Искам да споделя нещо съвсем изненадващо: нямате си представа колко вълнуващо е да си гражданин в истинския смисъл на тази дума!

Вчера си позволих да отделя време за да проведа един интересен експеримент, свързан с моите изследвания, напоследък концентрирани около проблема за здравомислието. Пиша такава книга, впрочем, напреднах в писането й дотам, че вече се налага да я привършвам: искам книгата да е кратка и един вид с по-практическа насоченост. Ще ми се да помогна на хората, да им предоставя лесен, работещ начин да се избавят от неверните, от нездравите си представи за нещата - и да се проникват от здравомислие. И от разумност. Другояче казано, ще ми се да им помогна да започнат да постъпват наистина по-мъдро. Тия три неща: здравомислие, разумност и мъдрост явно са изключително близки по смисъла си. А проникващият се от здравомислие човек е човекът, който все по-успешно се бори с глупостта, с нашата неизкоренима човешка способност и склонност да правим глупости. И грешки. Ей с тия толкова вълнуващи неща е свързана книгата ми. И я пиша с увлечение. Та значи вчера си направих един интересен и полезен експеримент, тук сега искам да споделя с вас резултатите от него.

Аз вече писах по замисъла си (виж: Днес отново ще изнасям урок по гражданско достойнство на представителите на самодоволната и самозабравила се образователна администрация!) на туй "мероприятие" (да употребя тази тъй мила дума, останала ни от онуй славно време на комунизма!), а пък на друго място (виж: Какво се случи при моята визита в "Деня на отворените врати" в РИО-Пловдив) дори вече разказах, във видео-формат, как всичко е протекло. Сега в добавка тук ми се ще да представя целта и смисъла на тази моя поредна инициатива. Много се замислям дали да не посветя на този същия проблем, на тази същата тема и следващото телевизионно предаване, което водя по ПО-тв, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Това ще го реша най-вероятно минути преди започването на самото предаване.

Тук обаче изобщо не ми се ще да пиша пространни анализи, дълбокомислени тълкувания и пр.; не, нямам желание да правя това. Ще се задоволя да направя само няколко важни констатации. Свързани именно с темата, която ме вълнува тия дни: как да напредваме в порива си към здравомислие. Как да постигаме заветната цел: да мислим здраво, реалистично, истински? Ето това е истински значимото, а не това, което се е случило, какво съм казал аз, как са се държали моите опоненти и пр.

А всъщност там, в не толкова уютното фоайе на втория етаж на сградата, в която се помещава пловдивския филиал на образователното ведомство, аз проведох една чудесна дискусия с двама типични служители на министерската образователна бюрокрация. Смея да ги определя така, навярно това звучи в техните уши като ласкава оценка. Аз, Ангел Грънчаров, там бях в позицията си на ангажиран български гражданин и данъкоплатец, който при това има специално отношение към многострадалното българско образование. Моята позиция е твърде интересна: първо, съм не просто български гражданин, а съм значително по-особен и нетипичен, ако мога така да се изразя, български гражданин, дотам, че мога да бъда определен като... "небългарски гражданин", или като български гражданин, позволяващ си да има едно небългарско поведение и отношение. Щото българският гражданин обичайно се държи не като гражданин, а като един малодушен треперко, изпитващ панически страх от тъй величавите представители на самонадеяната държавна администрация. Е, аз пък искам да покажа, че е възможно и в български условия човек да се държи като гражданин, сиреч, като свободен и отговорен човек. Свободният човек или гражданинът по начало не е треперко, съзнанието му не се тресе от глупави страхове, такъв човек не изпитва неудържими пориви да прави теманета на тъй величавите представители на издържаната от данъците му държавна администрация. Истинският гражданин, именно гражданинът, който се държи достойно и не петни с поведението си това име, съзнава нещо най-простичко: администраторите, властниците, управниците не са наши чорбаджии или господари, пред трона на чиято величавост не трябва да се държим като малоумни идиоти и като треперковци, не, напротив, той съзнава нещо най-простичко: това че ний, гражданите, всъщност сме господарите, а пък чиновниците и управниците, независимо от ранга им, са наши слуги! Да, не зная как ви звучи туй толкова простичко нещо, вероятно ви звучи пределно дразнещо, но ето, пиша го най-отговорно; и ще ви бъда много благодарен ако имате добрината да ми кажете как то ви звучи. Но да продължа нататък.

Аз вчера просто си позволих дързостта да се държа с двама представители на тъй самонадеяната образователна администрация както подобава да се държи един свободен и достоен гражданин, който, казах, има типично небългарско разбиране на всичките тия неща. Нашенецът, типичният българин обикновено гледа да измисли как, по какъв начин да омилостиви тъй величавия български държавен чиновник или властник и за тази цел измисля и изобретява какви ли не начини да се унизи: търси прословутите "връзки" по каква ли не линия, шуро-баджанашка, приятелска или всякаква друга, ако трябва, сторва какви ли не поклони, ако се наложи, готов е дори обущата му да целува и да намаже с лиги, абе на всякаква мерзост и простотия е способен типичният масов българин само и само да заслужи милостта на тъй величавия български чиновник или властник. Е, понякога има едно най-ефикасно средство, което решава всички проблеми: и то е подкупът, всевластната парица, която отваря всички врати! Цялата работа се свежда началството да бъде омилостивено и да благоволи да ни дари някакви благинки, примерно да ни погали по главицата, да ни даде некаква невзрачна службица, където да благоденстваме доживотно, примерно, да станем послушен учител, която гледа като кученце в очите г-н инспекторът-исполин и е готов на всякаква мерзост само и само г-н инспекторът да е доволен! Вий знаете, предполагам, как се държи типичният нашенски... идиот, дето се опозорява по всички линии, общувайки с нашата тъй величава администрация.

Е, вчера аз си позволих да направя нещо крайно скандално в нашенските родни условия: държах се както повелява да се държим най-елементарното понятие за гражданин. Прочее, в интерес на истината съм длъжен да отбележа, че аз се държа така не от вчера, а от много години. По тази причина, именно заради "скандалното си поведение", аз накрая си получих "заслуженото": уволнен съм от образователната система, обявен съм от нейните авторитетни представители за "психически ненормален", родната образователна администрация ме обяви за "персона нон грата" по отношение на системата и дори ме провъзгласи, ща не ща, за нещо като дисидент пак по отношение на нея, за благодарност аз фактически съм лишен пожизнено от преподавателски права, да, вече нямам право да преподавам философия и гражданско образование, нещо, което съм правил цели 32 години, щото представителите на въпросната бюрократична система имаха добрината да ме провъзгласят също така за "пълен некадърник", за "изцяло негоден за системата", "липса на абсолютно всички качества да бъде учител" също така пише в уволнителната ми заповед и т.н. Абе виждате явно яко съм вбесил въпросните образцови властващи представители на системата щом си направиха труда да ме остракират така решително от нея; разбира се, тия същите сега си имат доста неприятни проблеми с българското правосъдие, щото аз, като гражданин (няма да употребя тук предиката "достоен" или "свободолюбив", щото то си се подразбира), няма как, за да защитя правата си, се наложи да дам възможността на въпросните самозабравили се властници да защитят незащитимата си по принцип позиция пред българския съд. За което те правят титанични опити да защитят незащитимата си по принцип позиция, сиреч, да предизвикат симпатия към себе си в сърцата на представителите на съдебната система (но това е друга тема, за която ще говорим отделно).

Но мисълта ми е, че вчера също, въпреки положението си на остракиран от системата дисидент, на нейна жертва и пр., аз се възползвах от правата си на гражданин и от тази позиция близо час може би (хич пък не си погледнах часовника, а времето течеше бързо, щото разговорът ни беше извънредно приятен!) водих една превъзходна дискусия с двама образцови представители на образователната администрация! Какво именно си казахме е отделна тема, ние, прочее, обсъдихме доста и то изключително интересни въпроси (въпросите задавах предимно аз, пропъденият от системата учител), за които сега нямам време и търпение по-пълно да разкажа. Но в случая мен ме интересува друго: говорих и от гражданска, но и от чисто човешка, сиреч, от една пределно философска позиция с двамата образцови образователни чиновници. Чудесен разговор се получи, ех, защо не го записах, за да се съхрани за човечеството, за признателното потомство?! Да, но този път дори не посмях да им предложа да запиша разговора ни, знаейки добре, че няма да се съгласят. Както и да е, нека интригата да бъде запазена, нека разговорът ни да бъде обвеян с булото на загадката, на мистерията. Но беше чудесен, беше превъзходен този разговор, уверявам ви! Аз лично получих невероятно интензивно духовно удоволствие от него. Съветвам ви да опитате и вие някога да поведете такъв разговор с чиновници, те, прочее, са чудесни събеседници, стига само да имате умения да ги предразположите. Аз тези умения ги имам развити във висша степен! То се иска практика, е, аз съм практикувал това нещо откакто се помня. Хиляди спорове съм водил с подобни чиновници от какви ли не сфери. Няма друг начин, трябва да се практикува туй умение да бъдеш гражданин. Ако практикувате умението да бъдете мухльовци, ще станете мухльовци. Ако обаче не щете да сте мухльовци, ако почнете да се държите като достойни граждани, имате всички предпоставки да станете такива. Е, иска се и още нещо: умение да мислите. То се получава чрез занимания с философия. И то трябва да се практикува. Иска се да имате добър учител в тази посока. Те са същинска рядкост добрите учители по философия в наше време. Е, има и такива. Тях обаче обикновено ги гонят от системата, щото тя такива точно не търпи. Тъй като те са нещо като динамит в основата й. Както и да е. Това е друго огромна тема. А аз трябва да завършвам. Ето как ще завърша.

Спорихме разгорещено, разбира се, по нито един пункт, да, по нито един пункт не постигнахме единодушие с уважаемите администратори. Впрочем, грешка, по един само пункт постигнахме пълно съгласие. И той е: че явно никога няма да постигнем съгласие. Причината за това е проста: понеже живеем в абсолютно различни светове няма как да постигнем някакво съгласие. Да, живеем в различни светове или дори вселени. Имам предвид човекът и гражданинът като мен, който има понятие за своето предназначение и достойнство - и не е склонен да ги хариже, та да са доволни представителите на всевластната бюрокрация. И, на второ място, са представителите на тази същата администрация, които са свикнали да общуват не с достойни и свободни граждани, държащи на достойнството си, а предимно с мухльовци, с треперковци, с жалки същества, които само търсят начин как да ги омилостивят и да получат благоволението им, с оглед на получат също така известни благинки или облаги. Та именно тия два човешки типа живеят в две различни вселени. Между които няма нищо общо. Е, вчера отново се получи някакво съприкосновение между тия две вселени, от което изпращяха искри, както при допира на проводници, през които тече ток. Появиха се искри и толкоз. Два свята, повтарям, между които няма нищо общо. ("Единият от тях е излишен", така ли беше написал поетът?) Две вселени, които се съмнявам дали са изобщо паралелни. Две абсолютно несъвместими вселени...

За кой ли път си позволих да попитам инспекторката по философия Антоанета Кръстанова дали поне малко не съжалява за това, което дръзна да стори, а именно, да подпомогне моето съсичане като личност и преподавател от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Попитах я дали не съзнава, че е направила цяла поредица от ужасно нелепи грешки. Казах й, че като философ съм загрижен за това и чувствам дълг да й помогна да осъзнае грешките си. Ето, затова съм и дошъл, да и помогна в тази посока. Отговорът й беше все същият: не, тя не била сторила никаква грешка, грешният съм бил само аз! Тя един вид била безгрешна. Понеже служила на една "перфектна система", вероятно. Системата не била толкова лоша колкото аз съм си бил представял. Чудесни резултати била постигала системата. Бляскави, един вид резултати била постигала системата! А аз по тази причина съм бил нямал място в нея. Да ви припомня: тази госпожа инспекторка има добрината даже пред съда да заяви, че по нейни наблюдения аз съм бил най-некадърният преподавател по философия в цялата Пловдивска философска губерния, сиреч, сред всички преподаватели по философия в Пловдивска област аз точно съм бил най-некадърният! Това, че тази госпожа толкова силно ме мрази, е отделна работа. Защо ме мрази - също. Между другото, аз се радвам, че съм заслужил толкова много омраза. Това е чест за мен. Не ща да омилостивявам подобни служители на системата. Нека да ме мразят колкото си искат. Само има един тънък момент: аз като български гражданин между другото съм и техен работодател! И имам права да ги питам за много неща, да ги държа отговорни и пр.

Между другото, понеже съм наистина доста гаден, позволих си да попитам и това, и то още в началото на разговора ни - или на моята специфична гражданска инспекция на... инспекторите на РИО-Пловдив: до какво се свежда длъжността на инспектора, каква е ролята му, има ли смисъл от такива длъжности в съвременните условия. Още с тия въпроси и тримата представители на въпросната администрация направиха подобаващите гримаси, показващи, че въпросът ми им е крайно неприятен. И други такива въпроси имах добрината да им задам. Вярвам, доста ще помислят по тях. Моята идея беше точно тази: да им помогна да се позамислят. Оказа се обаче, моето наблюдение е такова, че в тази посока тези хора имат сериозен проблем. Много сериозен при това: мислят си, въобразили са си, че всичко те прекрасно си го разбират - тъй че не им е нужно изобщо да мислят. Това е много коварна илюзия обаче. Нещата съвсем не стоят така както те си го представят. Ще завърша със следното, макар че имам още много неща за казване, но то всичко никога не може да се каже.

Няколко нови момента констатирах обаче все пак, което показва, че г-да инспекторите имат известен напредък благодарение на моите уроци по мислене и по гражданско образование. Примерно г-жа Кръстанова благоволи да каже, че тя била против това аз да бъда уволнен и изгонен от училището - ама приятелката й Анастасова вероятно толкова е настоявала за това, че тя не е могла да й откаже. Трябвало според нея да остана да работя в училището, въпреки цялата си пословична некадърност. А че съм "абсолютен некадърник" - от тази своя квалификация тя обаче не се отказа. Вторият интересен момент беше този, че тя редовно била чела блога ми - и дори понякога си позволявала да гледа предаването ми по телевизията, именно "На Агората...", на което тя, прочее, е нещо като кръстница: още много време преди да поведа аз това предаване та има добрината при наш предишен разговор да ми заяви: "А ти защо искаш да работиш в училище щом се мислиш че си нещо като пловдивски Сократ, щом толкова обичаш Сократ, що се вреш да работиш за пари в училище, кой ти пречи да преподаваш философия на улицата, на площада, на Агората - та да бъдеш таман като Сократ?!"; та за тия нейни памятни думи когато създадох предаването, при избора на име се спрях, естествено, на това, на което се спрях. Та като ми каза тия неща вчера, аз вметнах: и как така, как е възможно да четете блога на най-некадърния философ в Пловдивска област - и да гледате дори и телевизионното ме предаване, Вие чувате ли се какво говорите?! На трето място когато стана дума за една друга преподавателка по философия, г-жа Антоанета Чобанска от Велико Търново, която също си имаше преди време главоболия с образователни администратори, та в при това споменаване г-жа Кръстанова благоволи да похвали г-жа Чобанска, която, за разлика от мен, имала била еди-какви си постижения в "единствено правилното обучение" на младите по философия. Аз тогава й подхвърлих: а тя знае ли, че г-жа Чобанска сама писа, че ползва учебното помагало по философия на "най-некадърния философ от Пловдивска област"? Г-жа инспекторката каза че знае и направи също доста интересна гримаса на лицето си.

Такива работи. Спирам дотук. Ако имам време, на базата на вчерашните си наблюдения ще направя някои нови заключения, но това ще стане не сега. Сега просто ми писна да пиша. И спирам. Хубав ден ви желая! Бъдете граждани - чудесно е да си гражданин, нямате си представа колко възторжено се чувства човекът, който е дръзнал да изпълни гражданския си дълг! Уверявам ви, наистина е превъзходно това чувство - опитайте само! Изобщо не е трудно, просто се иска едно условие: просто се иска да престанете да бъдете страхливи малодушни мърморковци. Само това се иска, пробвайте...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo