Уважавам възгледите на другите и тези, които се идентифицират с тях, но опитът на историята и здравият разум ми напомнят, че в името на свободата, равенството и братството са били изклани също толкова хора, колкото и в името на религията. Достатъчно е да си припомним жертвите на Великата френска революция, която по мащабите си на екзекуции и зверства не отстъпва на тези в Ислямска държава – изобщо и в името на свободата и в името на Бог са се водили войни и са давани неоправдани жертви.
Едно от главните оръжия на свободата е било пропагандата. Именно окарикатуряването на определени групи от хора в обществото насъсква масите срещу тях. При едно друго развитие на нещата не бих се учудил, разстреляните карикатуристи да са на страната на разстрелващите в името на едно по-свободно общество. Това се е случвало много пъти. В никакъв случай не бива да бъде подценявана силата на молива и перото пред силата на автоматите "Калашников" - пропагандата без съмнение е по-силна. Автоматите са по-скоро отговорът на безсилния.
Аз не одобрявам това, което направиха двамата братя, но и не вярвам в арогантната свобода, която проповядват вестници като CHARLIE HEBDO. Не разбирам вулгарното подиграване като сатира. Тъй като аз се идентифицирам с мъченическата смърт на Христос, в която вярвам и която постоянно е била обругавана и окарикатурявана в този вестник, по същия начин, по който тълпите събрани пред кръста на Христос са се подигравали с него, няма как да съм CHARLIE HEBDO.
Всъщност, следвайки логиката на тяхното разбиране за свобода и сатира, сега би трябвало да се подиграваме на тяхната смърт. Защо да не ги окарикатурим по един най-свободен начин? Аз обаче няма да го направя. Защо ли? Защото НЕ СЪМ CHARLIE HEBDO.
Написа: Димитър Пецов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар