Гледам снимки и чета какво се е говорили на митинга в Москва по повод една година от "присъединяването" на Крим (да се чете насилственото подло анексиране) към Русия. Тълпата екзалтирано крещи "Напред към Полша и Финландия!" (къса им е паметта, май са забравили как Пилсудски унижава "непобедимата Червена армия" през 1920 г. пред стените на Варшава и какъв световен позор претърпява същата тази Червена армия в Зимната война срещу Финландия 1939-1940 г.).
Възгласите на говорещите от сцената представители на властта за някакъв имагинерен "руски свят", чието "освобождение" сега започвало, много силно напомня на реториката на Адолф Хитлер за Lebensraum-а на Германия. Хората на митинга са докарвани специално от Подмосковието, наемани са стажанти, карани са студенти, както предава РБК...
Целият този цирк, организиран от сатрапа на Горна Волга с ядрени ракети, който не изневери на стила и се появи на токчета, беше организиран само на метри от лобното място на Немцов, което продължава да е затрупвано с цветя, стари и нови. Мир на праха му! Тази Русия не заслужава хора като него.
Написа: Dimitar Stoyanov
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
По отношение на Русия дори сред най-добрите анализатори царят много погрешни и превратни представи, затова Западът страда и още много ще пострада. Към тези заблуди принадлежат и „Горна Волта с ядрени ракети“ или „Бензоколонка с ядрени ракети“. Подобни определения за най-голямата страна на света с огромни ресурси от всякакъв род и с историята и културата на Русия са смешни. Но онова, което съвсем не се разбира е, че днешна Русия даже НЕ Е ДЪРЖАВА И НЕ Е И ИМПЕРИЯ в конвенционалния смисъл на думата, а само най-видимата част от СВЕТОВНАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА и ПЛАЦДАРМ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ. Стара царска Русия слиза завинаги от историческата сцена през 1917, а СССР и РФ не са нейни продължители и приемници, дори да претендират за това като днес РФ. За комунистите нациите и националните държави са второстепенни.
Колкото до анексията на Крим, тя наистина беше в разрез с международното прави, както и с Будапещенския меморандум, но трябва да признаем, че по-голямата част от населението на Крим я приветства. Крим от над 200 години е в състава на Русия, а предаването му на Украйна от страна на Хрушчов беше едно недоразумение, което при това не беше оформено според действащото тогава съветско законодателство. Това, разбира се, не е оправдание за сегашните действия на Русия, просто припомням фактите.
Иначе какво отношение трябва да имаме днес към „подлото насилствено анексиране“ на Македония от страна на България през 1915 и 1941? Само че и в двата случая на България не й беше позволено за задържи Македония, но за Русия и Крим например това не се отнася. Излиза, че за големите държави и великите сили всичко може, за малките нищо. В Първата и Втората световна война България не е искала да завладява чужди територии, а само да си вземе онова, което по право й принадлежи, но това не става. А Англия, Франция, Германия, Русия и т.н. могат да си анексират, каквото си поискат в която и да било точка на земното кълбо. Но такъв е светът, това е Realpolitik.
Иначе в древността и средновековието за велики са са смятали най-вече владетели, които са увеличавали територията на своята страна. От тази гледна точка в новата българска история големи владатели са били Батенберг, Фердинанд (въпреки неуспехите България в края не неговото царуване е по-голяма, отколкото в началото) и Борис Трети, докато при Кимон Георгиев и Георги Димитров България губи територии, а при Коларов, Червенков, Т.Ж., Желю Митев, бат Петьо, Седефчов-Първанов и Роско Плевнелиев (и съответните мининстър-председатели) стагнира.
Таваришч кагебестки пропагандист, май сте на път вече чистосърдечно да си признаете, че Ваш работодател е КГБ :-) Но това грози да си загубите заплатата, нали така? :-) Бъдете малко по-внимателен, моля Ви се, какво ще правите съвсем без доходи?
За какъв КГБ може да става дума тука? Не четете ли постовете? Да не би да не разбирате български? Аз просто уточнявам и внасям нови аспекти. Вие изглежда никога не сте мислили по тези въпроси. Кога сте чували КГБ например да каже, че Русия не е държава и че нейната цел продължава да бъде световната социалистическа революция? Или че великите сили не позволиха на България да се обедини в своите етнически граници? А колкото до разширяването на територията, това е само провокационен въпрос, искам да чуя какво мислят читателите. Дали едно управление е добро само, ако увеличава територията на страната? Или това е остаряло разбиране? А дали днешните граници са вечни и нерушими? Дали след 2000 г. България ще е в абсолютно същите граници?
Всичко това няма абсолютно нищо общо се КГБ, ЦРУ или ДАНС, това е просто интелектуално любопитство, от което А.Г. явно е лишен. Той иска да повтаря все едни и същи „дълбокомислени“ мантри от рода на „демокрацията е нещо хубаво, а диктатурата нещо лошо“ и тогава е доволен и се радва като малко дете. Всеки пост, в който няма изрична формулировка от този род, автоматично е от КГБ. Той въобще не предполага, че има хора, за които този въпрос е решен и които не разсъждават по цял ден върху това. Разбира се, че всички ЗДРАВОМИСЛЕЩИ хора сме демократи, това е ясно и няма нужда да го изтъкваме през 1-2 минути. Но това не бива да е пречка да мислим. Оказва се обаче, че А.Г. е така „окован“ от догмите на либерализма, както някога всички бяхме оковани от догмите на марксизма, и затова мисленето му е скучно и едноизмерно, много от постовете и реакциите му са лесно предвидими.
Ами вземете отношение към моето твърдение, че Русия НЕ Е ДЪРЖАВА. А какво мислите за моето твърдение, че Русия все още се стреми към световно господство? Или мислите, че комунистите са станали добри? Ако е така, обосновете го! Или сте на мнение, че Русия е слаба и пренебрежима величина? Ами тогава не й обръщайте внимание! Мислите ли, че Путин управлява еднолично Русия? Смятате ли, че Бойко Борисов управлява България? Мислите ли, че КПСС е разпусната и е изчезнала? Ето Ви цял набор от конкретни въпроси. Задавали ли сте си ги някога?
Моля Ви, замислете си, изяснете си нещата. Аз тези неща не ги казвам току-така, това е плод на години работа, изследвания и размисли и е обидно, когато съвсем добронамерено предлагам резултатите от моите изследвания за свобода дискусия, те да бъдат най-безцеремонно обявявани за… пропаганда на КГБ!!!??? Отдавам го обаче по-скоро на неразбиране, отколкото на злонамереност. Така че не само Вие сте неразбран – от г-жа Анастасова например – аз също съм неразбран – от ВАС!!!
Избягвайте да говорите от мое име и да ми приписвате небивалици. Аз каквото искам да го кажа, ще го кажа. Така съгласен ли сте?
Казвам Ви как аз възприемам Вашите подхвърляния и коментари. Не ми звучите нито оригинално, нито убедително. Проблемът е във Вас. Ако искате да бъдете разбран, положете съответните усилия. Ето, аз всеки ден най-внимателно обяснявам какво мисля и как аз виждам нещата на ония, които не могат или не искат да ме разберат. Това е работата на мислещите хора...
Това са само кратки бележки и коментари, аз не мога всеки път да развивам цяла политологическа теория. Мисля, че за мнозина звуча странно и именно поради това неубедително. Работата обаче е там, че конвенционалните политически анализи на посткомунистическите страни и Русия са незадоволителни. Повечето днешни политолози робуват на традиционни мисловни схеми и на подход, при който безкритично приемат информацията от масмедиите и се задоволяват с повърхностни обяснения и заключения. Те събират факти, но не са в състояние да ги свържат в по-голяма, систематична и смислена картина. Истината за комунизма е доста по-различна от стандартната трактовка. Комунистите променят своите методи, но целта им остава непроменена от 1917 година и именно това не се разбира. Всички искат да им се каже, че комунизмът е рухнал веднъж завинаги и в света вече ще царят само любов, мир и разбирателство, но както виждаме включително от последните събития, това не е съвсем така. Такава една позиция не само е погрешна, но и много опасна, понеже улеснява плановете на комунистите. Полският консервативен политик Антони Мациеревич, който беше шеф на полското военно разузнаване по времето на Качински, резюмира нещата по следния начин:
„1. Продължаващата цел на съветската система е световно господство и това е базата на всичко, което се прави.
2. Най-важният инструмент на съветското и руското влияние на Запад е системната дезинформация, насочена към заблуждаване на западните общества и правителства за съветските намерения.
3. Западът на разбира природата на съветската система и затова лесно се поддава на дезинформация. Западът вярва в еволюцията, трансформацията и т.н. на съветската система или каквото и да е нейното име, прието след съветската революция, но целта не се е изменила съществено, а системата продължава да усъвършенства своите методи на глобално завоевание.”
Ако Мациеревич е прав, може да са каже дори нещо повече: Русия не е конвенционална национална държава, тя всъщност въобще не е държава. Изглежда по-скоро, че 1917 група революционери-марксисти-интернационалисти начело с Ленин завладява останките от стара царска Русия, която – добра или лоша – слиза завинаги от историческата сцена, и ги инструментализира за своите цели, поради което СССР и днес Русия са само плацдарм за тези цели. В Русия наистина е разположена най-важната част от световната комунистическа инфраструктура, но тя иначе е пръсната по целия свят (вкл. в Америка или България).
За съжаление Западът не разбира тези положения, реагира ситуативно и ad hoc и когато евентуално накрая се опомни, може да е късно. Липсва адекватна западна контрастратегия на руската стратегия, а както казва беглецът от Чехословакия генерал Ян Сейна (1927-1997),
„да се противостои на съветската (и руската) система и стратегия с малки тактически стъпчици е невъзможно.“
Според мен ако не се дължи сметка за тези положения, анализите винаги ще са погрешни. Само че за повечето хора това е или неразбираемо, или звучи налудничаво, или пък не знаейки какво да мислят и кажат, други като Вас го обявяват за пропаганда на… КГБ!!!??? – с което, разбира се, неволно помагат на КГБ да крие своите планове.
Публикуване на коментар