Пребогата е душата на човека и е много широка, и е много дълбока, аз ако бях на мястото на Бог бих я малко постеснил - и дълбочината й бих направил по-малка

Днес, 19 март, от 14.30 часа в сградата на Районен съд (Съдебната палата) в Пловдив ще се състои поредното заседание на съдебно дяло 1727/2014 г., това е съдебно дяло за клевета, което мой милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова; тъй че ако някой желае да дойде, да присъства на дялото, да заповяда, то е съвсем открито. И това заседание, уверявам ви, обещава да е много интересно. Ще ви обясня вкратце на какво се дължат тия мои очаквания. Между другото, това, което ще напиша, по някакъв начин ще бъде продължение на вчерашното ми разсъждение по една чудесна тема, ето, информирайте се за какво става дума, та да навлезете в проблема: Що е здравомислие - и как да излекуваме болното ни общество, овладяно от страшна и дива социална психопатология?. Ще видите как в този контекст това, което ще напиша след малко, по възхитителен начин ще напасне с общата ми концепция по този тъй важен проблем за здравомислието, за това как можем да оздравим болното ни общество.

Нездравото "мислене" - или ако трябва по-коректно да се изразя: представяне; щото проблемът е там, че такива хора не успяват да настроят душата си на вълната на мисленето и по тази причина страдат от някои коварни и неверни представи, характерни за минало състояние на света - та значи нездравото представяне на нещата се свежда до това, че дадени хора, въз основа на очебийна неспособност да възприемат трезво съществуващото, дето се казва, с отворени очи, сякаш са капсулирали съзнанието си и то, по тази причина, продължава да се движи в някакви омагьосани кръгове от представи и или неживи форми на "мислене", които, подобни на късове скала или на огромни камъни, се въртят безсмислено в обремененото от толкова много баласт тяхно съзнание. Такова безплодно съзнание, в което като в центрофуга се въртят тежки отломки от чужди мисли и от представи, характерни за отдавна отминали времена, първо, нищо ново и оригинално не може да роди, т.е. творческата импотентност е най-първият му отличителен белег; иначе казано, нездравото или болезнотворното представяне е изцяло нетворческо, непродуктивно съзнание. На второ място такова едно съзнание, казах, се е откъснало от животворен контакт с реалността, с действителното състояние на света, с модерното, със съвременното светоусещане, което е характерно за хората, чието съзнание именно е отворено навън, към реалния свят с неговите действителни проблеми, грижи и безпокойства. Такива хора явно живеят в капсулиран, илюзорен свят на някакви откъснати от потребностите не живота представи, което именно прави съзнанието им безплодно и импотентно. Когато едно съзнание прекъсне живителната си връзка със света, то именно почва да страда, да се изпълва с бесовски чувства, с илюзорни страхове, почва да се плаши от някакви митични или лъжливи "враждебни сили", които, видите ли, били искали да развалят мнимия му комфорт, лъжливата идилия, в която то пребивава. Такова едно капсулирано и блокирало съзнание започва да се плаши от всичко ново и различно, което разваля презрения му комфорт и му се струва заплаха; примерно, всички различно мислещи хора на такъв човек с болно и капсулирано съзнание му изглеждат че са "зли врагове", които искат да съсипят "щастието" му. На тази база съзнанието на подобни хора постепенно се овладява от коварни мании и паранои, в пределите на тази ужасна болестотворност душите им се изпълват с раздираща злоба и завист спрямо ония, чието съзнание не е поставено в такова несретно състояние. Разбира се, феноменологията на подобно болно съзнание не може да бъде описана и представена в няколко изречения, но аз тук се опитвам да дам няколко водещи момента, които могат да подпомогнат разбирането. Сега от общото и принципно теоретично ниво на анализа преминавам към разсъждения на едно по-ниско емпирично ниво, където нещата са значително по-плътни и изразителни.

Примерно в съзнанието на една Велислава Дърева, да речем (вземам този пример, щото той е изключително показателен и изразителен; прочее, още в 1990 г. мисля или може да е било 1991-ва, сега не ми се прави справка, във тогавашния вестник ВЕК 21 излезе моя статия, наречена "Политически стриптийз", в която за първи път подложих съзнанието на другарката Дърева на една старателна дисекция; та затова тя, може да се каже така, е мой любим обект, по-скоро съзнанието й ми е този любим обект) светът е населен от "зли сили", които искат да разрушат комунистическата идилия; живеейки, пребивавайки в пределите на тази митологична представа, съзнанието на въпросната дама почва да се върти в центрофугата на всевъзможни страхове; примерно "злите демократи" искат да разбият тъй милата на сърцето й партия, да осквернят светини като "вечната българо-съветска и българо-руска дружба", да поругаят "тъй светлия комунистически идеал", "братството между хората на труда", които пък, видите ли, били страдали от "игото на капитала" и пр.; виждате, че съзнанието на такава една болна от първосортен комунизъм психика е обременено от всичките до една догми на въпросния "идеал", които като воденични камъни тегнат върху шията на въпросната велика страдалница на прехода, каквато е другарката Дърева. С какви ли не врагове се наложи на другарката Дърева да воюва без умора, то не бяха разните му там демократи, реформатори (като Костов), то не бяха разните му там приватизатори, разните му там реститутки, все най-зли врагове на комунистическата идилия; госпожа, пардон, другарката Дърева във всичките тия години воюва с кого ли не, даже й се наложи да участва най-активно в такива грандиозни кампании по видиотяването на простодушното природно и народонаселение на републиката ни като прословутата ченгесарско-медийна акция за спасяването на "сестрите-медички" от Либия... вярвам, спомняте си тия блажени времена, в които целокупният български народ беше направен на пълен колективен идиот и балък, с оглед да бъде откъснат от реалните проблеми на нацията, това беше във времето, в което ченгетата домъкнаха своя покорен слуга Симеон и го туриха начело на държавата, поради което вниманието на народа трябваше да бъде отклонено с тъй грандиозната битка за спасяването на "многострадалните медички", които най-накрая, разбира се, триумфално бяха спасени, а пък благодарната ченгесарска мафия им се отблагодари като им подари по един... апартамент (на Дърева и на останалите медийни исполини, подпомогнали въпросната пропагандна кампания какво са дали, не мога да знам). Сега, като ви дадох този пределно понятен пример, за да разберете за какво точно става дума, да преминем по-нататък, да се пренесем на едно по-ниско ниво; излишно е да казвам, че сега другарката Дърева пак воюва, сега има нови и нови "врагове", които застрашават щастието на любимата й партия, сега тя, примерно, воюва всеотдайно с враговете на тъй любимия й таваришч Путин, освен това другарката Дърева вече се представя за най-велика защитница на... "православието", тя се бори всеотдайно и самоотвержено срещу "вредното влияние", идещо от тъй "гнилия Запад", оттам, представяте ли си, била идела "духовната разруха", която наследихме от комунизма; излишно е да изтъквам, че всичко в пределите на такова едно такова тежко болно и индоктринирано от пошлите комунистически догми съзнание се представя наопаки на действителното състояние, всичко в него е тъкмо наопаки на истинското, на реалното положение, сиреч, инак казано, такива хора постоянно лъжат, за тях лъжата е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. А истината е подобна на отрова и т.н. Но нека да продължим нататък, щото обещах да ви занимая с един съвсем пресен пример; е, идва време да изпълня обещанието си.

Та на мен лично в последните години милостивата съдба ми отпусна тъй благодатния шанс да преживея нещо, което неимоверно обогати моите разбирания за живота и за съвременността. Знаете, моя милост биде обявен от една администраторка в образованието за "най-зъл народен враг" на добруването на нацията, моите подходи в образованието бяха обявени от нея за изцяло "несъстоятелни" и "вредни", тази именно другарка, разтревожена, видите ли, от "злата участ" на моите ученици да имат толкова несретната, така да се каже, съдба да бъдат учени на философия от един "тъй страшен злодей", който, видите ли, ги тормози да мислят самостоятелно и свободно, лишавайки ги при това от тъй великата и затова така лесно смилаема министерска премъдрост, сервирана им в държавните учебници и пр., та значи тази въпросната загрижена за "единствено правилното" възпитание на българската младеж направи нужното да изобличи "врага", именно моя милост, като усърдно ми организира какви ли не кампании по дискредитирането ми като личност, като преподавател, като ангажиран български гражданин и дори като обществена личност, имаща известно медийно влияние (казвам това, разбира се, за да ядосам някои бдителни другарки, коментиращи в блога ми). Появи се, както и подобава за ония незабравими времена от ерата на комунизма, мое досие, което въпросната бдителна другарка започна да пълни с какви ли не компромати, именно с жалби на "разтревожени родители", на "бунтуващи се ученици", на "възмутения колектив" и прочие, вие вероятно знаете какъв е пълния инструментариум на тия добре известни ни от миналото разгромни кампании по съсипването на всякакви всевъзможни врагове на народното добруване. Няма смисъл да споменавам също така, че ми бяха организирани и съответните там заседания на "народния съд", проведоха се също така и "другарски съдилища", абе всичко, дето се казва, беше направено на висота. Понеже все пак живеем в едно по-напреднало време, не се стигна до произнасянето на смъртна присъда (за жалост, тия славни времена, в което това беше възможно, вече, да се надяваме, безвъзвратно са отишли в миналото!), е, все пак, в духа на добрите традиции, успяхме поне да съсипем здравето на въпросния "зъл враг", но срещу него другарската напаст прояви съответно пълна "класова безпощадност", ний, другари, не бива да се размекваме заради някакъв си там "абстрактен буржоазен морализъм", не, никаква мекушавост не трябва да допускаме, драги другари, а трябва да бъдем твърди като стомана, да бъдем подобни на другаря Сталин, който именно ни е учил на великата мъдрост: "Есть человека, есть проблема; нет человека - нет проблемы!", ах, какъв велик и славен завет ни е доставил нашият тъй премъдър другар Сталин! нека да бъдем достойни за неговото знаме, другари!

Е, аз бях в крайна сметка уволнен, а преди това бях най-официално провъзгласен за... луд, да, в официален административен документ въпросната другарка ми вписа своя оригинална "психиатрична диагноза", формулирана най-прецизно ето как:

Та ето за тази именно "диагноза" се води въпросното съдебно дяло за клевета. Аз го водя най-вече по морални и също така по... дидиктични причини: искам да преподам един урок на въпросната администраторка, зер, аз съм също така преподавал дълги години предмета психология, също и "философия на правото", а най-вече и т.н. гражданско образование; е, налага се, бидейки философ, да изнасям какви ли не уроци - на какви ли не хора; като се почне от политици - мнозина са тези най-велики наши политици, на които съм правил най-богати на смисъл, бих си позволил дори да кажа (въпреки природната си скромност) великолепни, превъзходни по разумността и мъдростта си уроци! - и се стигне до редови инспектори по философия и директори на гимназии като въпросната властваща особа. А сега, след като се постарах да представя общия и принципен контекст, в който се разполага моето изследване, да премина към нещо съвсем конкретно, което, надявам се, ще хвърли обилна светлина върху вече казаното - с оглед смисълът да изпъкне още по-плътно. Забравих да кажа само това, че мотивите, по които моя милост биде уволнен от работа като преподавател по философия и гражданско образование във въпросното училище (ПГЕЕ-Пловдив) бяха съвсем смехотворни, а именно: "пълен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител", "липса на всякакви качества да работи в сферата на образованието", "абсолютно негоден за системата" и т.н. Сега, като се поуспокоите от тъй ведрия освежителен смях, който бликна от душата ви, да преминем към това, с което днес ще и завърша настоящето есе, което се пише, така да се рече, пред очите ви. Прочее, сега ми хрумва, че очертаващата се поредица по водещата тема за здравомислието без проблем може да прерасне в една книга, ето, сами виждате, каква превъзходна идея се роди току-що, естествено, че ще направим една философска книга по тия толкова важни проблеми, само здраве да е!

И тъй, за днешното заседание на въпросното съдебно дяло моя милост в последните дни много мисли, много мислих, тъй да се каже, ето какво измислих; тази нощ, преди заспиване, ми се явиха чудесни мисли в тази посока, да видим сега дали ще успея да го възпроизведа в слово. При мен е така: най-хубавите мисли ме спохождат когато вече съм в кревата, вече съм загасил компютъра, даже в тъмното нямам и листче да си ги запиша; сума ти гениални направо мисли, родени нощем в леглото ми, са отхвърчавали в небитието по тази причина, че няма как да ги фиксирам завинаги върху хартия; както и да е, науката се развива въпреки всичко, знаем, тя се храни предимно от трохите, които падат от великолепното пиршество, което постоянно тече вътре в нас, в нашите недра - и на което беседват всички до една наши душевни сили. Да мина обаче най-сетне върху оня момент, който ме принуди да измина целия този път. Та наистина, какво да направя днес, и какво ново се появи във връзка със самото съдебно дяло.

Стана следното, получи се нещо твърде интересно: на миналото заседание Съдията разпореди, по искане на адвокатката на подсъдимата, на ответницата, тъй да се рече, на моя милост да бъде направена... "съдебно-медицинска експертиза" по установяване на актуалното състояние на моето психично здраве! Е, няма как, понеже аз лично съвсем не се плаша от такива изследвания, напротив, много са ми интересни и забавни, аз се съгласих, разбира се, не трябва да крия, че в тях има и един тънък обиден момент, който по-чувствителни хора като мен все пак доста силно преживяват. Да бъдеш поставен в ситуация да си обект на психиатрично изследване за това "доколко си наред" в психично отношение - не зная дали можете да си представите колко унизително е това, особено ако вземете предвид и това, че човек като мен до този момент, разбира се, никога не е имал психични проблеми, които да са го принуждавали да търси помощта на психолог или на психиатър, слава Богу, аз до този момент такива проблеми не съм имал, ала ето, тъй загрижената за моето - отбележете, за моето, на за нейното собствено! - психично здраве директорка направи нужното аз, а не тя самата да бъда поставен в подобна крайно обидна ситуация, която пак, за кой ли път, съдържа момента оклеветяване, заради който всъщност аз я съдя. Представяте ли си за какво именно става дума? Ето два момента, които ще ви накарат да осмислите създалата се ситуация значително по-релефно:

1. Нормалното е всеки да е загрижен най-вече за своето, а не за нечие чуждо здраве, било психично, било органично, било телесно, физиологично, неврологично или каквото там искате;

2. Да, ама ето, явно има хора, които са загрижени тъкмо за чуждото, а не за своето собствено психично здраве, което е доста интересен феномен, нали така, е феномен, който се нуждае от най-старателно вникване; е, няма как, ще ми се наложи да вникна, това, дето се казва, в случая ми е работата.

Оказва се, че г-жа Анастасова (директорката на ПГЕЕ-Пловдив) явно съвсем не успява да почувства това, което по този начин ми причинява, което е крайно странно, щото ний, хората, сме устроени от нашия Велик Създател така, че да можем да съпреживяваме и точно да долавяме какво преживява другия, ближния до нас човек - според това какво ние самите или някой друг му е причинил. Да, обаче в случая тази способност явно не работи, не функционира, което е много интересно - как ли пък се е получило туй нещо? Отбележете, че въпросната госпожа администраторка при това е учителка, е възпитателка на младежта, което означава, че при нея лично способността за съпреживяване (ний, психолозите, го наричаме емпатия) трябва да е развита в особено висока, забележителна степен; тук обаче тя сякаш липсва, как е възможно това? Примерно, наричаш колега "психично болен", и изобщо не ти пука как той ще се почувства; след това го уволняваш, определяйки го като "абсолютен некадърник", и то в писмен вид, под формата на уволнителна заповед, и пак изобщо не ти пука как той ще се почувства - представяте ли си за какво говори всичко това?! Или, примерно, става така, че г-н Жак Асса, доайен на ПГЕЕ-Пловдив, вече на пенсионна възраст, ала още работи и не желае да престане да работи като учител (той е най-знаменития учител на това училище!) идва да изпитва ученици на поправителен изпит, раздава им въпросчетата и отива до канцеларията да вземе допълнителни листа за писане, които да им раздава ако потрябват; там го чака новината, че той вече... не е учител в това училище, че трябва да си тръгне, а пък някой друг щял да изпита учениците (на които именно той е преподавал!); е, по този начин биде прогонен от училището най-великия учител в това училище; г-жа Анастасова дали е изпитала поне частичка от унижението, на което е подложила този заслужил човек?! Едва ли е изпитала, ако беше изпитала поне малка част от туй унижение, едва ли щеше да си го позволи, а щом си го е позволила, значи не е почувствала каквото следваше да почувства; а може би е почувствала съвсем други чувства, примерно, в сърцето й се е появила радост - по причина на това, че е унижила един човек? Сложна и пребогата е човешката душа, и е много широка, и е много дълбока, аз ако бях на мястото на Бога бих я малко постеснил (ако ми позволите да префразирам Достоевски); и дълбочината й бих направил по-малка, ала ето, мъдрият Бог вероятно неслучайно я е направил точно такава, знам ли? Тия неща, прочее, не могат да се знаят изобщо, което е изключително мъдро и разумно?!

Вижда се, че подетата тема е много интересна, ала ето, и времето напредва, тъй че трябва да се ориентирам към приключване. Смятах да опиша какво именно съм наумил да направя на самото дяло, имам великолепна идея, но ето, сега нямам време да опиша и представя всичко. Трябва да ставам от компютъра, трябва да почна да се приготвям - днес денят ми е изпълнен, първо имам телевизионно предаване (четвъртък е, по Пловдивската обществена телевизия от 11 часа тече предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"), а пък после ще ми бъде именно дялото, тъй че трябва да ставам да се приготвям. Какво ще направя там, каква реч съм си приготвил да произнеса, ще разберете постфактум, за жалост, сега няма време да ви обясня. Аз даже исках да внеса становището си в писмен вид на самото съдебно заседание, но дали ще имам време да го напиша, е доста съмнително, е, ако нямам, ще произнеса една реч на основата на пълната импровизация, тогава именно човек се вдъхновява и произнася най-добрите речи - стига сърцето му да е чисто и да бъде оставено да говори. виж, за лъжльовците не знам дали е възможно да импровизират, щото за измислянето на съответните лъжи, коварства и мерзости се иска повечко време, едва ли умът може да измисля тъй скорострелно подлостите си. Ще видим какво ще стане. Хубаво че нямам време, щото ако имах - понеже, сами виждате, колко много ми е голяма устата! - неизбежно щях да издам идеята си, което не е хубаво, не е добре опонентът в съда да знае толкова предварително ходовете ти. Пък и с адвокатката си още не съм обсъдил идеята си, не зная тя какво ще каже. Аз обаче този път съм решен да взема инициативата изцяло в свои ръце. Имам превъзходна идея, ще стане чудесно, заповядайте в съдебната зала! Репортерите от пловдивските медии съветвам да не идват, щото ако дойдат, може да се изморят и тогава как ще могат да отдадат всичките си сили в отразяването на онова епично и съдбовно съдебно дяло, в което една поетеса съди някакъв поет заради това, че той, наглецът му с наглец, се бил усъмнил, че тя не е... девствена и непорочна! Та затуй нека репортерите събират сили да отразят онова дяло, на моето да не идват, щото може да се изморят - и после какво ще правим без тях - да пропуснем дялото за непорочната поетеса ли?! Айде де, как ще изпуснем ний туй съдебно дяло, ний знаем какво иска да чуе многострадалната българска народна и природна душа - и положително знаем, че не ще да чуе нищо за някакви си там незначителни съдебни дела, в които философ съди една самовластна директорка на училище - и то по съвсем незначителни идейни, ценностни, духовни, личности и прочие проблеми, кой у нас ти се интересува от такива глупости като идеи, ценности, духовност, личност, образование и пр., дай ни на нас предимно цици и...

Стоп, спирам дотук, че окъснявам! Хубав ден ви желая, много съжалявам, че не можах да си довърша туй есе както го бях замислил, но скоро, живот и здраве да е само, ще се върнем към темата. И ще напишем, ако трябва, още една книга по тия толкова интригуващи проблеми. Само живот и здраве да е! - ето това и вам пожелавам! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo