качества за занимания в духовната сфера, в сферата на човекознанието, философията, религията и т.н. Слава Богу всички не сме еднакви, всички няма как да имат в една и съща степен качества, необходими за чисто духовни занимания, а това и не е необходимо. Винаги ще има нужда от хора, притежаващи качества на духовни водачи, а пък останалите ще бъдем просто човешка общност (община), която все пак води някакъв що-годе съдържателен духовен живот, хората успяват да задоволяват в някаква степен своите духовни нужди, потребностите от духовност на душите си.

Тъй че не бива да бъдем максималисти и да искаме непостижимото: няма как всички хора да имат една съвършено изтънчена и изцяло облагородена духовност и то със сериозен духовен потенциал или ресурс, това, казах, и не е необходимо. Важното е да сме човечни и да пазим индивидуалността си, която разцъфва най-вече по отношение на духовните занимания и дейности: някои са занимават с изкуства, примерно с пеене, рисуване, писане и пр. и това е достатъчно за да развиват и изявяват своя дух, други се отдават на философията, трети се вдъхновяват от занимания в сферата на науката, техниката или модерните технологии, някои пък ще имат ресурса да се посветят на чисто духовни занимания в сферата на вярата и религията и ще съставят един духовен елит на аристократите на духа и т.н. Но всички ние, независимо кой с какво се занимава, в каква сфера е призванието му, какво работи и към какво се стреми сме все човеци, сме все човешки същества и като такива имаме някой най-първични духовни нужди от истина, от чистота на нравствения живот на сърцето, от доброта, от впечатлимост спрямо автентичната красота и т.н. В този смисъл заниманията на подходящата почва с духовното каквото то се изявява в сферата на религиозния живот е нещо, от което нито едно човешко същество не бива да бъде лишавано - с риск да пострада именно човечността му.

Аз имах намерение тук, в това свое есе да наблегна на няколко важни момента, но не толкова в дискурсивен маниер, да ги развивам или разнищвам, а просто да ги спомена. Сега решавам наистина да опитам да представя нещо като списъче, съдържащо ония въпроси, които са много подходящи за обсъждания в обучението по религия или по вяра, евентуално в нашите училища, но и извън тях, било самостоятелно, било групово, по интереси, било пък дори и в семейството, да, аз съм убеден, че много родители, обезпокоени от нравственото развитие на своите деца, ще се видят принудени сами да се заемат с тази част от възпитанието им, започвайки, на базата на нашето ПОМАГАЛО ПО ВЯРА, по-целенасочено да общуват по тия въпроси с тях, с децата си, да разговарят, да намират време за обсъждания в семейна обстановка по тия тъй важни въпроси. Та ето някои въпроси, които ми си вижда уместно да предложа тук (като това списъче, разбира се, може да бъде допълвано не само в помагалото по вяра, но и от всички занимаващи се с такъв род обсъждания, за техните нужди, според интересите и настройката им):

- Що е грях? Правя ли разлика, долавям ли различие между "грешка" и "грях"? Грехът само грях пред Бога ли е или човек може да допусне грях и по отношение на ближния си?

- Можете ли да опишете в какво се изразява т.н. външна, лицемерна, демонстративна "набожност"? Как се държи, как подобава да се държи автентично набожния човек?

- Може ли да се вярва в... човека? За кой именно човек става дума в случая? (Понеже ний, човеците, сме твърде различни.) Вярата в човека не е ли израз на някакво болезнено самолюбие или самовлюбеност?

- Може ли да се вярва в... доброто? Може ли доброто да бъде предмет на вярата? За кое добро става дума - мисловното, доброто като идея и мисъл или за доброто като поведение?

- Вие лично добродетелен човек ли сте? Какво е това добродетелност? За какво ви говори тази странна и старовремска дума, разбирате ли я изобщо?

- Ако някой каже, че ужасът от онтологичната самота на човека - човекът да чувства, че е изцяло сам и самотен в безкрайния леденостуден и бездушен Космос! - е причина за пораждането на вярата в Бога как ще възприемете неговите думи? Как тези думи ще ви прозвучат, какъв смисъл намирате в тях? Или ще ви се сторят безсмислени такива едни прекалено тъмни, ала възможно и многозначни думи?

- Даже и да нямаше Бог си заслужаваше човек да го измисли - как възприемате мисълта на Волтер?

- "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал, следователно всичко е позволено", как ви звучи тази мисъл на Достоевски?

- Ако няма Бог, ако Божиите закони на морала са "човешка измислица" и по тази причина са нещо като фантасмагория, то тогава как да си обясним, че все пак съществува някакъв морален ред в обществото?

- Ако няма Бог, то тогава не излиза ли, че наш "бог" фактически е... Нищото? Нихилизмът, вярата в Нищото ли е алтернатива на вярата в Бога?

- Ако безбожничеството въпреки всичко си има свой специфичен, ала непълноценен морал, как тогава да си обясним това, че в най-близката история най-човеконенавистническата доктрина, довела до страшни ексцесии и избиването на десетки милиони с нищо невиновни човешки същества е изцяло атеистична? Апропо, в какво най-вероятно са вярвали убийците-комунисти - щом са убивали с такова сатанинско упоение?

- Как оценявате "качествата на вярата" в душите на ония, които от някакъв уж "религиозен" фанатизъм си позволяват да убиват човешки същества? Как възприема поведението им толкова мъдрият и безпределно благ Бог?

- Възможно ли е хора, отдадени на науката, да изпитват едно автентично религиозно чувство, т.е. да вярват истински в Бога? Как бихте обяснили този несъмнен факт, че големи учени са били в същото време и вярващи в Бога хора?

- Обичате ли да четете религиозни книги, примерно Библията, Корана и пр.? Какви са били първите ви впечатления от досега с подобен род четиво? Каква е подобаващата и подходящата настройка на душата за четене на такъв род четиво?

- Как да се обучаваме да четем свещените текстове на различните основни вероизповедания? Задължително ли е човек да е изчел всичко, за да има достатъчно основание да избере "най-доброто" за себе си (чрез сравнение)? Да, но ето, има противоречие: един човешки живот не стига да изчетем всички значими религиозни текстове на човечеството, а какво означава пък да успеем да прочетем всички коментари (тълкувания) към тях? Какво да правим в такава една ситуация, какъв е изходът от нея?

- Може ли човек да сменя вероизповеданията си така, както си сменяме... бельото? Как възприемате това един човек да е бил и католик, и мюсюлманин, и будист, и източно православен, и атеист, и какъв ли не още?! Не е ли този начинът човек, стремейки се към "най-доброто", в крайна сметка да не получи нищо?

- "Да спася душата си - затова вярвам" - как ви звучи едно такова изказване? За какво спасяване на душата собствено става дума? Вие лично мислил ли сте върху проблема за това може ли и душата ни да умре "напълно" при умирането на тялото? Желаете ли такава една възможност - "пълната смърт" - да е истинска, т.е. точно така да стоят нещата?

- Как се отнасяте към будистката теория за "прераждането на душите", а именно, че душите не умират, а само се преселват от едно тяло в друго? Задоволителна ли е за вас такава една теория? Имате ли някакви претенции към нея?

- Атеизмът дали пък не е някаква своеобразна "религия на невярващите в Бога"? Има ли чертите на религия атеистичното светоусещане? Дали пък идеологията на комунистическия волунтаризъм не е наподобявала някои елементи на религиозната догматика и култ?

...

И така нататък, такива въпроси могат да се измислят още много. Можете да предлагате и вие, а пък най-добре е самите занимаващи се с обучение по вяра да си изобретят, да си измислят собствени въпроси - точно въпросите, които сами сме си измислили са най-интересни и най-ценни! А неизбежно такива едни въпроси ще се роят когато започнем сериозно да се замисляме. Тъй че предложените по-горе въпроси са само колкото да се позамислим, да видим, че е възможно да се формулират, по този модел, колкото си искаме други и много по-вълнуващи и интригуващи въпроси. Навремето, за да подбудя младите към такъв род изяви в сферата на философията аз написах единственото до този момент в историята (е зная да има друго подобно) учебно помагало, съставено предимно от поредици от въпроси, цялото помагало е предимно от въпроси, това помагало се нарича "Лаборатория по философия" (Книга за опитващите се да разбират е подзаглавието му). Нещо такова може да бъде съставено и към това помагало по вяра, разбира се, този път предпочитам да оставя тази възможност за изява на самите обучаващи се. Те тук могат да постигнат много, огромна е територията за изявата им на попрището на духовното!

Спирам засега дотук. Тия дни ще седна да напиша предговора на Помагалото по вяра и след това ще се захвана най-активно с редактирането му. Идеята ми е до месец то да е готово за да замине за печатницата. Разбира се, възможно е нови идеи да се родят междувременно. Никога не знаем това, няма как да го знаем предварително! Това е и най-хубавото всъщност на живота ни - възможността дори сами себе си да изненадваме за това или онова. Превъзходна е такава една възможност, от която си заслужава да се възползваме по-често. И по-настойчиво. Желая ви хубав ден!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo