Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
9 коментара:
И кво му е „любопитното“ в такава злоупотреба с доверието на събеседника?!
Рачков, Пр.
Защо да е непременно... зло-упротеба - ами ако е за добро?! :-) Има хора притворни и лицемерни, които не говорят едни и същи неща, които лъжат и се преструват, но има хора, които изобщо не се страхуват мненията им да излизат публично. Е, ни йс госпожа Анастасова не сме нито лецемерни, нито лъжливи, ний сме искрени, добросърдечни хора, по тази причина иизобщо и не се боим от огласяване на нашите мнения. Вие какво, да не искате да кажете, че някой от нас е лъгал и лицемерил по време на разговора ни - и сега може да се срамува за това, което е казал?! Вие да не си позволявате да подозирате било мен, било госпожа Анастасова в неискреност и в породен на тази основа страх човечеството да разбере какво мислим?! Явно страдате от твърде ниско мнение за нас двамата с г-жа Анастасова, драги ми Рачко Пръдлето, иначе сте си избрал чудесно име, вий литератор ли сте, позволете да запитам, та имате такива чисто литературни асоциации при избора на бойна кличка или на псевдоним?
Я да копирам и мнението Ви в случай че решите да го изтриете:
И кво му е „любопитното“ в такава злоупотреба с доверието на събеседника?!
Рачков, Пр.
Жалко е, че не може да почувствате тънката, фина разлика когато двама души беседват насаме или пред публика, аудитория или просто в някаква компания. Според чувствителността си и възпитанието си човек е нормално да променя изказа си, емоционалната реакция и др. в зависимост от контекста и конкретната ситуация, в която се намира. Позволявам си да предположа, че толкова често срещаният, та чак, като че ли приеман за стандарт -„простонародният“, диалектен, беден/витиеват, шаблонизиран изказ /“аз съм прост и вие сте прости та се разбираме“ и др. подобни/ изказ на служебни/длъжностни лица, „управници“ и др. официални лица, несъобразени с конкретната ситуация, Ви прави неприятно впечатление.
Мунчо Р.
Никак не е коректно лични разговори да се изпляскват по този начин в интернетното пространство без съгласието и на ДВЕТЕ страни.
Жалко, че в България моралът е стигнал толкова ниско ниво, че такива срамни действия се смятат за приемливи.
Драги ми Мунчо, за твоя пълна изненада ще кажа, че някои хора не лъжем и не лицемерим независимо къде и с кого общуваме и затова не се срамуваме какво сме казали. А на анонимника по-горе искам да кажа: а откъде-накъде сте сигурен, че някоя от страните в този тъй сърдечен диалог не желае той да бъде публикуван?
Дааа, тут не поспоришь …
Сатановский, М.
Госпожо Анастасова моля Ви кажете че не сте съгласна Грънчаров да развява Вашите думи без да Ви е питал и тогава той по закон трябва да махне тази публикация иначе с пълно право можете да го изпратите на съд и тогава той ще трябва да Ви плати много пари за неуважението на Вашето право на мнение....................
Нещо, качено в интернет, не може вече да се махне. Нали знаете: Каквото се качи веднъж в нета, остава там завинаги. Така е и с този диалог.
Може да се махне, разбира се.....
Публикуване на коментар